Тенденции, традиции и прогнози
През изминалите 32 години от падането на тоталитарния режим у нас, се натрупа немалко статистическа история, която може и трябва да бъде анализирана в дългосрочен времеви хоризонт. Свикнали сме обществено-политическите настроения да бъдат изследвани чрез краткосрочни анализи и социологически проучвания преди и по време на избори, обикновено с фокус към “силните на деня”. И докато това е логично при младата и неопитна демократична система в България през 90-те, предимно поради липсата на приложими исторически данни (политическата динамика от началото на XX век е твърде далечна и неактуална), то днес можем да се “похвалим” с формирането на 12-тия парламент след промените.
Социологическите проучвания в турбулентната 2021 година често предизвикваха смесица между учудване и недоверие. Статистическото отклонение се превърна в голяма неточност дори за най-реномираните агенции. Най-яркият пример е широко застъпената прогноза, че ПП и БСП ще бъдат претенденти в яростна битка за второто място, на средно около 7-8 пункта от безусловния победител ГЕРБ, а в действителност ПП спечелиха изборите с два пъти и половина повече гласове от четвъртия по резултат БСП.
Примерите са много, но остава впечатлението, че или българският избирател е станал твърде непредвидим, или социологическите агенции са направили големи грешки в конструиране на представителни извадки за своите модели. Тъй като се наблюдаваха сходни прогнози при повечето от тях обаче, по-скоро първото е основната причина. Именно затова един анализ на дългосрочните тенденции води до интересни заключения и хипотези в бъдеще време.
Настоящият анализ засяга общия сегмент между базови статистически наблюдения и политически фактори, като се фокусира върху всички политически субекти, попаднали поне веднъж в парламента в рамките на 36 НС до 47 НС.
Избирателната активност
Безспорна е тенденцията за намаляващ брой гласоподаватели – както в общ план, така и за парламентарно представените партии. И двете графики във Фиг. 1 показват това нагледно, следвайки сравнително линейна промяна. Доста голям е коефициентът на детерминация, т.е. най-просто казано, вероятността в бъдеще да наблюдаваме продължаващ спад, е голяма. Също така, допустимото отклонение от тази тенденция постепенно ще намалява във времето, което допълнително подчертава естествената посока на развитие.
Често възниква въпросът как намаляващата активност се сравнява с ефектите от демографската криза, но според данните на ЦИК регистрираните за вот запазват сравнително константна величина – над 6 милиона (Фиг. 2). Теориите за т.нар. “Мъртви души” на този етап не могат да бъдат подкрепени с числа и не представляват обект на настоящия анализ. В същата Фигура 2 се вижда ясно съпоставката на регистрираните за вот спрямо упражнилите го. При около 84% избирателна активност за 36 НС, на изборите през ноември 2021 наблюдавахме най-ниската такава – малко под 40%.
Като продължение на Фиг.1, интересен е погледът върху това какъв процент от гласувалите биват впоследствие представени в Парламента от политическите партии и коалиции, които са подкрепили. Прави впечатление, че с изключение на 1991 г. и 2013 г., този процент е над 80% от всички гласували. И докато при изборите за 36 НС има сериозна диверсификация в новородилите се политически формации, през 2013 г. наблюдавахме резултат между 1% и 4% на цели 9 формации (за справка, само три постигнаха такъв резултат през юли 2021 г. и две през ноември 2021 г.). Избухналите протести през 2013 г. бяха резултат от политическите грешки на кабинета “Орешарски”, но не е за подценяване, че всеки четвърти гласувал не виждаше свой представител в парламента.
За какъв тип партии гласуваме
Следващите редове анализират само резултатите в случаите, в които дадена партия или коалиция е участвала в даденото Народно събрание. Данните са на ЦИК, а обосновка за категоризацията на политическите субекти е приложена в края на анализа.
“Червени”, “Сини” и “Лидерски” формации
Очевидна е тенденцията за изместването от двуполюсния модел ляво – дясно в зората на прехода, към осезаем избор на политически партии с ясно изразен лидер. Под “лидерски формации” разглеждаме тези, установили се на върха на политическия живот – повече за избраната категоризация може да се намери в края на статията.
Сравнението между броя получени гласове и съответните спечелени мандати (Фиг. 4 и 5) показва очакваните сходни движения във времето, но поради постоянно намаляващата избирателна активност, все по-малък брой гласове е нужен за депутатско място. Рекордният резултат от 2.26 млн. гласа за БСП през 1994 г. им носи крехко мнозинство със 125 народни представители, докато трите “лидерски” партии (ГЕРБ, ИТН и ПП) през ноември 2021 г. събират общо 151 места срещу 1.5 млн сумарен вот.
