Дълго мислех за какво да се изкажа – дали да е нещо в областта на синергетиката, хронобиологията, палеометеорологията или друго, от което не разбирам абсолютно нищо. В крайна сметка реших да се проявя в областта на финансите, защото, освен че и те са terra incognita за мен, напоследък всички го правят с настървение. И по-специално ще се изкажа по въпроса за лева, еврото и преминаването от едното към другото.
Да видим какво казва Евангелието по въпросите на финансовата политика и нашето отношение към нея:
„А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя. И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря. Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха“ (Марк, 12:15-17).
Да се почудим и ние. Образът на динария, който са донесли на Христос, най-вероятно е бил на Тиберий (14-37 г.), император на Римската империя. За древна Юдея, където са произнесени цитираните по-горе думи, Римската империя е била нещо, каквото е за нас Европейският съюз – мегаполитическа структура, в която попадаме по исторически, географски, политически и културни причини, независимо на кого му се ще и на кого не му се ще. Попаднали веднъж в тази супердържава, евреите, щат – не щат, се разплащат и пазаруват по начина, определен за всички в нея. И тук всички съображения ЗА и ПРОТИВ имат най-много козметично значение, а това дали ще си купиш хубав имот в центъра на Йерусалим или градина с малка вила извън градските стени в посока към Голгота с денарии, асуарии, прути, литовони, тирски сикли, набатейски пари, селевкидски или птолемейски монети (все пари в обръщение по онова време и на онова място), няма абсолютно никакво значение – имотът си е имот, градината си е градина, вилата си е вила.
България наистина е била авторитетна империя, на моменти дори по-голяма от Византия, но когато всичко това свършва поради греховете ѝ, или е включена в някаква голяма политическа структура като Османската империя, или гравитира около такава. Днес, ако не друго, то поне географски, България може да гравитира към една от три мегаполитически и цивилизационни структури: 1.) Ислямския Изток с потенциална държава-ядро Турция, каквато според Хънтигтън ще стане, ако изгуби надежда, че някога ще я приемат в Европейския съюз; 2.) Християнския Изток в лицето на Русия и всички структури, които често пъти безогледно създава около себе си, като БРИКС, да речем, и 3.) Християнския Запад в лицето на Европа и Европейския съюз, който, ако не успее да се превърне в някакво държавно образувание по подобие на Римската империя, е с твърде съмнителни перспективи. Ще кажете: „ама в момента какво му е християнското на Запада?“. Всичко. Цялата култура, философската и политическата мисъл, естетиката, етиката – всичко все още е християнско, въпреки усилията да се варваризира и демонизира.
Не е сериозно да мислим, че може да ни бъде на тоя свят без интеграция около един от тези центрове. Въпросът е около кой. Вече сме били и в трите и можем да сравняваме – в Османската империя до средата на 19 век, в съветската зона на влияние от 1944 до 1989 (дори 2007, че донякъде и все още) и от 2007 – в Европейския съюз. Ако сведем живота единствено до неговото материално-битово измерение, в коя от трите ситуации хората са били най-добре – най-свободни в мисълта, най-защитени от закона, най-обезпечени материално – в турската, руската или европейската? Сметката изглежда много проста и изборът е направен. Вече сме поели в една посока и трябва добре да помислим дали и защо си заслужава да сменяме курса. Ние сме част от една квази-мегадържава . Никой не е казал, че тази държава е прекрасна. Но когато човек не харесва държавата си, той обикновено се мъчи да я поправи, преди да тръгне да я напуска или разрушава.
А националното достойнство? Идентитетот? Гордият български ЛЕВ и всичко, което произтича от емоциите около него? Помислете:
Не валутата определя суверенитета, а суверенитетът определя валутата.
Ако имаме достатъчно адекватна и мощна икономика, то и парите ни ще бъдат конвертируеми, пък нека се казват както си щат. Нека левовете, ако щат, да бъдат „иванчовци“, а стотинките „стамболовчета“ – няма никакво значение.
Ако пък нямаме достатъчно адекватна и мощна икономика, която да ни позволи да водим гъвкава и относително самостоятелна политика, то ще се приспособяваме към реалностите или ще изчезнем. Спокойно, мнозинството държави по света се намират в това положение. Няма нищо страшно.
И така, щом един път сме решили да сме в Европа, ще пазаруваме с нейните пари, както са правили в Юдея. Ако някой е чак такъв идеалист, нека се разплаща в мидени черупки и волски кожи или пък да се оправя чрез натурална размяна. Каквото – такова, кесаревото кесарю, Божието Богу. Това е тънкият гласец на здравия разум. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
