На 08.09.1944 година, казваше дядо ми, едни хора се качиха да цакат карти в планината и после слязоха като активни борци срещу фашизЪма и капитализЪма.
Белот, ребелот, контра и диктатура на пролетариата.
След това играта на карти беше много важен момент от онези 45 години, от които и аз си спомням съвсем ясно последните.
На 9 септември 1944 година у нас се възцари времето на просъветския режим, демократическия централизъм и…играта на карти.
Когато родителите ни бяха недоволни от нещо, тихичко през зъби казваха някоя попържня и…отиваха да играят карти за разтуха.
И така, докато дойде 1989, играта на карти стана демоде и социализЪма си отиде така, както беше дошъл – едни хора ден по – рано излязоха, изхвърлиха всичките тестета карти, които бяха изтрили от игра и на 10 се появиха като дисиденти.
9 септември не е празник. Нито е ден за нещо специално. 9 септември е момента, в който трябва да си спомним няколко неща:
- химна ни, в който се пееше за Москва
- град Варна, който се казваше град Сталин
- съветската телевизия без превод в петък
- демократическия централизъм и идеята, че когато ти си некадърен, другия, който е кадърен дава от продукта си на теб, защото нито той може да стърчи напред, нито ти трябва да изоставаш отзад
Днес е 9 септември и като се замисля, само преди няколко години едни улични протести излъчиха новите дисиденти, които после добиха статут на активни борци.
Сигурен съм, че помните тези протести. И съм сигурен, че помните техните дисиденти. И факта, че някои от тях се сдобиха рязко с кариери.
Хубаво е да помним.
Помнете манталитета на активните борци.
Помнете и 45 – те години социализъм.
И когато някой започне да ви говори за евтината боза и почивката на море в бунгало с дървеници в Обзор или Мичурин, просто му кажете да си гледа работата.
Или му дайте едно тесте карти. Белотът винаги създава борци… Активни борци…
