#НаДнешнияДен 1932 г. умира Димитър Ценов – крупен търговец, предприемач и дарител от периода на следосвобожденска България, реализирал изключително важни за страната икономически и инфраструктурни проекти.
Известен е с дарението си от над 5 млн. златни лева за създаване на висше търговско училище по германски образец в родния му град Свищов – днешната Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“.
Произход, семейство и ранни години
Димитър Апостолов Ценов е роден в Свищов на 27 декември 1852 г. (8 януари 1853 г. по нов стил) в заможното семейство на търговеца Апостол Ценов. Негова майка е Елена Стамболиева, която е родом от Търново. Семейството на Ценов е голямо. Той има брат с име Николай и четири сестри – Мария, която е майка на известния наш художник Александър Божинов, Ангелина, която става съпруга на именития свищовски учител Петър Ангелов, Хрисанта и Зица. Ценов получава своето образование първо в бащиния си град, после в Търново, а след това и в реалната гимназия в Кронщад, Австро-Унгария (днес Брашов, Румъния), където учи до 1870 г.
Букурещ, Свищов, София
През 1870 г. пожар на пристанището в Свищов довежда до банкрут на бащата на Ценов. Това налага той да прекъсне своето образование в Кронщад и да замине за Букурещ, където да търси препитание. Първият период от живота на Димитър Ценов в румънската столица не е никак лек и той едвам успява да се издържа. Това обаче не продължава дълго и през 1872 г. Ценов се завръща в Свищов след покана. След завръщането си в Свищов Димитър Ценов постъпва на работа като чиновник в търговската кантора на Николай и Яни Станчови. Рутинната работа обаче не се оказва по вкуса на жадния за успехи млад свищовец и през 1874 г. той отново заминава за Румъния.
Вторият житейски период на Димитър Ценов в Румъния е далеч по-успешен от първия. Той стартира с постъпването на младия Ценов на работа като чиновник в управлението на румънските железници през 1874 г., а през 1876 г. след успешно издържан конкурс той успешно се издига в административната им йерархия. По време на работата си в системата на румънските железници Димитър Ценов натрупва ценен стопански опит, развива делови качества и търговски нюх. През втория си румънски период Димитър Ценов активно се самообразова и развива като личност. Тогава той формира много богата обща култура и високо ниво на специална подготовка, с което заличава напълно липсата на завършено училищно образование. Този период от живота на Димитър Ценов в Букурещ се оказва ценен и с това, че той създава авторитет и солидни контакти, включително с личности като Евлоги Георгиев и Стефан Стамболов.
Димитър Ценов се завръща в България през 1879 г. и постъпва на длъжност подначалник в политическото отделение на Министерството на външните работи, която заема в продължение на две години. Въпреки престижната си държавна служба Димитър Ценов е изкушен от неограничените възможности за стопанско развитие в следосвобожденска България. Така през периода 1881-1882 г. той стартира предприемаческа дейност.
Стопанска дейност
Успешните си бизнес начинания младият Димитър Ценов започва още в Румъния, където след кратка служба в управлението на румънските железници участва като предприемач в тяхното изграждане. Пълният мащаб на своята дейност Ценов разгръща обаче в следосвобожденска България. На родна земя след 1881 г. той започва да внася и да търгува с материали, стоки и продукти за металургията, строителството, благоустройството и земеделието. Историческите факти говорят, че по това време от него със строителни материали и стоки се снабдяват всички 195 дребни търговци в София. Основни негови партньори са фирми от Германия, Австро-Унгария, Франция и САЩ.
Първите големи проекти на Димитър Ценов след освобождението са свързани с благоустрояването на София, в което той участва с изграждането на част от водопроводната система на столицата и със строителството на улици и обществени сгради.
През 1891 г. Ценов взема участие в построяването на жп линията „София-Перник“, а през 1908 г. е ангажиран със строежа на линията „Мездра-Видин“. След 1907 г. той създава фабрика за производството на цимент в Златна Панега. Осъзнал потенциала на зараждащата се петролна индустрия през 1889 г. свищовският предприемач започва предварителни проучвания за създаване на петролна рафинерия и нефтени складове в околностите на гр. Бургас, а в периода 1895–1896 г. води преговори с българското правителство за получаване на концесия с посочения предмет.
