„Не всяко злато сияе“ е един от най-известните цитати от „Властелинът на пръстените“. Така започва стихотворението от писмото на Гандалф, написано с цел да помогне на Фродо да разпознае истинския Арагорн, когато го срещне, защото външността може да бъде измамна. Кралят на Гондор сам признава, че видът му не е много „привлекателен“ и буди недоверие.
Уилям Шекспир използва същите думи във „Венецианският търговец“, но с друго значение – „Прах е винаги почти всичко, що отвън блести“.[1]
През 2022 г. излезе дългоочакваният сериал на Амазон, който разказва за събитията преди „Властелинът на пръстените“. „Пръстените на силата“, макар и вдъхновен от творбите на Дж. Р. Р. Толкин, блести именно с шекспировото значение на думите. „Пръстените на силата“ е най-скъпата телевизионна продукция в историята, за направата на която са предвидени около 1 млрд. долара. Въпреки внушителния си бюджет, сериалът още с премиерата си горчиво разочарова почитателите на английския професор. Тази година излезе и вторият сезон, който отбеляза значителен спад в рейтинга на сериала. Защо амбициозната продукция, въпреки огромния си бюджет и многобройната целева аудитория, отбеляза такъв провал?
За Толкин
За мнозина професор Джон Роналд Руел Толкин е познат най-вече като автора на „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“. Но освен писател, Толкин е бил професионален филолог, учен по сравнително и историческо езикознание. Думата φιλολογία, извън академичните си измерения, най-етимологично и просто погледнато, означава „любов към словото“, която наднича зад всяка дума, излязла под перото на английския професор.
Основен предмет на неговата дейност са древните германски езици и германската героична легенда (germanische Heldensage) в нейните скандинавски и англосаксонски форми. Толкин е изключително добре запознат с митологичните системи на северните народи, както и с липсата на такава във Великобритания. Почти целият език и митология, които англосаксонците донасят в Англия през 4-ти век, в крайна сметка са унищожени от последвалите нашествия на викингите, разпространението на християнството, а след това и нашествието на Уилям Завоевателя през 1066 г. По времето, когато англосаксонците стават грамотни, тяхната митология е или изгубена, или систематично унищожавана.
Толкин силно чувства тази загуба и желае да създаде митология и литература за Англия, които да са подобни на тези на скандинавците. Той смята, че древните англичани трябва също да са имали своя собствена митология, от която са останали само фрагменти, като имената на дните от седмицата и кратки литературни произведения като „Беоулф“. Така Толкин създава митологичната система, залегнала в света на „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“.
Идеята на Толкин е да свърже „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“ с по-старите си истории и разкази (по това време още непубликувани) в рамките на една митологична система. Първоначално той нарича това „Сагата за трите бижута и пръстените на силата“, по-късно известна като „Силмарилион“. „Властелинът на пръстените“ е разработена версия на „За пръстените на властта и Третата епоха“, последната глава от „Силмарилион“. Толкин така и не успява да довърши работата си по разказите, които вижда като ядрото на своята митология. „Силмарилион“ е публикуван посмъртно от сина му, Кристофър Толкин, въз основа на записките на писателя. Но приложенията, публикувани към „Властелинът на пръстените“ съдържат препратки към „Силмарилион“, както и родословни дървета, летописи на владетели, коментари за езика, таблица на елфическите писмености и хронология на Втората и Третата епоха. Амазон придобива правата именно за тези приложения, но не и за същинската история, разгърната в „Силмарилион“.
Пръстените на силата
Действието в „Пръстените на силата“ се развива хиляди години преди „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“. Историята започва по време на относително мирен период и обхваща основните събития от Втората епоха на Средната земя: изковаването на Пръстените на силата, възхода на Саурон, падането на островното кралство Нуменор и последния съюз между елфите и хората.
Сериалът на Амазон е вдъхновен от творбите на английския професор, но не е адаптация на нито една от тях. Историята свързва препратки към Втората епоха от приложенията на „Властелинът на пръстените“ с оригинален материал, разработен след консултации с наследниците на Толкин и изследователи-толкинисти. Само за „вдъхновението“ Амазон плаща на наследниците на Толкин 250 милиона долара, а разходите за направата на предвидените пет сезона на сериала възлизат на около 1 млрд. долара.[2] Това прави „Пръстените на силата“ най-скъпата продукция в историята на телевизията. По данни на Амазон, първият сезон привлича над 150 млн. зрители, а вторият – около 100 млн. по-малко. Едва 37% от зрителите, които са започнали сериала, са успели да го довършат. Трудно е да поставим статистиката в контекст, тъй като Amazon отказва да уточни как определя броя на зрителите си; например 40 милиона може просто да е броят на хората, които са гледали която и да е част от наличните епизоди.[3]
Амазон смени почти всичките сценаристи на сериала след излъчването на втори сезон. Все още не е потвърдено дали ще има трети сезон. Създателите обаче твърдят, че ще продължат да правят сериала, докато той не бъде приветстван от глобалната публика на Prime Video.
