На днешния ден през 1943 г. умира Сирак Скитник, писател и художник, значима фигура от родното междувоенно изкуство.
Панайот Христов, известен в обществото ни като Сирак Скитник, е роден на 22 октомври 1883 г. в Сливен. Детството му е белязано от бедност и недоимък. В Сливен получава основното си образование, но скоро ще му се наложи да напусне живописната красота на града под „Сините камъни“
Животът го отвежда в София, където през 1898 г. постъпва в Семинарията. Четирите години тук му позволяват да се обвърже с литературните бохеми от онова време и да прояви поетическия талант у него.
Любопитна е историята около прякора, лъхащ на меланхолия, изповедност и трагизъм. Впрочем същото можем да твърдим и за изкуството, което създава. Пред проф. Любен Димитров той споделя: “Един летен ден в Троянския манастир седнах под вековен дъб да си почина. Зарових пясъка пред себе си с пръчката, която държах. Беше ми тъжно и чувствах самотата и безизходицата на моята младост. Кой знае защо, написах за себе си думата “Сирак” и спонтанно добавих към нея “Скитник”. Тъй се роди моят псевдоним.”
Когато завършва семинарията се занимава с учителстване в Никопол, в с. Върбец, връща се и в родния Сливен, където също е учител. Само няклко години по-късно с парите заделени от учителската си дейност Сирак Скитник отново оправдава псевдонима си и през 1908 г . заминава за Петербург, за да следва живопис.
В руската столица също прекарва четири години, особено важни за изграждането му като творческа личност. Той изпитва силна духовната близост с учителя си Александър Беноа, чиято ерудиция, висока култура и неоспорим талант, стават идеал за младия творец. Изключителният художник Михаил Врубел остава впечатлен от познанията на българина по философия и класически езици. Именно той го въвежда петербургски кръгове, където трудно са допускани нови лица. “Гълтачът на пространства”, така го нарича Врубел, защото Сирак Скитник изпитва неутолимо желание да получава знания и да се развива. Приет е в най-авторитетния за времето си кръг “Мир исскуства”.
Българинът излага свои картини наред с Макс Шагал и други художници – авангардисти.
Това обаче не е начин да се издържа. Така за да се справя финансово в Петербург, той рисува театрални декори и плакати. През 1912 г. младият художник участва в изложбата на “Съюза на младите”. За изложените си картини той получава писмо от учителя си Александър Беноа и Николай Рьорих, с което те му вдъхват кураж и го насърчават. Тук, в Русия, отново се престрашава да публикува свои стихотворения в небезизвестното списание “Аполон”, където са печатани произведения от Антон Чехов, Максим Горки и Александър Блок.
След 1912 г. се връща в родината си. Сирак Скитник е не просто талантлив художник, поет и писател, той е още отдаден на българската кауза родолюбец, взел участие в трите войни от този период-Балканската, Муждусъюзническата и Първата световна война. Удостоен е с орден за храброст, но истинският белег на бойните действия са няколкото шрапнела в гърдите, които до края на дните му пречат на художника, участвал във войни, да диша нормално.
В годините след войните Сирак Скитник развива публицистичната си дейност, като основната му идея е да пренесе в България новаторския и модернистичен дух, който той самият е попил от големите имена в изкуството на Петербург през ХХ век.
Защо е важна фигурата на Сирак Скитник?
Защото той в старанието си да модернизира родното изкуство, не забравя неговите корени. Не без основание може да се каже, че той е на чело на духовния елит в София. През 1919 г. с ценната подкрепа на Николай Райнов и Иван Милев създават движението “Родно изкуство”, чиято задача е да сътвори една своеобразна комбинация на съвременното българско изобразителното изкуство с традиционните исторически сложени мотиви и културното наследство/икона, миниатюра, стенопис, тъкани и орнаменти, митове и легенди/. Така се преплитат българското и световното изкуство, традиционното и съвременното в културата, фолклорното и индивидуалното начало.
Обществена дейност, която развива, и високият авторитет на Сирак Скитник го правят достоен, по мнението на гилдията, за пръв председател на „Общото дружество на художниците“, което по-късно ще се превърне в „Съюз на българските художници“.
Талантлив драматург се оказва Сирак Скитник и това свое начинание успешно подема в Народния театър.
Тук той поставя известната пиеса “Монна Ванна” от Морис Метерлинк. Критиката дълго време говори за пиесата и за това му амплоа. Впрочем като за всяко друго негово поприще. Яростно критикуван през годините, възхваляван, издиган н пиедестал и свалян от него-съдба сполетяла много наши известни творци.
Последното начинание на поета, писателя, художника Скитник е превръщането на Българското радио в незаменим културен и информационен институт.
