fbpx

8 юни: Кирил Дрангов

Време за четене: 12 мин.

Кирил Дрангов е роден на 15-ти юли 1901 година в град Лом. През своя живот се доказва като успешен юрист, изключително значим член на Вътрешната македонска революционна организация и деец в името на българщината. Поради различни причини, делото му не се познава добре от днешната общественост, а дори и в историческата наука е писано твърде малко за него. В разглеждането на неговото битие от основно значение се оказват спомените на сподвижници му и различни писма и документи, свързани с него.

            Нужно е да се спомене, че Кирил израства в родолюбива среда. Той е син на прочутия герой от войните полковник Борис Дрангов. Последният и до днес е известен със своята храброст, умело военно дело и изключителна почит сред войниците. Уважението, което българските общественици имат към Борис Дрангов, се оказва от значение в съдбините на неговия син. Безспорен е фактът, че и двамата са отдадени на една кауза – освобождаването на Македония. Самият Борис Дрангов, бидейки от македонски род от град Скопие, участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, а по-късно в периода от 1910 и 1912 година работи заедно с подполковник Александър Протогеров. Запознанството му с него впоследствие се оказва от значение, когато самият Кирил Дрангов влиза в редиците на ВМРО.

            Преди трагичната си гибел, военният педагог Борис Дрангов пише писмо от фронта, което адресира до сина си Кирил. Писмото е по повод 11-ти май– деня на Св. Св. Кирил и Методий.

Драги Кириле,
поздравявам те сърдечно с именния ти ден – празника, който тук се вижда най-добре, че е велик и тържествен.
За да се носи свободно духът на великите просветители в родната земя, българската войска върши чудеса от юначество и себеотрицание.
Всичко е будно и бодро на своя пост, всякога готово да срещне врага и да го срази.
Аз съм здрав, бодър, както рядко в живота.
Желая от сърце и вие да бъдете здрави, бодри, спокойни.
Целувам нежно всички ви.
Здравствуйте!

Любещия те татко.
09. V. 1917 година

            Още като ученик Кирил Дрангов става доброволец в Първата световна война. През 1919 година завършва гимназиалното си образование в Първа софийска мъжка гимназия в София, а през 1921 година започва да следва  право в Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

            В годините след войната в Царство България се преселват множество бежанци от загубените български земи. В град София спасение търсят основно бежанците от Македония.

През 1920 година в Софийския университет се основава Македонското студентско дружество „Вардар“. От първите му членове е и Кирил Дрангов. По-късно той става и негов ръководител за известно време. В устава на организацията като цели са споменати развиването на културно-политическа дейност и борба за постигането на Автономна Македония. Реализирането на целите се извършвало чрез редовни беседи с културно-просветен характер и разпространяване на информация за положението на българите в Македония и на македонските бежанци в България. Обстановката във висшето учебно заведение в София създава допирна точка на Кирил Дрангов с други македонски дейци. Той е в едни и същи кръгове с Иван Михайлов, Йордан Чкатров и др.

            По време на  своето обучение в университета Дрангов посещава различни лекции в Гренобъл, Франция и Инсбрук, Австрия. През годините той е принуден да прекъсва няколкократно образованието си поради активната си дейност в македонските организации. В крайна сметка синът на българския военен педагог завършва юридическото си образование през 1928 година и е стажант-адвокат заедно с Йордан Чкатров в адвокатската кантора на видния български политически деец Григор Василев.

            На 6-ти май 1924 година във Виена е подписан т. нар Майски манифест от Централния комитет на Македонската федеративна организация и Централния комитет на ВМРО, като целта от манифеста е съвместната работа с Коминтерна и неговите представители на Балканския полуостров. Тодор Александров е дал разрешението си да бъде подписан от представителите на ВМРО, но по-късно, разбирайки съдържанието на манифеста, оттегля подписа си. Александров убеждава Протогеров да направи същото и в крайна сметка последният се съгласява. Това е сред основанията за заговора срещу Александров от страна на членовете на левицата на ВМРО Алеко Василев и полк. Георги Атанасов.