Противоречията започнаха далеч преди премиерата на първи сезон. Когато Prime Video за първи път обяви поредицата „Пръстените на силата“ през юли 2019 г., те разкриха, че Том Шипи, професор по средновековна литература и староанглийски и известен толкинист, ще бъде част от продукцията като изследовател на Толкин. В последствие стана ясно, че Шипи е уволнен – слуховете твърдят, че причината са предупрежденията към създателите, че „омърсяват историята“.
Около премиерата на първи сезон, в интернет се наблюдава интересен феномен. С публикуването на първите промоционални снимки на актьорския състав стана ясно, че политкоректността няма да подмине и Толкин – продуцентите се бяха постарали в избора им да изобилства етническо многообразие, но пък от друга страна бяха изпуснали истински важните неща, като например брадата на джуджешката принцеса. Първите коментари и реакции във Фейсбук бяха предимно негативни. Същевременно обаче публикациите на официалната страница на Амазон биваха заливани от огромен брой еднотипни позитивни коментари в подкрепа на продукцията. Кратък преглед на някои от профилите потвърди съмненията ми, че става въпрос за фалшиви профили и реакции, вероятно платени от Амазон като част от агресивната маркетингова стратегия съпътстваща премиерата на сериала.
Всъщност етническото многообразие в актьорския състав на „Пръстените на силата“ дори не прави впечатление предвид другите проблеми на сериала. Създателите непрекъснато уверяваха почитателите на Толкин, че те също са отдадени фенове, които се стремят да се отнасят към историите му с уважение. Това просто не е вярно.
Елфи
Елфите в толкиновия легендариум са толкова красиви, че валарите/маярите, които могат да приемат всяка форма, която пожелаят, предпочитат елфическата. Счита се, че Толкин базира своте елфи на божествения народ Туата де Данан от келтската митология и елфите от скандинавската и германската митология. Създателите на сериала обаче вероятно са сметнали, че задаването на нереален северноевропейски елфически стандарт за красота не би бил достатъчно политкоректен и би могъл да обиди някого. Затова елфите в „Пръстените на силата” са най-разнообразни откъм възраст (въпреки, че са безсмъртни), ръст и телосложение. Единственото, което ги различава от човешката раса са леко заострените уши. А в случая на Келебримбор, заострените уши го доближават много повече до образа на хобит, отколкото на елф.
В творбите си Толкин е създал безсмъртни, мъдри и вълшебни, неземно красиви и ефирни същества. Галадриел например е елфическа жена на хиляди години – кралица, мъдрец, ясновидка, съпруга, майка, баба, лечителка – много повече от образа на импулсивната войнствена „мъжкарана“ от сериала, която вероятно е идеята на Амазон за „силен женски персонаж“. Също в политкоректен стил, в сериала се загатва, че съпругът ѝ Селеборн е мъртъв. Ако това е вярно, то би било сериозно отклонение от творчеството на Толкин. Макар че двамата са разделени по време на Втората епоха за известно време, в оригиналните произведения на Толкин няма индикации, че Галадриел го смята за умрял. Така или иначе, липсата на Селеборн прави новата „силна“ Галадриел, освен всичко останало и модернистично „независима жена“.
Елфите трябва да са поразителни и интересни, красиви и величествени, да излъчват мъдростта и скръбта, съпътстващи дългия им живот. Но към момента са просто хора със заострени уши.
Орки
Друг проблем на продукцията е, че трябва да взима решения в области, в които самият Толкин никога не е стигнал до окончателно заключение. Един от тези важни въпроси е произходът на орките. В голяма част от творчеството си Толкин разглежда възможността орките да са покварени елфи и изследва въпросите по техния произход, състоянието на свободната им воля и крайната им съдба. Tой не харесва идеята, че злото може да създава живот, нито че орките са произлезли от осакатени елфи, тъй като това би довело до още противоречия, като например липсата на безсмъртие. В по-късните си години Толкин често сравнява орките с хората и сякаш гледа на тях с по-нюансиран поглед, но умира, преди да успее да изясни истинската им природа.
За разлика от бруталните, кръвожадни орки от „Властелинът на пръстените“ на Питър Джаксън, втори сезон на сериала ни показва войник-орк, който не иска да участва във войната. Симпатичният орк дори се сбогува със семейството си, което е първият случай, в който майка с бебе се появява в екранизация на Толкинова творба. Появата на свободолюбив орк-пацифист, както и на любящи майка и дете, предизвика противоречиви чувства у зрителите и критиците. Макар и технически погледнато въпросната сцена да не нарушава канона, то със сигурност нарушава тона, установен от книгите, както и от всички екранизации до момента.[4] Единственото обяснение на тази сцена е модерната тенденция да се приписват расови алегории на фантастични същества, посредством които да се разгледа популярната в политкоректния наратив тема за потисничеството. Изглежда според сценаристите на Амазон, орките представят репресирана маргинализирана етническа група. Дори Толкин да е бил несигурен относно природата на орките в късните си записки, те са замислени като архетипни злодеи в рамките на фантастичен свят, а не като коментар върху реални етнически групи. За да работи метафората на потисничеството, тя трябва да се корени в някакъв вид припокриване между фантастичното население и подчинението на реални хора.[5] При орките не е замислено такова припокриване. Те са създадени, за да бъдат проводници на злото. Необходима ли е изобщо „реабилитация“ на орките и представянето им като неразбрани или морално сложни персонажи, след като повечето читатели ги възприемат като измислени образи – инструменти на злото, без по-дълбоки социални внушения? Налагането на алегории там, където такива не са били предвидени оставя лош вкус. Фентъзито трябва да се приема буквално, освен ако текстът изрично не предполага друго.
