Преди дебатът между Тръмп и Байдън писах, че словесният сблъсък между тях ще е ключов и в голяма степен ще предопредели хода на кампанията. Оценката се оказа вярна, защото последиците от този дебат бяха гигантски – Байдън се оттегли от състезанието заради провала си в разговора, а на сцената изгря звездата на Камала Харис. Около нея се подреди целия естаблишмънт на Демократическата партия, воглаве с нейния медийно-промишлен комплекс, холивудски звезди и политически говорители. Това пренареди цялата предизборна кампания и върна демократите в мача, които вървяха към разгромна загуба от Тръмп.
Дебатът между Тръмп и Харис тези дни не беше зареден с такива високи очаквания, затова и нямаше нужда да се правят нарочни анализи за важността на разговора между тях. В случая със сегашния дебат нямаше кой знае какви изненади. Доналд Тръмп се представи на висота. Демонстрира, че е във висока форма и е зареден с енергия. Това е нещо, с което сме свикнали и го приемаме за естествено състояние на нещата. Той е вдигнал летвата високо и съответно всички се съобразяват с очакването той да се представи добре в публичното говорене. Тръмп демонстрира страхотна енергия и говореше с хъс, който би затруднил и двойно по-млади политици от него.
Камала Харис от своя страна също се представи добре. В някаква степен можем да кажем, че очакването на мнозина анализатори и наблюдатели на процесите беше Харис да се провали в дебата. Помним добре нейните нелепи участия в дебатите за първичните избори на демократите преди вече над четири години. Тогава Байдън стоеше по-солидно от нея, а тя излъчваше невротичност и хаотичност, която отблъсна избирателите и я накара бързо да се оттегли от първичните избори.
Впоследствие Байдън я върна в голямата политика, предполагам не и без натиск от самата партия, като я постави на поста вицепрезидент. В своя вицепрезидентски мандат до момента Харис не блести с абсолютно нищо, дори напротив, катастрофата, която се случва на границата в голяма степен u се пише на нея, защото Байдън я определи за човека по миграционните въпроси в администрацията си, подлагайки u сериозна динена кора. И въпреки тези напълно легитимни очаквания за провал на Харис в дебата, тя се представи изненадващо добре и успя дори да нанесе няколко по-запомнящи се удара към Тръмп.
Впрочем, тук е мястото да направя едно важно уточнение. Не е тайна за никого, че съм идеологически, а ако щете и чисто човешки, пристрастен към екипа на Тръмп. Който е бил в студиото на подкаста ми знае, че тук е „Trump Country“. Но днес не съм в ролята на партиен запалянко, а в ролята на човек, който анализира процесите. Затова, когато се правят анализи е необходимо личните пристрастия да ги оставим на вратата и да гледаме голямата картина максимално обективно и безпристрастно. Мнозина от родните анализатори страдат от дефицит на безпристрастност и винаги пречупват процесите през личните си страсти и стремежи. А това е рецепта за провал, защото по същество спираш да си анализатор, а си просто по-сладкодумен запалянко на футболната трибуна, ни повече, ни по-малко.
В случая, игнорирайки пристрастията, трябва да кажем едно – дебатът между Тръмп и Харис завърши с реми. Тръмп се представи блестящо, беше енергичен и в свой стил атакуващ противника без капка жал. Харис не беше чак на това ниво, но пък се представи съвсем прилично. Особено на фона на очакването, че ще сгази лука, Харис изненада приятно своите и дори ги вкара в лека екзалтация. Споменът от катастрофалния дебат на Байдън още държи топло на демократите, които изпитваха ужас онова фиаско да не се повтори. Е, не се. Харис не беше блестяща, но се справи подобаващо, което на фона на Байдън накара целия медиен естаблишмънт на демократите и медиите им да изпадне в еуфория. Но е рано да се отварят бутилки с шампанско в демократическия лагер. Казвам това и за нашите отвъдокеански либерални приятели, но и най-вече, за да достигне до ушите на родната либерална общественост. Не бързайте с триумфалните и бравурни реакции. Много е рано за фанфари, а още повече, че Харис се представи по-зле от Тръмп, но инкасира равен резултат в дебата, защото се очакваше да се провали, а тя се представи нормално. Не изключително, а прилично. Та, в нейния случай има още път да се извърви.
Иначе този дебат открои няколкото важни теми, които ще са фокус на останалите седмици от кампанията. Хората около Харис, както и тя самата, ще залагат на две основни неща – абортите и делата срещу Тръмп. И двете теми имат потенциала, особено ако са военизирани по умел начин, да отблъснат част от необвързаните избиратели от Тръмп. Защото в крайна сметка за това иде реч – двете партии имат сходни твърди ядра, така че винаги битката е за сърцата на нерешилите. И абортите, и делата срещу Тръмп имат характер на теми, които биха могли да мобилизират независимите избиратели в подкрепа на Харис. Абортите е ценностна тема, която поляризира обществото и би могла да бъде използвана за събиране на подкрепа. Делата срещу Тръмп биха могли да отблъснат онези умерени избиратели, които не харесват такива шумотевици, свързани с големите политически фигури.
От другата страна екипът на Тръмп залага на други две теми, чрез които се опитва да привлече независимите избиратели, а защо не и да откъсне от демократите. Едната тема е миграцията, другата е икономиката. И по двата въпроса Тръмп има силна позиция, а особено по въпроса с миграцията, той е поставен значително по-добре от Харис, която се провали по темата в рамките на администрацията на Байдън. Миграцията и икономиката също са големи ценностни теми, които имат заряда да обърнат настроенията на хората. Въпросът е кой ще направил правилната преценка – дали аборти и съдебни дрязги ще са по-важни или миграция и икономиката ще надделеят в сърцата на избирателите. Ще видим.
Пред двата екипа има предизвикателства. Тръмп ще може да победи лесно, ако успее да се държи президентски и балансирано. Това ще увлече избирателите и ще създаде усещане за успокояване на обстановката. Но това е предизвикателство за Тръмп, защото не му е такъв натюрелът просто. От друга страна пред Харис е предизвикателството да опита да вдигне анти-Тръмп вълна, каквато успяха да вдигнат преди четири години. Засега тя не успява да утилизира активно анти-Тръмп настроенията в обществото, каквито няма как да няма. За момента силите изглеждат изравнени. Което е добре за зрителя, защото ще бъде интересно – резултатът от изборите няма да е ясен до последната минута, а отделно могат и адски много неща да се объркат – във всяка възможна посока. Ще поживеем и ще видим, но е сигурно едно – ако Харис спечели ще видим още от същото, каквото виждаме сега при Байдън. Ако Тръмп се върне в Белия дом, това ще върне Америка към златните години на Рейгън или Никсън.
