Александър Николов Протогеров е български офицер (генерал-лейтенант), политик и революционер. Той е сред най-значимите личности в освободителното движение на македонските българи, като последователно заема ръководни позиции във Върховния македоно-одрински комитет, Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация. Използва псевдоними като Ангел Летов, Вълчан, Дядо Ангел, Илия, Хралупата. Три пъти е раняван по време на Илинденското въстание от 1903 г.
Роден е на 28 февруари 1867 година в Охрид. Учи във Военното училище в София и като юнкер е доброволец в Сръбско-българската война (1885). През 1887 година завършва Военното училище. Започва службата си в пехотата. На 18 май 1890 година е вече поручик. На 2 август 1894 година става капитан и служи като адютант в Първа бригада на Пета пехотна дунавска дивизия. Служи в Русе, където е ръководител на Българските освободителни братства и помощник на местното македоно-одринско дружество.
По време на Сръбско-българската война 1885 г. като юнкер-доброволец се сражава в състава на 7-ми пехотен Преславски полк при Сливница и Пирот.
В навечерието на Балканската война 1912 – 1913 г., през септември 1912 г., му е възложена организацията и формирането на Македоно-Одринското опълчение.
След демобилизацията на армията през 1918 г. генерал-лейтенант Александър Протогеров напуска окончателно армията и се отдава изцяло на освободителното движение на българите от Македония като член на Върховния комитет на ВМРО.
Освен забележителен военен деец Ал. Протогеров се оказва и умел администратор след назначението му за началник на Дирекция „Стопански грижи и обществена предвидливост” (СГОП).
По нареждане на Иван (Ванче) Михайлов, Александър Протогеров заедно с телохранителя си Атанас Гоцев е убит на 7 юли 1928 година.