            Няколко месеца по-късно, под ръководството на Иван Михайлов, Кирил Дрангов започва своята активна дейност във ВМРО и взема основно участие в акцията срещу Алеко Василев и полк. Георги Атанасов – виновници за убийството на Тодор Александров.

            В спомените си Иван  Михайлов описва решението си да сподели на Кирил Дрангов за неочакваната смърт на Тодор Александров и за извършителите на убийството. Кирил Дрангов е първоначално изпратен на разузнавателна мисия до виновниците – Алеко Василев, Георги Атанасов и Александър Протогеров, като същевременно с това му е казано при наличие на добра възможност, да ги убие.  Иван Михайлов пише:

„…Обяснихъ му, че на него съмъ се спрѣлъ да отиде при тѣхъ, защото той е доста младъ ; знаятъ, че не е участвувалъ въ друго до сега, освенъ въ странични съдействия, както много други младежи ; главно се е проявявалъ въ легални студентски срѣди. На ВМРО е помагалъ, както и тѣ, само въ нѣкой технически работи. Понеже е синъ на бившъ така добре известенъ офицеръ, то Протогеровъ и Атанасовъ съ по-голѣма любезность и довѣрие ще го приематъ. Той отъ своя страна ще се държи къмъ тѣхъ съ съответното внимание, безъ да прекалява въ нищо. Разбрахме се веднага съ него. Като му казахъ, че ако носи нѣщо отъ бащината си кръвь и ако лично прецени, че има сили да извърши нѣщо голѣмо, рѣдко би могълъ да рискува за по-голѣма цель въ нашето дѣло, той моментално, безъ никакво колебание ми заяви, че се постави изцѣло на разположение. Тогава му казахъ, че е свободенъ да реши самъ на мѣстото, споредъ обстановката, дали не може да тегли куршума на всичкитѣ трима, или поне на двама отъ тѣхъ…Кирилъ се бѣ завърналъ вече откъмъ тройката и донесе подписания отъ Протогерова мемоаръ. Той ми разправи, че тѣ взематъ всички мѣрки, за да бѫдатъ добре охранявани ; не е било възможно да ги издебне самички. Настроението имъ било добро. Водили помежду си оживени разговори, имали добъръ апетитъ и всичко показвало, че за тѣхъ нищо особено не е настѫпило въ македонското дѣло. Запитали го само какъ е Брѣзовъ…“

            От този момент натам започва цялостна подготовка на десницата на ВМРО, под ръководството на Иван Михайлов, за премахване на извършителите на убийството на Александров. Решеното се явява не само като отмъщение за стореното, но и като превантивна мярка срещу евентуални бъдещи фатални за македонското движение решения.

            В така създадената ситуация се състоят т. нар Горноджумайски събития.  На 12-ти септември 1924 година в Горна Джумая, дн. Благоевград, група, ръководена от Кирил Дрангов убива Алеко Василев и част от неговите поддръжници. В акцията по-късно е убит и Георги Атанасов. В спомените си Иван Михайлов описва действията на Кирил Дрангов и пощадяването на Александър Протогеров така:

 „Въ стаята влиза Кирилъ Дранговъ. Атанасовъ преди това, обаче, билъ излѣзналъ и отишелъ въ нѣкоя отъ съседнитѣ стаи. Алеко веднага пита Дрангова кѫде е Иванъ Михайловъ. Пристигналия обяснява, че Михайловъ не може да дойде поради заболѣване. Възмутенъ, Алеко заканително казва: „Да не мисли той да се налага надъ насъ! Защо не дойде да обвинява илинденци ? Дай да видимъ какви обвинения е изпратилъ противъ тѣхъ“. Дранговъ обяснява, че не носи никакви обвинения и че не е кривъ за неидването на Михайловъ ; тѣ могатъ да го повикатъ, макаръ да е боленъ, да дойде. Алеко потупалъ Дрангова по рамото и тръгналъ да излиза, а Кирилъ учтиво му далъ пѫть да мине. И още когато прекрачвалъ прага, обърнатъ вече съ гръбъ къмъ Кирила, последниятъ измъкналъ парабела си и теглилъ въ тила на Алеко, който се струполилъ предъ вратата. Нейде отъ отсрещнитѣ стаи Атанасовъ започналъ да стреля. Другаритѣ отговорили отъ тѣхната стая и откъмъ стълбата. Нѣколко минути продължила тая престрелка въ кѫщата, докато четирмата другари успѣли, едни презъ стълбата, други скачайки презъ прозорцитѣ, да се измъкнатъ, а и револверътъ на Атанасовъ не се чувалъ вече. Презъ туй време групата на Иванъ Караджовъ е била наоколо и е стреляла въ въздуха ; събрала се сетне около четирмата. Преди да се разтича войска или да се яви нѣкой другъ, всичко е било свършено.