Тръгвайки по линията на времето с примери, около 17-18 хиляди гласа за СДС/ОДС се равняват на един мандат през 1991 г. и 1994 г., за НДСВ през 2001 г. същото измерване се равнява на около 16 хиляди. Обединените патриоти стигнаха до участие във властта с 27 народни представители през 2017 г., за всеки от които им бяха нужни по-малко от 12 хиляди гласа за мандат, а “Има такъв народ” спечели изборите и 65 мандата през юли 2021 г. с едва 10 хиляди гласа, нужни за депутатско място. Тази тенденция създава опасни предпоставки за повече контролиран или купен вот, тъй като ако избирателната активност не започне да се движи във възходяща посока в следващите години, скоро всеки народен представител ще представлява наполовина на избирателите в сравнение с началото на 90-те. И комерсиалната идея за съкращаване броя на депутатите двойно (обявена за противоконституционна преди Референдума през 2016 г.), може да се окаже статистически обоснована, макар това да би било в ущърб на малките политически играчи.
Как се промениха обществените предпочитания за 32 години? С изключение на 2005 г. (поради отлив на обществено доверие от НДСВ), наблюдаваме 8 от 9 последователни случая, в които “лидерските” партии заемат повече места в Народното събрание, отколкото “левицата” и “десницата” от 90-те (и техните разклонения) взети заедно. Разбира се, ключов фактор за високите стойности след трите избора през 2021 г. е това, че за първи път наблюдаваме повече от една формация от този тип, достигайки до 3 такива (ГЕРБ, ИТН и ПП) в последния случай.
Разглеждайки “червената” група, упадъкът на левицата днес изглежда безусловен на пръв прочит, но отправяйки поглед в исторически план, техните резултати след средата на 90-те следват форма на синусоида (редуващи се спадове и възходи). Предвид липсата на друг голям разпознаваем политически субект от страната на “червените”, е напълно възможно те да отбележат нов скок в близко бъдеще, както на изборите за 40 НС (2005 г.), 42 НС (2013 г.) и 44 НС (2017 г.). Донякъде това ще зависи и от активността на партньорството им с “партиите на промяната”, както и дали последните ще имат по-дългосрочен живот, настанявайки се трайно на политическата сцена като ГЕРБ например.
Дясното пространство винаги е динамично и се наблюдават трансформации през няколко години. “Автентичните десни” избиратели от 90-те вече са по-скоро разпръснати и макар и абревиатурата на СДС да е със сравнително символична роля в коалицията ГЕРБ-СДС, това със сигурност оказва влияние. Нещо повече, настоящият състав на Демократична България включва в себе си ляв участник (Зелено движение), а и консервативната линия при създаването на ДСБ днес е на заден план, тъй като обединението е по-скоро либерална десница.
Прогнозата
Поради налагането на “лидерския” модел в последните 20 години и наличието на вече няколко големи формации от този тип, десните обединения от типа на Демократична България и предшестващия ги Реформаторски блок ще намират по-слаба подкрепа по линия на идеологична визия и не е невъзможно да се повтори сценарият от 42 НС и 44 НС, когато “десницата” отсъстваше от Парламента.
От своя страна, БСП има наследствени мащабни структури и при смяна на председателя си с ново, про-европейски настроено лице, е твърде възможно да добави немалко “периферия”, която да я върне по-близо до челото на класирането (до следващия срив).
Проектите около популярни личности вероятно ще се увеличат и ще се разчита повече на комерсиалното зрелище, представящо битка между гладиатори, отколкото сблъсък на идеологични политики. Личните качества и възможно най-малко несъвършенства ще преобладават при формиране на магнитни полета около конкретни личности. Като естествен резултат, не е изключено и постепенно да се засили дискусията за Президентска република, която да легитимира лидерството като основен фактор при изграждането на политическа среда.
По-малки, но важни
ДПС, патриотичните формации и останалите с епизодични появи (Народен съюз, БББ, РЗС, ББЦ, “Воля”, ИБГНИ) са важни играчи през тези 32 години, най-често поради ролите им на балансьори и коалиционни партньори. В целия времеви хоризонт, който проследяваме, на тях се падат средно около 50 парламентарни места, но в периода от появата на Атака до участието на Обединени патриоти в кабинета “Борисов 3”, редом с традиционните за ДПС резултати, тези партии имаха по-голяма пропорция от депутатското разпределение, за сметка на водещите формации.
ДПС е традиционно най-предсказуемият играч с дисциплинирано електорално ядро и от 2005 г. насам има между 25 и 40 народни представители. Най-лесната прогноза е тук – движението ще се запази в този диапазон, като логично ще държи ниво над 200 хиляди гласа и при ниска активност, но едва ли някога ще повтори тези 600 хиляди гласа през 2005 г. (Фиг. 6 и 7).
Разнообразните патриотични обединения от близкото минало винаги са водели задочно съревнование с хората на Доган, концентрирайки част от кампаниите си в тази посока. Но от ударния старт на Волен Сидеров и Атака през 2005 г.(когато двете партии имаха равен брой народни представители), само в 47 НС патриотите бяха с 1 мандат напред. В останалите случаи те или остават зад ДПС, или дори не преминават 4% граница. По-крайното и често непредсказуемо поведение на хората от Възраждане зададе една нова версия на етикета “патриоти”, която цели да консумира злободневни теми с крайни позиции, например срещу ваксинацията и еврото. Тази тактика е по-скоро неустойчива в дългосрочен план, тъй като Костадинов и компания напомнят на по-малка версия на ранния Сидеров и Атака в началото. Тяхното оставане на политическата карта за по-дълго е възможно по-скоро с обединение с ВМРО и други формации, по подобие на Обединени патриоти.
