Не е човешко право да ядеш в ресторант

Вярно е че „всеки си вдига цените както си иска.“ Но не забравяйте другата страна на уравнението – това си е право на предлагащия дадена услуга. И той ще продължава да си вдига цените, докато има хора, които приемат тези цени.

Често виждам коментари, че цените в заведенията в София или на морето са безумно скъпи. Вярно е. Но такива коментари почти винаги са последвани от изречение, че „заведенията са пълни“. Ами докато са пълни, цените ще продължават да растат. Още през 2021-2022 година, покрай Ковид инфлацията, Уорън Бъфет обясняваше как всички по веригата вдигат цените и изглежда всички са съгласни с това, защото продължават да си плащат. Това си продължава до днес.

Аз също съм от хората, които спряха да ходят по заведения и да си поръчват храна. Не защото нямам пари, а защото качеството на храната и обслужването е посредствено по моите разбирания, нито ми е по-бързо, нито на повечето места има добри условия да отида с жена ми и трите ни деца. Много хора също не ходят поради финансови, естетически, хранително-вкусови или други причини. Но, хора, ние нямаме никакво значение, ако „алчните“ си имат достатъчно клиенти!

Не е човешко право да ядеш в ресторант. Не е човешко право да ходиш на почивка в България. Даже е прекрасно, че българското Черноморие е толкова скъпо и с толкова ниско качество – по-лесно се взема решение да отидеш на по-хубаво място – Гърция, Турция, Италия. Барем се се нагледат и се научат сънародниците на малко естетика и качествено обслужване, а не на вечния мутробарокобетон с импровизирани корекции от славянската инженерна мисъл, невъзпитани и некадърни сервитьори и нискокачествена храна. И така, от повишените потребителски очаквания, лека полека да се вдигне нивото и на нашите „хотелиери“ и „ресторантьори“.

Но не очаквайте да се вдигне, докато има достатъчно клиентела за посредствеността!

И нещо много важно – също толкова НЕ Е човешко право на посредствените ресторантьори и хотелиери да им се осигурява посредствена клиентела с дотации с нашите пари – да се субсидират полети, почивки и какво ли още не. Ако искам да дам пари за почивка, ще дам където си избера. Но не държавата да ми взема данъци и да дава на ревльовците от браншовите организации.

Накратко – Държавата далеч от туризма и ресторантьорството. Ако ще се субсидира нещо, да е производството на компютри, а не на компоти. Колкото до потребителите – гласувайте с парите си. Докато плащате за посредственост, ще получавате посредственост.

Споделете:
Теодор Димокенчев
Теодор Димокенчев

Старши мениджър в международна технологична компания. Магистър по "Право" и по "Стопанско управление". Експерт по предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.