Следъ като е падналъ Алеко, Дранговъ не е могълъ да удържи яда си, хваналъ за яката Протогерова и цѣлъ разтреперанъ, съ револвера още въ рѫката си, нѣколко пѫти му отправилъ презъ зѫби въпроса : „Казвай, кой уби Тодора ?“ Протогеровъ останалъ безъ душа отъ страхъ, умолително плачелъ и повтарялъ нѣкакви несвързани думи, отъ които Кирилъ бѣ запомнилъ само това : „Приятели сме били съ баща ти“… Все пакъ, Кирилъ точно изпълни нареждането да не се посѣга върху живота на Протогерова. Презъ тая нощь и на другия день зараньта паднаха въ Горна-Джумая още двама-трима Алекови другари, между които и подполковникъ Атанасовъ…“

Цялата революционна дейност на Кирил Дрангов до края на живота му е свързана с Иван Михайлов.

            През февруари 1925 година се провежда Шестият конгрес на ВМРО, на който  Кирил Дрангов е избран за пунктов началник на София. Той се занимава с международните контакти на организацията.

            Отношенията между Протогеров и Михайлов се влошават още повече през 1927 година. По-късно се взима решението Протогеров да бъде елиминиран. На 7-ми юли 1928 година Кирил Дрангов ръководи акцията за покушението срещу българския офицер.

            С цел развитието на възможностите на организацията в борбата срещу сръбските антибългарски дейности в Македония, Иван Михайлов отправя молба към унгарския военен аташе да се поеме обучението на 20-30 души от ВМРО в областта на взривното дело и химическата война. Така още през 1931 година Кирил Дрангов посещава Будапеща, за да се запознае с начина на пакетиране на експлозиви. Големи количества са впоследствие внесени през Ломското пристанище. 

            За подготовката на специалисти по взривни материали за отговорник от Ръководството на ВМРО е назначен Кирил Дрангов.

Подробно си проличава неговата дейност, свързана с длъжността, от писмото му до члена на ЦК на ВМРО Страхил Развигоров, писано от Кортина Д‘Ампецо, Италия на 10.03.1931 година.    Кирил Дрангов взима активно участие в сътрудничеството между ВМРО и унгарците.  Близките отношения през периода 1929-1934 година тясно се преплитат и със засилените връзки с хърватите, с които организацията има общ враг – Югославия.

            Синът на Борис Дрангов е избран за запасен член на Централния комитет на Осмия конгрес на ВМРО от 1932 година.         След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година Кирил Дрангов е арестуван и задържан в подземието на жандармерийските казарми в Лом. Започва активна политика от страна на българското правителство, съвместно с югославското, срещу ВМРО и дейците ѝ. Софийският военнополеви съд осъжда Иван Михайлов на смърт. Заедно с него са осъдени и други членове на организацията. Следва ултиматум от страна на ВМРО, в резултат на  който царят отменя присъдите, с изключение на тази на Иван Михайлов.

            На 9-ти октомври същата година в Марсилия е убит от Владо Черноземски югославският крал Александър Карагеоргиевич. Новосъздаденият политически отдел към Дирекцията на полицията подготвя в края на октомври 1934 година информация за българското участие, която включва сведения както за Владо Черноземски, така и за Кирил Дрангов и връзките на ВМРО с усташите и унгарците. Съобщава се, че запасният член на ЦК на ВМРО Кирил Дрангов пребивава в Унгария за 2-3 дни през октомври 1933, а през 1932 до средата на 1933 година е в град Инсбрук, Австрия.    