Ако Възраждане и потенциалните им партньори в бъдеще не успеят да задържат малкия моментен подем, то уповавайки се на историческите данни, вероятно ще мине известно време преди нов цикъл на патриотично присъствие в парламента.
По отношение на “другите” партии, тяхната поява обикновено е еднократна, неустойчива и в резултат на бърз подем и попадане на правилното място в точния момент. Най-актуалният пример е ИБГНИ (и всичките им наименования), които комбинираха натрупания позитивен имидж на Мая Манолова от времето като омбудсман, както и острата анти-Борисов и анти-ГЕРБ реторика на Хаджигенов и Бабикян от площада, а дори и Татяна Дончева и нейния няколкогодишен комерсиално-опозиционен образ по телевизионните студиа. Събраният потенциал покрай точния момент (антиправителствените протести през 2020 г.) и наличието на структури из страната (Движение 21, ДБГ, а дори и ЕНП) спомогнаха за две участия със съответно 14 и 13 места в парламента. Такива политически субекти, както и неотдавнашните примери с “Воля”, “България без цензура”, РЗС, е вероятно да продължават да изникват при настоящото парламентарно устройство, но с ограничени възможности от порядъка на 10-15 мандата.
Пътят напред – моделът “Супергерой”
Публичните експертни преговори, организирани от “Продължаваме промяната”, символично напомнят на Националната кръгла маса през 1990 г. Разликите са повече от приликите, обаче проследяването на тенденциите в последните три десетилетия показва, че предстои доминация на съревнование между лидерски проекти. Особеното при тях е, че волатилността на техния електорат може както бързо да ги издигне, така и скоропостижно да ги накаже за всяко отклонение от оста на публичното одобрение, поради остро разочарование. Примерът с НДСВ е показателен.
Изолацията на ГЕРБ и политическата умора на Бойко Борисов поставят въпросителни за бъдещето на партията, тъй като тя трудно би просъществувала успешно с друг лидер. Местните избори ще бъдат атестат за издръжливостта на ГЕРБ. И тъй като те изискват по-стабилно изградени локални структури, може би ще се окажат и шанс за преждевременно възвръщане на позиции от страна на БСП, поне в техните традиционни крепости.
“Има такъв народ” също имат неясно бъдеще, предвид пропуснатите шансове и политическата неопитност, но почти 30-годишното присъствие на екран на Слави Трифонов и многото успешни продукции и каузи, го превръща в публична фигура, която по-трудно и по-бавно би загубила позиции, освен ако сам не реши да го стори.
“Продължаваме промяната” предлага интересна комбинация от предходните три големи формации от този тип. Макар и за кратък период, кадрово те представиха обновена версия на царските юпита, оглавявана от хора с натрупан опит и успехи в частния сектор. Заложиха на усмивки и позитивна реторика като реципрочна, но еквивалентно силна визия спрямо ранния Борисов. А надмощието над Слави Трифонов и ИТН е свързано с по-голямата контактна мрежа в частния сектор, както и факта, че макар и напълно нови в политическата надпревара, двете лица на ПП имаха възможността да привлекат обществени симпатии и от министерските кресла в рамките на 3 месеца.
В заключение
Кръглата маса зададе нов тон на политическо говорене. Дали ще бъде успешен или не, времето ще покаже, статистическият поглед няма как да предвиди поведението на настоящите водещи фигури.
Една от основните причини за обществения афинитет към централна фигура и натоварването ѝ с големи надежди за просперитет е историческо наследство – както от Царство България, така и от Народната република. С изключение на някои фрагменти от 90-те, новата демократична история на България съвсем естествено следва такава колективна интуиция.
Надпреварата за върха ще става все по-базирана на гръмки изказвания и бляскави обещания. Очевидно е предпочитанието на обществото да чува “Нулева корупция” пред “Нужда от съдебна реформа”. Докато мнозина говореха за оптимизация на администрацията, идеята за “намаляване на депутатите до 120” привлече огромни симпатии, без задълбочен анализ. Реформите в пенсионната система си останаха просто думи, а добавката от 120 лв. остави траен отпечатък сред пенсионерите.
Моята обобщена прогноза за близкото бъдеще е:
- Още порции лидерство, вероятно абсорбиращи остатъчните структури от “синьото”, с прегрупиращи се обществени надежди и подчертано комерсиални послания.
- Вероятно е да се наблюдават възходи и спадове на БСП, но с дългосрочна тенденция към свиване.
- Константно присъствие на ДПС в настоящите пропорции.
- Спорадични появи на патриотични и други формации.
- Засилваща се дискусия за Президентска Република.
Разбира се, монотонно намаляващата избирателна активност създава предпоставки за все по-лесни и драстични размествания в политическия спектър. Силните козове днес са в ръцете на “Продължаваме промяната”, а от начина, по който те ще ги изиграят, зависи дали ще дойде скоро следващото пренареждане на картите, за да посрещнем новия политически супергерой.
