Парламентът на Каталуния обяви независимост, в отговор испанското правителство анулира нейната автономия. Разривът между Мадрид и Барселона е по-дълбок от всякога. Испания и Европа са изправени пред огромно предизвикателство, което доскоро изглеждаше немислимо.
А защо немислимо? Защото след падането на комунистическите режими в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, преначертаване на граници се случи само в “нашата” част на Европа. Разпаднаха се Съветският съюз, Югославската федерация и Чехословакия. Появиха се нови държави, а отделно от тях и непризнати почти от никого сепаратистки републики (Нагорни Карабах, Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието, дълго време и Косово беше със спорен статут). В едни случаи отделянето бе доброволно (Словакия от Чехия), при други се стигна до мирна съпротива (балтийските държави), но на много места пламнаха войни. Процесът започна през 90-те години, продължи и в началото на настоящия век (Черна гора, Косово), за да се стигне до конфликтите в Грузия (2008) и Украйна (2014).
Всичко това обаче се случваше в региони като Балканите, Кавказ и други зони на постсъветското пространство. Региони, които се възприемат повече или по-малко като изостанала периферия на Европа (бивша Чехословакия и Прибалтика са изключения). Докато сега е поразена една от водещите държави на Стария континент.
Досега някак си се приемаше, че такива конфликти съпътстват общества в преход, които имат да наваксват изоставането си от европейските тенденции и като че ли това е една от възможните “грешки на растежа”. Да, ама се оказва, че сега Европа е застрашена в сърцевината си.
Вече писах, че интересът на България и на Европа е да не се допусне нарушаване на териториалната цялост на Испания. Логично, първите реакции са в подкрепа на Мадрид. Само че не бива да се остава само с декларации. Все още не е ясно как ще се развие конфликтът, но не е изключено да се стигне и до кървави сблъсъци.
А Европейският съюз напоследък често е пасивен в кризисни ситуации – допусна анексията на Крим, “проспа” конфликта в Сирия и позволи на ислямския свят да извърши на европейска територия военен десант, маскиран като “бежанска вълна”. А ако проблее и едно отцепване на Каталуния, престижът му ще пострада неимоверно. Затова териториалната цялост на Испания трябва да бъде запазена, без значение с какви средства. Още повече, в самата Каталуния обществото изобщо не стои единно зад сепаратистите.
В случай, че каталунските иредентисти извоюват независимост, това може да повлече крак и за други. На първо място шотландците, които са разочаровани от Брекзит и търсят начин за оставане в ЕС. Като нищо процесът може да увлече и Уелс, тогава пък вече нищо не може да спре Ълстър (Северна Ирландия) да премине към Дъблин. А сътресения в две големи европейски държави вече идва твърде много. Да, Великобритания е с единия крак извън Евросъюза, но това в никакъв случай не означава, че е извън европейската (наричана още евроатлантическа) християнска цивилизация. Трябва ли да се допуска враговете на нашата цивилизация да потриват доволно ръце?
Сецесионната тенденция обаче едва ли би спряла само дотам. Италия е тежко разделена на Север и Юг, във Фландрия има напъни за отцепване от Белгия, а да не забравяме и баските в самата Испания. При такъв сценарий може да се очаква дори отцепване на Бавария от Германия – нещо, което сега звучи като твърде свободна фантазия. Но като се замислим колко бързо ескалира ситуацията в Каталуния, можем да очакваме какво ли не.
Няма да бъде изненада, ако в близко бъдеще Европа се изправи пред ситуация, аналогична на “Пролетта на народите” (1848-1849). И ако тогавашните консервативни елити са потушили успешно онази революция, то днешните доминиращо либерални европейски елити не вдъхват особено доверие. И нищо чудно да се окажем в една по-разпокъсана и раздробена Европа, с един Европейски съюз, съставен от повече държави-членки, респективно, с още по-тромави и затормозени институции. Научна фантастика? По-скоро филм на ужасите…
И всичко това не в периферията, а в сърцевината на Европа. Истинска манна небесна за всякакви евроскептици, платени плювачи и “полезни идиоти” на нашите врагове – и от изток, и от югоизток, и от още по на югоизток.
Къде е България в тази ситуация? Министерство на външните работи вече обяви, че зачита конституционния ред и подкрепя териториалната цялост на Кралство Испания. Позиция изключително адекватна и изключително навременна, пред вид факта, че вероятно най-многобройната българска колония зад граница (по неофициални данни към 350 хил. души) се намира именно там. И немалка част от нея пребивава в Каталуния. Което задължава българското правителство да участва активно в усилията за решаване на проблема.
Този казус обаче трябва да се превърне в сигнална лампичка за българския държавен елит, за нашите политици, администрация и служби за сигурност. Десетилетия наред изглеждаше, че ако в Испания се появи подобен проблем, той ще дойде най-вероятно от Баската автономна област. В действителност дойде от Каталуния и то доста неочаквано. А щом службите на солидна държава като Испания могат да подценят опасност от такъв калибър, значи това може да се случи навсякъде другаде. Например, у нас.
Крайно време е нашите управляващи да наредят на нашите служби започване на сериозни анализи и наблюдения относно потенциалната опасност някой някъде из краищата на България да размътва главите на български граждани и да подготвя почвата за сепаратизъм (без значение на какви основания). И ако такива наченки бъдат открити, срещу извършителите им трябва да се действа сурово и безкомпромисно.
По всичко личи, че към настоящия момент Мадрид отдавна е изпуснал възможностите за тихо елиминиране на каталунския сепаратизъм. И сега му се налага да го прави шумно и болезнено. Затова още отсега трябва да се вземат мерки да не се допусне един ден и София да се озове в положението на Мадрид.