И още:
Списъкът е неизчерпателен. По-задълбочен анализ вероятно би бил подходяща тема за дисертация или курсова работа.
- Зле написан сценарий: Толкин е професор по англосаксонски език и филолог, който разбира по-добре от всеки друг нюансите на английския език. Сценаристите на сериала, макар и да са разпознали красотата на прозата на Толкин, често се затрудняват да я възпроизведат; понякога им се получава, понякога репликите просто излизат сковани и неестествени. Tромав диалог, прекомерни повторения, препратки към неизвестни събития и лоши сравнения. Слаба актьорска игра.
- Липса на материал: Амазон не успява да придобие правата върху „Силмарилион“. Материалът, с който разполагат, са приложенията на „Властелинът на пръстените“. Всичко останало е зле написан политкоректен фенфикшън.
- Костюми: Галадриел и нейните елфически войници са най-яркия пример за разочароващите костюми на сериала. Елфите са майстори занаятчии, а търсенето на Галадриел се провежда в мирно време, което означава, че няма причина елфите да носят нискокачествените тенекии, които видяхме в сериала. Нуменорците, в период на възход, също се обличат сравнително семпло и безвкусно за продукция с такъв бюджет.
Най-голямото престъпление на „Пръстените на силата“ е откровеното незачитане на правилата на Толкиновия свят. Легендариумът на Толкин, който е залегнал в основата на цялото му творчество, произлиза от неговата любов към езиковедството, литературата, историята и културата на северните народи и желанието да създаде митология за Англия. Той е плод на години усилен труд и внимателно систематизиране, писане и пренаписване, и изключително внимание до последния детайл.
Амазон също се опитва да напише своя митология, да прокара политически коректни идеи там, където смята че липсват, като по този начин историята им напълно се разминава със самата същност на оригиналния материал. В тяхната история липсва съзидателната сила на Толкиновата φιλολογία. Създателите се опитват да направят историята подходяща за нашето съвремие, но тук става въпрос за фентъзи и литература. Доброто фентъзи е като всяка друга художествена творба – хубавата история е част от някакъв фантастичен, но правдоподобен свят. В нея участват сложни личности, изправени пред трудни избори. Толкин е създал измислен свят, но това в никакъв случай не означава, че той не е истински. Много от промените и адаптациите, направени в името на визуалната привлекателност и политическата коректност, нарушават внимателно изградените правила и чувството за правдоподобност на разказа.
В резултат се е получило нещо, което всъщност не прилича на нищо. Амазон заявява, че сериалът ще продължи да ни бъде налаган, докато не го приемем. Защо? Лесно е да създадеш изкуствена маркетингова шумотевица около бляскава опаковка – нужни са само 1 млрд. долара. Но е невъзможно да създадеш искрен, неподправен интерес към една деформирана, празна и лишена от смисъл версия на нещо толкова обичано. Ако има следващи сезони, то те ще са направени единствено в името на целенасоченото прокарване на определени политически коректни идеи. Но публиката отдавна отхвърли тази версия на Втората епоха.
Макар и красив и зрелищен, „Пръстените на силата“ не успява да предаде магията на Толкин и да оправдае огромните си очаквания. Амазон трябва да започне отначало с нов проект, ръководен от хора, които не само знаят как да направят приличен телевизионен сериал, но и да подходят към легендариума на Толкин с уважение и разбиране на неговия произход. Не всяко злато сияе – понякога блясъкът и ефектите не са достатъчни, ако душата на историята е изгубена.
„Песните са като дърветата – раждат плод само като им дойде времето, а понякога изсъхват преждевременно.“
[1] Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998, превод Валери Петров
[2] https://www.dw.com/bg/najskpiat-serial-na-vsicki-vremena-zapocva-prstenite-na-vlastta/a-63002406
[3] https://variety.com/2024/tv/news/the-rings-of-power-season-2-ratings-viewers-1236139568/
[4] https://www.forbes.com/sites/danidiplacido/2024/08/31/amazons-rings-of-power-the-orc-family-controversy-explained/
[5] https://www.vox.com/culture/376217/orc-baby-rings-of-power-tolkien-amazon-lord-of-the-rings-prequel
Тази статия е част от #Годишникъ2024. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2025 може да закупите тук