Показателен за разрастването на дейността на Димитър Ценов и неговото икономическо влияние е начинът, по който той е записан в страниците на “Български алманах”, представящ търговците и предприемачите, регистрирани в София. В “Български алманах” от 1893 г. Димитър Ценов е записан само като представител на разни железарски материали. В изданието от 1895 г. той фигурира вече на три места в него – като предприемач, като комисионер и като собственик на складове. Изданието на “Български алманах” от 1897 г. вече отрежда на Димитър Ценов първо място в списъка на комисионерите и представителите на европейски фирми.
Освен предприемач, радващ се на завидни икономически резултати, Димитър Ценов е и успешен инвеститор. До оттеглянето си от активна стопанска дейност през 1920 г. той е акционер в няколко фирми и финансови институции, между които осигурителни дружества и банки. Значителна част от своето богатство Димитър Ценов инвестира в облигации и недвижими имоти, преобладаващата част от които са в София и нейните околности.
След дарението си за създаването на висше търговско училище в родния си град Димитър Ценов постепенно започва да редуцира своята стопанска дейност. По-сериозно е нейното ограничаване след 1916 г., а през 1920 г. тя окончателно спира. Последните почти десет години от своя живот Димитър Ценов прекарва в болница на Червения кръст в гр. София, за да не изразходва от средствата за създаването на висшето търговско училище в Свищов и за да не тежи на своите близки.
Забележителният земен път на Димитър Ценов завършва на 21 май 1932 г. в София. Той е погребан с общоградска траурна церемония и големи почести в двора на манастира “Св. Св. Петър и Павел” в родния му гр. Свищов.
Дарения
На 1 септември 1912 г. Димитър Ценов завещава на българската държава своето лично богатство от над 5 млн. златни лева за създаването в Свищов на Висше търговско училище. Най-консервативните оценки показват, че днешният еквивалент на направеното дарение е минимум 250 млн. лв. Университетът в Свищов, който носи името на своя дарител, е създаден с указ на Цар Борис III и отваря врати с тържествена церемония на 8 ноември 1936 година.
Днес Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ е водещо българско висше учебно заведение, дало на страната над 150 хил. възпитаници в областта на икономиката.
Стойността на дареното от Димитър Ценов движимо и недвижимо имущество съгласно неговото завещание от 1 септември 1912 г. е обект на множество оценки през годините. В общественото пространство дори са налице откровени спекулации за структурата и обема на въпросното дарение. За основна и най-достоверна информация за неговия състав и стойност обаче могат да се приемат данните на проф. Георги Данаилов (изпълнител на завещанието на Димитър Ценов), оповестени пред Министъра на народното стопанство – г-н Стойчо Мошанов през 1935 г. Според тях стойността на дарението на Димитър Ценов възлиза на 49,25 млн. книжни лева и то е разпределено, както следва:
Недвижимо имущество в гр. София на стойност 41,75 млн. книжни лева, което е приблизително 84,8% от стойността на дарението.
Парични средства в размер на 2,5 млн. книжни лева, депозирани в български банки, което е приблизително 5,1% от стойността на дарението.
Парични средства, акции и облигации, депозирани в две чуждестранни банки, имащи седалище съответно в Цюрих (Швейцария) и Хамбург (Германия), на стойност от около 5 млн. книжни лева, което представлява около 10,2% от стойността на дарението.
В посочената обща сума не влиза стойността на къщата на Ценов на ул. “Велико Търново” №3 в центъра на София (днес в посочния недвижим имот е разположено поосолството на Република Сърбия) и някои други негови по-дребни имоти в столицата. Приравнено към 1912 г., когато паричното обръщение у нас е организирано по системата на златния стандарт, известен с народното наименование „златен лев“, завещаното на българската държава имущество възлиза на малко повече от 5 млн. от т.нар. златни лева.
Съгласно дарението на Ценов и Наредбата-закон от 1936 г. за Висшето търговско училище „Димитър А. Ценов“ посочените по-горе недвижимо имущество, парични средства и финансови активи се включват във Фонд „Димитър А. Ценов“, управляван от специално създадена за целта Ефория „Димитър А. Ценов“. С национализациите, проведени от българската държава през декември 1947 г., Фонд „Димитър А. Ценов“ е бил напълно одържавен. Тогава Свищовското висше училище минава изцяло под егидата на Министерството на народната просвета и финансово се издържа от бюджета на същото министерство.
