Ашавин Субсенг от “The Daily Beast” наскоро отбеляза, че “неоконсервативният Туитър” обожава Галактическата империя, предполагаемите злодеи във вселената на Междузвездни войни, провокирайки много мрънкане от хора, които си мислят, че това е нищо повече от обикновено тролене. Както винаги казвам, не е тролене ако е истина. Честно казано, трудно ми е да разбера защо повече хора не виждат светлината, така да се каже, в тъмната страна на Силата.
Моят приятел Джонатан В. Ласт изложи плюсовете на Империята и минусите на Галактическата република преди повече от десетилетие за “Weekly Standard” в материал със заглавие “В защита на Империята“. Както Ласт отбелязва, от едната страна имаме меритократична сила, бореща се за ред и стабилност и ръководена от малко или много благосклонна диктатура, опитваща се да поддържа галактическото единство, да предостави условия за търговия и да обезвреди неприятен междугалактически конфликт преди да умрат твърде много хора. От друга страна имаме банда религиозни терористи, чиито лидери включват наркотрафикант, зависим от робовладелци и двойка склонни към инцест близнаци, опитващи се да възстановят пречупена република, държана като заложник от специални интереси и която позволява гражданите ѝ да бъдат третирани като имущество.
Не знам за вас, но за мен е очевидно кои са добрите и кои лошите тук.
Пипкавият момент, разбира се е Олдерон. Звездата на смъртта унищожава приемния дом на принцеса Лея в началото на “Епизод IV: Нова надежда”. Поддръжниците на една Нова република сочат този военен акт като безсъвестно зло – дефакто доказателство, че Империята не е права. Както Дилан Матюз отговаря прямо, когато Бил Кристъл (правилно) посочва, че няма истинско доказателство, че Империята е зла, “Те унищожиха шибана планета.”
Ами, разбира се. Но ако спрете за момент и се замислите, това всъщност е най-малко лошата опция пред Империята.
Първо, нека разсеем детинската представа, че Олдерон е бил, както бунтовническият шпионин и междугалактически въстаник Принцеса Лея твърди, чисто цивилна цел. Няма буквално никаква причина да вярваме на твърдението ѝ, че “Олдерон е миролюбив, нямаме оръжия”. Тя е излъгала преди това не само за дипломатическия характер на мисията, на която е, когато е заловена, но също лъже и за местоположението на откраднатите планове на Звездата на смъртта. Струва си да се отбележи също, че тя продължава да лъже за местоположението на военна цел, към която Звездата да се насочи само моменти преди Олдерон да бъде унищожен.
Имаме и още причини да не се доверяваме на Принцеса Лея, ако се замислим върху факта, че нейният втори баща (Бейл Органа) е един от първоначалните членове на бунта, заговорничил е с Оби-Уан Кеноби и Йода в опит да подкопае властта на демократично избрания Канцлер Палпатин малко след неговото встъпване в длъжност. Олдероне по-малко вероятно да е миролюбив, отколкото да е финансов и интелектуален център на бунта, чиито лидери, както сме видяли, са напълно неблагонадеждни партньори за преговори – “кошер от измет и злодеи” не по-малко покварен от Мос Айсли, но в планетарен мащаб.
И така, Олдерон е бил легитимна военна цел. Дали нивото на сила, използвано срещу него е оправдано? Това е труден въпрос, но изглежда е най-малко лошата от всички алтернативи. Да вземем например друга опция, която Империята има пред себе си: инвазия на Олдерон, премахване на лидерите ѝ и установяване на про-имперски режим. Въпреки това, стъпването на повърхността на планетата по този начин вероятно би дестабилизирал не само планетата, но и целият регион, създавайки благодатна почва за религиозни терористи и източвайки сили и ресурси в продължение на десетилетия. Не е трудно да си представим “Джедайска” държава в системата Олдерон, въздигаща се от пепелта на зле замислена инвазия и окупация.
Това вероятно е точно катастрофата, която гранд моф Таркин се опитва да избегне, когато разработва защитната си стратегия около Звездата на смъртта. Доктрината Таркин, е базирана на възпиране и заплахата чрез сила, вместо използването на сила. Разбира се, трябва да използваш сила веднъж за да е полезна заплахата от нея, но е лесно да видим предимството на такава тактика, която е разработена за да спасява животи в далечна перспектива. Утилитарното изчисление е сложно, но не е трудно да си представим сценарий, в който по-малко хора биха умрели в резултат на унищожението на Олдерон. Такива, които биха умрели в серия от скъпи инвазии.
Тогава, унищожението на Олдерон е по-скоро аналогично на атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки отколкото е “геноцид”. Да, ужасно е и да, щеше да е хубаво ако не се беше случило, но е атака върху легитимна военна цел и е защитима според теорията на справедливата война, атака целяща да спаси животи чрез възпиране на другите значими сили да не започват конфликти в бъдеще. Имперският гранд моф Таркин е не по-лош от демократичният президент Хари Труман – никой, в който си струва да се вслушаме не смята Труман за чудовище.
Очевидно е, че този материал няма да убеди тези, които са били “облъчени” от пропагандиращите за Нова република; в крайна сметка, това са хора, които си лягат с мисълта да участват Нюрнбергско митинги в подкрепа на арийска аристокрация. Но умолявам вас, малцината отворени към нови идеии, да преосмислите какво са ви учили. С приближаването на новата трилогия от Междузвездни войни, имайте предвид, че е напълно вероятно Империята да е била добрият през цялото време.
Оригинална публикация в Washington Post
