Аврамов дом: пътят към перениализма

Тази статия е част от печатното издание “Годишникъ” 2021, което може да закупите тук

Хрислям. Думата е измислена от британският писател – католик Г. К. Честъртън преди малко повече от век, през далечната  1914г. като част от сюжета на (считаният тогава за) фантастичен роман, носещ заглавието The Flying Inn. Остроумният шишко с лулата ни представя дистопична визия за бъдещата Британия като доминирана от някаква нова, прогресивна форма на смесил се с християнството ислям, наложен от прищевките на британската буржоазна прослойка посредством … virtue signaling.

Ако паралелите на описаното в романа на Честъртън с любимата техника за натиск на съвременната либерална левица и със случващото се с религията в Европа днес да носят единствено горчиви усмивки, то плановете на текущият римски Pontifex maximus папа Франциск отиват дори още по-далеч към лабиринтите на немислимото: заплануваното смесване на християнството с исляма (а защо не и с други религии) излиза от страниците на книгите и заживява пълнокръвен живот на обществено-политическата сцена.

Все още не е уточнен за пред широката публика конкретният ден и месец през 2022г., когато в столицата на Обединените Арабски Емирства Абу Даби е запланувано да отвори врати уникален по своят мащаб и замисъл молитвен комплекс, назован на английски език “Abrahamic Family House”, сиреч “Дом на семейството Авраамово”. Комплексът включва три молитвени сгради, съответно църква посветена на влиятелният след отделянето на римокатолиците от православният изток Франциск от Асизи, джамия посветена на египетският имам Ахмед Мохамед Ахмед Ал-Тайб и синагога, носеща името на ключовият за средновековният иудаизъм равин Моисей бен Маймон.


Любопитно е да се отбележи, че към датата на написване на този текст имам Ал-Тайб е все още сред живите, макар и на достопочтена възраст – роденият през 1946г. египтянин е един от най-дейните в областта на икуменизма и междурелигиозният диалог мюсюлмански лидери, като причина за включване на името му в проекта е подписаната на 4 февруари 2019г.  между него и Светият престол отново в Абу Даби декларация, носеща официалното наименование “Документ за човешкото братство, световният мир и съвместното съжителство” – плод на преговори между мюсюлманският и католическият лидери още от 2017г. и идейно свързана с последвалата през 2020г. папска енциклика Fratelli tutti.

Fratelli tutti или в превод “Всички братя” с подзаглавие “Относно братството и общественото приятелство” е уникален документ в историята на католическата църква и заслужава особено внимание – написан на испански език вместо на традиционният латински (макар заглавието да  е на модерен италиански) и публикуван в разгара на COVID пандемията в денят на патронният светец на римският понтиф Франциск от Асизи, третата енциклика на първият в историята папа-йезуит защитава смело модернистки и езотерични тези и цитира разнообразни нехристиянски източници какъвто е еврейският Талмуд, за да постеле пътя на Ватикана към център не единствено на християнският свят, но и на религията въобще.

Целта е конвергенция на изпърво т.нар. “авраамически” религии, а след това и на останалите световни такива, обединени от философската основа на перениализма и вярата в безличен и неоткрил се пред човечеството аристотелиански бог-първопричина на историята. Религиозните традиции се приемат от тази система не като плод на Откровение, а като обикновени човешки опити с различна степен на успешност за достигане на Недостижимото.

Следствието от всичко това – поне в амбициите на главните действащи лица – ще бъде и отпадането на държавните граници – същите са определени от папа Франциск в посоченият документ като “мрачни облаци в затворен свят”, като единствено “любовта способна да преодолява граници” трябва да се превърне в  “основа на онова, което във всеки град и държава може да бъде наречено “социално приятелство”, което трябва “да включва всеки” – всеки мъж и жена, живеещи на планетата Земя, както може да се прочете във Fratelli tutti. Степента на доброволност в съучастието в този план на отделните обикновени хора, в чието име се върши всичко това остава спекулативна. Асоциациите с политически документи и декларации и с посланията на организации като ООН  също никак не са случайни.

Добродетелта в тази визия е сведена до простото изпълнение на политическата програма на непрестанно мутиращият либерален хуманизъм, а ценността на истината и нейната универсалност – най-съкровената претенция на всяка религиозна традиция – е заметена под килима в името на практическите цели за светско съглашение по моделът на Вавилонската кула.

Модернизъм е обсебил и дизайнът на заплануваните за изпълнение на идеите на декларацията от Абу Даби сгради – запланувани и строящи се са три напомнящи ислямското светилище Кааба квадратни постройки, разположени под определен ъгъл една спрямо друга.

Особените пропорции целят да символизират “обединената общност и съвместното съществуване” на трите религиозни традиции иудаизъм, католицизъм и ислям, като за създаването на определеният им външен вид се твърди, че са били ангажирани съответно представители и от трите религии, но основният отговорник за проекта е шейх Абдулах бин Саийд ал-Нахайн, министър на външните работи на Обединените Арабски Емирства.

След като бъде завършен комплексът в Абу Даби щял да осигурява достатъчно място за усамотение и търсене на индивидуален контакт с почитаното божество, а поканени да посетят атракциона са всички хора на Земята. За Христос като Богочовек не е уточнено дали е поканен да присъства.

В постмодерната, пост-ковидиална епоха на “новото нормално”, която е запланувана за човечеството атомизацията на националните общества е брандирана като индивидуализъм – дори и в модерната религия – а личната отговорност и благотворителност биват заместени от “обществено братство”.  Дали гръмките планове ще бъдат изпълнени обаче последната дума не е у инициаторите им, а неизвестностите по постлания с добри намерения път са много. Дори най-малката философска и богословска грешка може да доведе до неочаквани резултати при изпълнението на замисъла.

Многозначително е, че едва шест дни след подписването на “Документ за човешкото братство, световният мир и съвместното съжителство” през 2019г., чието изпълнение виждаме в много от делата на римската църква през изминалата 2021г. пада петхилядолетният дъб Мамре в Хеврон – там където Авраам е посрещнал Бог в лицето на тримата ангели – образ на Светата Троица.

Истинският Авраамов дом днес е там, където се почита Авраамовият Бог по начинът, завещан ни от патриарха на вярата. А за изгубилите авраамовата вяра не остава друго, освен да бъдат изхвърлени и да бъдат тъпкани от човеците (сравни с Евангелието от Матей 5:13).

По време на средновековните спорове между източните исихасти и западните схоластици един византийски монах на име Григорий Палама, днес почитан от Православната църква като светец, прогнозира, че нововъведенията на католиците и томисткото богословие ще произведат като краен резултат атеизъм.  Пътят на Западната църква към това ѝ състояние е дълъг и криволичещ, но изпълнението на предвижданията на св. Григорий Палама към днешна дата никак не подлежи на съмнение.

Тази статия е част от печатното издание “Годишникъ” 2021, което може да закупите тук

Споделете:
Тома Петров
Тома Петров

Тома Петров Ушев е български журналист, преводач и публичен говорител. Интересите му са свързани с православното християнство, философията и геополитиката. Член на Младежкия консервативен клуб. Завършва Университета за национално и световно стопанство, София, с магистърска степен по счетоводство.