            На 28-ми ноември 1935 година инж Христо Станишев пише до Иван Михайлов:

„Кирил и Юрдан са все още в погребите. Душевно са твърди и не би могло да бъде другояче. Те с право могат да заявят, че ВМРО не е унищожена, щом съществува нейният дух, живо въплъщение на който са самите те. Юрдан е физически здрав, но Кирил лежи: на единия крак има флебит, а също и ревматични болки в кръста, за които докторът казвал, че не са опасни. Тези болести на Кирила се предизвикаха от гладната стачка. А пък гладната стачка, колкото и понятна като един човешки протест, нямаше в същност особен смисъл, защото нашите условия не са английски. Нито имаме едно будно обществено мнение, нито една човешка справедливост, а пък сега нямаме и свободна преса. На борците предстои да издържат всички преследвания, да бъдат бодри, да се стремят с всички сили да оцелеят, за да може да бъдат по-късно полезни работници. Тогава ще имат възможност – при по-равни условия – да потърсят отговорност на виновниците за техните мъки и страдания.”

            В началото на юни 1936 година Кирил Дрангов и Йордан Чкатров са прехвърлени под стража в Дирекцията на полицията в София и са затворени във военни погреби. По този повод отново инж. Христо Станишев пише на Иван Михайлов: „Юрдан и Кирил, обаче, са все още затворени в погребите, зад два реда телена мрежа. Очакваме от ден на ден да пуснат поне Юрдана, защото Кирила щели да държат догдето се свършил Марсилският процес, тъй като уж се споменавало името на Дрангова като инструктор на усташите.” По всяка вероятност скоро след това Кирил Дрангов е бил пуснат на свобода.

            През временното освобождаване на по-голямата част от Македония по време на Втората световна война, Кирил Дрангов пребивава със семейството в родния град на баща си Скопие. Там упражнява адвокатската си професия до оттеглянето на българските войски през 1944 година. След това се установява в София. В края на войната участва в опита да бъде възстановена Вътрешната македонска революционна организация, но той завършва без успех, поради репресиите на режима.

            Наложената с преврата от 9-ти септември 1944 година власт започва жестоки репресии спрямо македонските българи.

Осъществяват се процесите на създаването на македонската нация в историко-географската област Македония, включително и пиринската ѝ част, която е част от българската държава. Българското население, мигририращо от Беломорието към вътрешността на България е преселено в югославската част на Македония и му е наложена насилствена смяна на националността. Невижданото предателство от страна Българската комунистическа партия спрямо македонските българи съвсем не свършва до там. През този период Коминтернът започва да преследва дейците на ВМРО, тъй като са потенциално сериозна заплаха за новоналожения режим. Самият Кирил Дрангов се укрива в София.

            През 1946 г. Георги Димитров лично издава заповедта да бъдат ликвидирани без особена публичност няколко дейци на ВМРО. Сред тях е и Кирил Дрангов. Изпълнението на акцията по убийството на Дрангов е възложено на полковник Лев Главинчев. Последният е бивш член на ВМРО и впоследствие партизанин.   На 8-ми юни 1946 година къщата на Кирил Дрангов на улица „Иван Шишман“ 37 е обградена от милицията под ръководството на Лев Главинчев. Започва престрелка между Кирил Дрангов и 40-те души, изпратени да го убият. Кирил Дрангов взима 6 жертви и слага сам край на живота си. Гробът му не е известен.

            Кирил Дрангов завинаги ще остане в българската история като един от най-прославените дейци на ВМРО. Неговата отдаденост на каузата за свободна, българска Македония остава неоценена през следващите десетилетия. Той става жертва на най-голямото предателство в световната история. Именно това на Българската комунистическа партия спрямо македонските българи и борците за тяхната свобода.

Неговите наследници – синът му отец Борис Дрангов и дъщеря му – Райна Дрангова следват примера му и се оформят като видни общественици в името на българщината.

Споделете чрез

Предишен

Следващ