Три дълги години, почти цялата Първа Световна война и хиляди жертви – това е равносметката от героичната епопея край езерото Дойран. Дори при последната атака, през есента на 1918, когато вече е ясно, че войната е загубена за Централните сили, българската армия устоява. Атака при която съотношението в силите е 1:7 в ползва на Антантата, а войниците от Девета плевенска обличат парадните си униформи, готови да умрат красиво.
Този епизод не е нито първи, нито последен в националните ни катастрофи в преследване на „болката отляво“, която все се изплъзва, поради една или друга причина.
Но точно тези национални катастрофи ни правят това, което сме. Народите се обединяват от национални митологеми, верни или не – от „кръвта, потта и сълзите“, а не във времена на благоденстващия хедонизъм. България е изкована при Сливница и Дойран, а не със споразумението за аграрни субсидии от европейските фондове.
Защо темата за Македония е толкова опасна?
Защитата на българската история и език е единствената тема, по която в обществото ни, според всички изследвания, има почти пълна подкрепа – над 80%. Единствената. Но въпреки това, упорито, от определени кръгове и свързаните с тях медии се насажда мнение, че по темата има дебат. Наглед, това може да бъде проследено до мимолетни политически борби „на инат“. Причините, обаче са далеч по-дълбоки.
Всяка тема, която изкарва на преден план каквото и да е, свързано с национални интереси и обединяващи по народен признак идеи е смъртоносно опасна за интернационалистите. Интернационалистите, които продължават, умишлено или парадоксално делото на Коминтерна.
Темата за Македония води до национално обединение, което е ужасяващо за всички политически дребнотемници. Води до „престъпмисъл“ – дали всъщност глобализмът служи на всички, дали всъщност националният интерес се различава от сляпо следване на заповеди от Брюксел, Берлин, Москва или Вашингтон.
И най-„страшното“ от всичко – показва несъстоятелността на федералисткия проект. Пророците на глобализма смятаха, че всяка национална идея е отдавна размита в името на фалшиви идоли и от утре, всички ще живеем в „прекрасния нов свят“ без граници, диктуван от скъсали с реалността бюрократи и интернационални корпорации.
Лицемерието на „Великите сили“
За „Великите сили“ е безкрайно лицемерно да обвиняват Балканите, че са източник на напрежение, след като почти всяка голяма война е причинена от тях и почти всеки конфликт е директно или индиректно причинен от тях.
И не, не само в миналото и до ден днешен. В почти всяка инвазия, окупация, гражданска война, или „пролет“ през последните 30 години, са замесени именно те, а не държави като България. Използването на „проксита“ е промяна на инструментите, а не на поведението. Всички масови геноциди в историята са извършени именно от „Великите сили“, а не от държави като България. Високомерното държание именно на причинителите им е нелепо, особено при ситуация, когато всички отново продължават да се намесват в същите държави.
Смехотворната концепция за „международно право“ всъщност не е нищо повече от метод за подчинение на тези, които не могат да си позволят да го нарушат. Окупацията на Крим, на Тибет или инвазията в Ирак под фалшив предлог не следват „международното право“, но за „Великите сили“ то не важи, защото никой не се плаши от гневна декларация на безполезна организация като ООН. Единственото, което поддържа относителен мир и до ден днешен, не са листове хартия, а баланса на силите.
За Неадекватността на “Европейския проект”
Стигаме и до „европейския проект“. Европейският съюз е най-хубавото нещо, за което България се е преборила през последните 75 години.
Да, преборила, защото именно това е точният термин – това не е нещо, което се е случило, а е извървян дълъг път с редици отстъпки.
Да, дори в сегашния си вид, дори с безумията, които продължават да се налагат като политики, дори с грубата намеса в политики, които нямат нищо общо с първоначалният му замисъл.
Да, дори при това положение, Европейският съюз ни носи далеч повече ползи, отколкото негативи.
Това, обаче не означава, че трябва да приемаме безропотно всичко, което ни се спуска „отгоре“, от „Големия брат“. Ще бъде интересен следващия момент, когато рекламистите му, започнат да призовават за „европейска солидарност“, при солидарността, която проявяват към нас другите членове. Благодаря, но не ви дължим нищо.
Европейският съюз никога няма да се превърне във федерация или в една държава, точно защото не залага на елементарните фундаменти, които са създали Европа. ЕС се опитва да създаде легитимност чрез легализъм, заменяйки основите на Европа с директиви, разпореждания или кухи фрази като „европейски ценности“, зад които не стои абсолютно нищо.
Европейският проект има нужда да се върне към това, което трябва да бъде – могъща икономическа организация, със свободно движение на стоки, хора и капитали, с хармонизирани стандарти. Европейският съюз не може да бъде империя, защото няма мандат да бъде такава и няма върху какво да бъде съградена.
Някой тъжен ден, вероятно и ЕС ще намери своя край. Народът ни е бил свидетел на разпада на Източната Римска Империя, краха на Монголските орди, края на Османската империя, загубата на Хабсбургите, Хилядолетният райх, който оцеля само десетина година, колапса на СССР и още. Нямаме право да жертваме историята си, в името на крехък съюз с неясно бъдеще.
А за тъжното опасение „да не се изложим пред чужденците“ изразено с жален повик „изпадаме в международна изолация“ е особено забавно. Чувам, че в последната година дори се препоръчва изолация 😉
Смъртоносната рана на Македонския въпрос
Извън грантовия професориат, който изкопа ново дъно с пламенна защита на сатрапа Тито, извън дребните и неискрени политически боричкания, наистина има хора, които искрено не вярват, че защитата на историята е важна. Няма как да обясниш на национални предатели, че са такива, след като те наистина не вярват в ценността на първата дума. Да, наистина има малка, но хомогенна група парвенюта, които отчаяно се опитват да бъдат „космополити“, описвайки всичко свързано с миналото или традициите като „ганьовщина“. Ироничното е, че те също са описани от Алеко Константинов, но в „Пази, Боже, сляпо да прогледа“. Простете им, те наистина не разбират.
Но дори за тези нови коминтерновци темата за Македония не е най-страшна – те са просто безкрайно наивни идеалисти, повърхностни сциентисти. Македонският въпрос е по-ужасяващ за тези, които искрено са запленени от идеологии базирани на изцяло материалистичен светоглед.
За тях, осъзнаването, че има неща, които са по-важни от мимолетни печалби или социални / материални придобивки, наистина е смъртоносна рана.
