На днешния ден през 1928 г. в град Бяла умира един от забравените герои на българската армия и България като цяло – военен инженер и генерал-майор Григор Москов Грънчаров.
Роден е на 18 януари 1861 г. в град Горна Оряховица. Баща му Моско и двамата му чичовци, Сидер и Вичо, са знаменити революционери, инвестирали голяма част от приходите си от търговия в набавянето на оръжия за Въстанието.
След Освобождението Григор постъпва във военното училище в Одеса и го завършва през 1881 г. Завръща се в България и започва военната си кариера. По време на Сръбско-българската война е командир на 2-ра пионерна рота и с нея участва в защитата на Сливница. Заради проявената храброст и доказаните командирски способности, след битката е награден с орден „Св. Александър” V степен.
Грънчаров постъпва в Николаевската академия на Генералния щаб и я завършва през 1886 г. Прибира се в България и участва в подготовката на офицерския бунт в Русе. След разгрома му мигрира в Русия, където чак до 1898 г. служи в Кавказката военна област. Завръща се в България, когато правителството на Константин Стоилов амнистира всички българи русофили в миграция. В този период се жени за Олга Върбенова, дъщеря на известния деец от Македония – Христо Върбенов.
През 1907 година е повишен в чин генерал-майор. Със започването на Балканската война е назначен за командир на 3-та бригада от 9-та плевенска дивизия. Той е началник на дясното крило на генерал Георги Вазов при обсадата и щурма на Одрин. Интересен е фактът, че той е човекът, който настоява победоносният щурм да е на 13 март.
По време на Първата световна война отново е командир на 3-та бригада от 9-та плевенска дивизия и се проявява като бележит главнокомандващ. Участва дейно в защитата на Дойран, а в края на войната е награден с орден „За храброст” III степен. Последните дни на Грънчаров са тежки – умира в мизерия на 29.02.1928 г. в психиатричната болница в Бяла. В началото на века поетът Иван Северняшки, родом от Бяла, намира случайно мястото, на което е погребан Грънчаров, и се заема с инициативата да го възстанови. След като е събрана необходимата сума, на 05.11.2009 г. гробната плоча е направена наново и на гроба се извършва заупокойна молитва.
