Поредният локдаун би бил абдикация от отговорността за живота и доходите на българските граждани. Нещо повече, “затварянето” на цели сектори, които тъкмо отвориха с надежда и вяра в бъдещето – всъщност ще има пагубни икономически, здравни и психологически ефекти за нацията ни.
Грешно е публичната политика да прехвърля проблемите от болната на здравата глава. Вместо да се имунизират рисковите групи – възрастни хора, официални лица на първа линия в битка с болестта и граждани с трайни здравословни проблеми – се прибягва до примитивното “затваряне” на икономиката.
Истерията, засилена от масмедии и социални мрежи, става масова.
Това напълва болниците с хора, които спокойно може да се лекуват по телефона, да речем. И отнема достъпа на други в действително тежко положение.
Масовата истерия води и до опасна обществена депресия, недолекуване на смъртоносни заболявания, изискващи навременна превенция като рак, диабет и сърдечно-съдови болести. Избуяват алкохолизмът и семейното насилие. Настанява се непоносим стрес от финансовата невъзможност да издържаш семейството си. Фалират цели отрасли и бизнеси. Налагат се нови и нови държавни заеми, с които да се “помага” на смазаните индустрии. И с които се застрашава финансовата стабилност на хазната, респективно се залага вдигане на данъци и прокуждане на инвестициите във времето. Адски кръг. Без изход.
Паниката е лош съветник.
Грубите драконовски мерки досега никъде не премахнаха вируса. Само гарантираха трайния спад на общественото здраве, обедняването на хората, намалените приходи в здравна и пенсионна система, дефицитите на стоки и услуги, спада на продължителността на живота – средносрочно и дългосрочно. Това просто не работи.
Психологическите очаквания са в основата на инвестиционната активност. Без прогнозируема среда, вече трудно някой затворен сега бизнес, ще отвори впоследствие. Парен – каша духа. Трудно някой ще тегли кредит с надеждата, че ще го изплати с приходите от дейността си. Служители ще останат трайно без работа. Когато страхът стане норма, разумът губи по точки.
Ако и този път се пуснем по лесния наклон на паническата реакция – икономическата и здравната агония се циментират.
