Ето защо, ще трябва всички да пренебрегнем богатство, имот, близки, па даже и живот, какъвто е нашия мизерен, да се емнем това да внушим на всичко що е българско, да издигнем високо знамето за свободата на Македония и геройски да сложим костите под него, вместо да търпим като баби и да мрем като бубулечки
#НаДнешнияДен 1873 г. е роден Михаил Чаков – български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Роден в малкия град Гумендже, все още част от Османската империя. След като завършва VI клас на Солунската българска гимназия, той учителства в Тумба. През 1897 г. Даме Груев го привлича към Вътрешната македоно-одринска революционна организация(ВМОРО). Първоначално става четник при Михаил Апостолов – Попето, а по-късно действа като самостоятелен войвода.
През лятото на 1900 г. обикаля с чета от 5-6 човека район южно от Петрич, включително селата Горни и Долни Порой. Сред четниците са също Алексо Поройлията и Сотир Джумалийчето от Горна Джумая.
Той е районен и околийски войвода в Петричко, Драмско и Серско. Интересен момент е, че никъде в документи не се споменава през 1903 г. Михаил Чаков да участва в сражението, в което загива Гоце Делчев, факт е обаче, че той описва трагичната случка в спомените си сякаш е свидетел на случващото се.
По време на Илинденско-Преображенското въстание на 30 август 1903 година четата на Михаил Чаков, заедно с четите на Яне Сандански и др., които наброяват общо 160 души, водят голямо сражение с 600 души турска войска при оброчището „Света Троица“, Мелнишко. Не без жертви от тяхна страна османците са отблъснати, докато от българска страна загиват едва трима души. По-късно с четата си става част от нападението над турския гарнизон в село Обидим на 13 и 14 септември и в последвалия бой в Харамибунар на 16 септември.
Както знаем въстанието бива потушено, но той продължава да действа като войвода в Кумановско, отново в Серско и Велешко. През април 1906 г. Михаил Чаков заедно с Атанас Спасов се връщат в Баница, където изравят костите на Гоце Делчев, като ги оставят скрити под светия престол на църквата. Четата на Михаил Чаков и четите на други местни войводи взимат участие в битката на Ножот през юли 1907 г.
След Младотурската революция от 1908 г. Чаков легално се установява в родния си град Гумендже. Но още през юни следващата година е арестуван и затворен в Солун.
Животът му продължава да е изпълнен с бойни действия, тъй като през 1912 г. взима участие и в Балканската война като войвода на чета на Македоно-одринското опълчение. Заедно с рота от 27-ми Чепински полк четата атакува Мехомия. Успяват да освободят още Банско, Драма, Неврокоп и Кавала.
Михаил Чаков участва в Първата световна война като старши подофицер на погранична дружина. Уволнен е от служба поради болест и заминава за Ксанти, където успешно съдейства за издаването на пътен лист на Дядо Никола Мутафчиев, който прибира костите на Гоце Делчев от църквата в Баница. До 1923 г. съхранява костите в дома си, а в последствие по молба на Тодор Александров ги излагат за поклонение в църквата „Света Неделя“.
В следвоенния период дейността му също не спира, като сега той се занимава с Илинденската организация.
Михаил Чаков намира смъртта си през септември 1938 г.
