НОВО

Не плачете за Шотландия, няма да ходи никъде

Категоричната победа на Консерваторите в Обединеното кралство не остави много възможности за опозицията. Обикновено губещият изборите има различни оправдания или малки успехи – спечелил е неочаквано много, има по-голяма бройка абсолютни гласове, чака вота от чужбина...

Наследството на Източния въпрос

Източният въпрос се появява на политическата сцена след Карловицкия мир от 1699 г., според който Османската империя изгубва голяма част от своите владения в Украйна и днешна Русия. От тази епоха започва бързият упадък на турската държава и се повдига въпросът за...

Победата на Борис Джонсън – антибиотик за пораснали

Мислеха го за идиот. Или поне за клоун, който може да жонглира с кеч-фрази и саундбайтове ("get Brexit done"). Но откакто бе избран за лидер на Консервативната партия и министър-председател на Обединеното кралство, Борис Джонсън направи това, на което малцина вярваха,...

„Либералната“ загуби от Демокрацията

Консервативната партия в Обединеното кралство постигна унищожаваща победа, невиждана от времената на Тачър, а лейбъристите – най-тежкото поражение за последния век. Последните губят и някои от традиционните си крепости. Това не е най-важното. Корбин няма да види...

Британците гласуваха за край на политическата агония

Консерваторите спечелиха тези избори, с голямо мнозинство. Какво означава тази победа?1. Умората от Брекзит си оказва влияние. Хората искат решение и то бързо и незабавно. Мечтаят за край на политическата агония.2. Джонсън е по-силен лидер от Корбин. Безспорно успех...

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

За кого бие звънецът

Време за четене: 5 мин.

Нека приемем, че 24 май е денят на просветата и образованието, денят, в който кичим Солунските братя с майски цветя и в който усмихнат байчо неуморно блъска училищното звънче, за да мами малчуганите в класните стаи. Да, 24 май е ден и на всичко това, както Тодоров ден е ден и на конските кушии и както Гергьовден е ден и на печеното агне.

Стар и банален телевизионен сюжет е, когато се зададе някакъв празник, репортери да плъзнат по улиците и да притесняват гражданите с въпроса:

„Знаете ли какво честваме днес?“.

„Да, денят на славянската писменост и култура“

„И какво още?“

„Великото дело на братята Кирил и Методий“.

„И какво е това дело?“

„Как какво! Създали са славянската писменост и култура!“

Какво е всъщност това дело? Много хора си представят наученото в училище, а именно, че Кирил и Методий са солунски граждани с майка славянка, откъдето и любовта към омайната славянска реч. Баща им пък е бил висш държавен сановник, който им осигурил подходящо образование в Магнаурската школа, толкова напредничава за времето си, че даже и появилият се 5-6 века по-късно Ренесанс можел само да ѝ носи куфарите.

После, от любов към славянството сядат и написват азбуката – Кирил пише, Методий му помага. Тръгват да я разпространяват. От Моравия ги изгонват, но ги приютяват в България. Запламтяват огнищата на книжовните школи. От този момент българският род азбука има и става народ.

Но защо това дело е велико? Защото вече със свои букви можем да пишем „Само Левски“ и други неща по стените на къщите ли? Очевидно не само с това, макар че и с него също. Всъщност, целта е била славянският език да стане каноничен език наред с латинския и гръцкия. Тоест, да стане език, на който е възможно да бъде преведено Светото Писание и богослужебните книги, без да се изврати съдържанието им. Идеята е на един от най-големите интелектуалци на епохата – Константинополския патриарх Фотий, който е учител на Св. Константин Философ, както, твърде вероятно, и на Цар Симеон I; роднина на императора по женска линия и на два пъти глава на църквата, вещ догматик, ненадминат богослов и ревностен защитник на Никейския Символ на вярата. Считан за най-великият патриарх след Св. Йоан Златоуст, той пръв повдига темата „филиокве“, порицава опитите на Рим да редактира догмата за Св. Дух, което довежда до Голямата схизма от 1054 г., влияеща върху вида на Европа и до ден днешен.

Не от любов към славянския език и не от любопитство към създаването на азбуки Кирил (високопоставен дипломат) и Методий (държавен администратор и впоследствие монах) разработват писмеността. Правят го по нареждане на своя ментор Св. Фотий от името на император Михаил III. Целта е духовното приобщаване и освещаване на славянския свят и разширяване на политическото влияние на Империята, наречена много по-късно „Византия“. Делото на Солунските двама братя е дело строго църковно и изцяло християнско. Те не дават на славяните словото въобще, а им дават Божието слово. Именно затова са светци, образите им обикновено са във вид на икони и през ХХ век Католическата църква ги обяви за Съпокровители на Европа.

„И сега какво? – ще възкликне анкетираният случаен минувач. – Излиза, че 24 май не е ден на науката, културата и образованието…“

Напротив – е. Както народният гений сам за себе си е казал: „Прост народ – слаба държава“. Интелектуалното усъвършенстване води до духовно извисяване. Нищите духом са блажени не защото са неуки хора, а защото са смирени хора. Интелектуалното усъвършенстване се постига чрез целенасоченото възприемане, усвояване и осмисляне на истини за света и хората, които са го населявали и го населяват. Тоест, чрез образование. В днешния, ако не бързо усложняващ се, то със сигурност бързо променящ се свят, образованието е единственият залог за пригодност на човека. И то в два аспекта – духовна пригодност и икономическа пригодност.

В духовен план човек става пригоден, когато съпостави собствените си идеи с общочовешките идеи, добили завършеност след вековни дебати. Тези идеи, разбира се, са свързани със знанието на човека за добро и зло и избора на едното от двете. Икономическата му пригодност пък изисква един минимален набор от познания, който сам по себе си хич не е малък и не може да се придобие в „свободното време“. Липсата на такава пригодност е това, което днес политиците с ужасени викове наричат „ниска производителност на труда“, „неквалифицирана работна сила“, „неконкурентоспособност“ „младежка безработица“ и „функционална неграмотност“.

Няма политик, който със сълза в ъгълчето на окото да не е кършил ръце, че най-важните неща са образованието и културата. Че без тях никакъв друг просперитет не е възможен. И това е така. Не може да твори блага човек, който не знае какво е това, не знае как се прави и не изпитва нужда да го прави. Но не е имало държавен бюджет, в който образованието и културата да не са били последна грижа. А бюджетът, както знаем, е откровеният израз на управленската програма.

Защо образованието и културата са последна грижа? Ами, много просто – ще каже някой привърженик на конспиративните теории – по-развитите не искат по-неразвитите да ги догонят и конкурират, а политиците предпочитат да управляват глупаци, защото ги управляват чрез страх, дезинформация и медийни фантоми. Според мен обаче причината е много по-проста. Обидно проста. Политиките и реформите в образованието и културата не носят червени точки в рамките на един мандат. Тези политики са поколенчески. Ако си послужим с метафори от селското стопанство, то докато социалните политики са люцерна, която сееш, след няколко седмици косиш и хвърляш за храна, то политиките в областта на образованието и културата са орехи. Дават плод след няколко цикъла. Вярно, този плод е много по-скъп от люцерната, но пък се чака. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!