На днешния ден 1978 г. умира Атанас Далчев – един от най-ярките български поети и преводачи.
„Обичам изкуството, което завоюва действителността, а не бяга от нея, което претопява нещата и явленията и извлича от тях като от руда стройния свят на образите“
Атанас Далчев се ражда в семейството на юриста Христо Далчев и Виктория Дишмова на 12 юни 1904 г. в Солун, който по онова време част от Османската империя. Скоро баща му е предложен от групата на Яне Сандански за народен представител в османския парламент и така на Далчеви се налага да се преместят в Цариград. Там Далчев посещава местното българско училище. В столицата на империята семейството прекарва едва няколко години, в началото на Балканската война се връща в Солун. През 1914 г. се разгаря пожар, при който Далчеви губят дома си. След този труден момент, те се установяват в София. Тук бъдещият поет учи в Първа мъжка гимназия. В късните си ученически години публикува литературния си дебют в ученически вестник със стихотворния диптих „Залези“. Година по-късно става студент на Софийския университет, където следва философия.
По време на следването си публикува и сътрудничи в различни печатни издания за литература. Но той не се ограничава с това да бъде сътрудник, в екип с колеги по перо издава поетическия сборник „Мост“. 20-те години на XX-ти век се оказват плодотворни за младия поет, който успява да издаде и първия си самостоятелен сборник „Прозорец“. В рамките на десетилетието публикува и стихосбирката „Стихотворения“. Отново през този период Далчев, Константин Гълъбов, Светослав Минков и други започват издаването на вестник „Стрелец“, заформейки едноименния литературен кръг.
Поетът развива осъзнат интерес към литературата и културата на Западна Европа, което до голяма степен предопределя развитието на неговото творчество. Запознава се с „новата вещественост“ и експресионизма, и двете-течения в немското изкуство между двете световни войни. Силно влияние върху поезията му изиграва и психоаналитичната школа.
Далчев прекарва близо две години в Париж, където слуша лекции в тамошния университет. В унисон с престоя му във френската столица в началото на 30-те години излиза стихосбирката му „Париж“. За кратко време по поръката на Никола Фурнаджиев той учителства в българското училище в Цариград. След като не получава одобрението на властите там, той се завръща в София, започвайки работа като училищен инспектор и учител по български език гимназия. Някъде към онзи момент започва и своята блестяща преводаческа дейност. В кариерата си се издига до директор на елитна прогимназия и впоследствие до края на 40-те години вече е началник на отдел „Обществено възпитание“ към Министерството на информацията и изкуствата. Съвсем естествено след смяната на режима в България и реорганизацията в политическите кабинети на министерствата Далчев, който не членува в българската комунистическата партия, е уволнен. За кратко е принуден под натиска на политическите промени да спре да пише. Но през 1952 г. заема поста на Радой Ралин като редактор на списание „Пламъче“.
Едва пет години след началото на брака си с Анастасия Атанасова в преломната за цялото българско общество 1944 г. по време на въздушните бомбардировки над София на 10 януари половината от семейната къща е разрушена. Малко по-късно през март запалителна бомба унищожава целия дом.
Приживе е удостоен със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден „Народна република България“ – III степен. Не остава незабелязан и от руска страна, получавайки „Знак почета“ – орден на Президиума на Върховния съвет на СССР, за принос в популяризацията на руската и съветска литература в България.
Пътят на поета приключва в столицата ни на 17 януари 1978 г.
Въпреки че е недолюбван от литературната критика преди 1989 г., Далчев оставя своята ярка следа в българската литература с личното си творчество и с брилянтните си преводи на чужди автори. Счита се, че той повлиява на стила на Валери Петров, Богомил Райнов, Александър Геров, Иван Цанев и др. Сред постиженията му като преводач са Червено и черно“ на Стендал, „Бунтът на масите“ на Хосе Ортега, разкази на Антон Чехов, лирика на Фридрих Хьолдерлин и др. А негови творби излизат извън границите на България, издадени в превод на повече от 16 езика в периодични издания или сборници.
