fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

За кого бие звънецът

Време за четене: 5 мин.

Нека приемем, че 24 май е денят на просветата и образованието, денят, в който кичим Солунските братя с майски цветя и в който усмихнат байчо неуморно блъска училищното звънче, за да мами малчуганите в класните стаи. Да, 24 май е ден и на всичко това, както Тодоров ден е ден и на конските кушии и както Гергьовден е ден и на печеното агне.

Стар и банален телевизионен сюжет е, когато се зададе някакъв празник, репортери да плъзнат по улиците и да притесняват гражданите с въпроса:

„Знаете ли какво честваме днес?“.

„Да, денят на славянската писменост и култура“

„И какво още?“

„Великото дело на братята Кирил и Методий“.

„И какво е това дело?“

„Как какво! Създали са славянската писменост и култура!“

Какво е всъщност това дело? Много хора си представят наученото в училище, а именно, че Кирил и Методий са солунски граждани с майка славянка, откъдето и любовта към омайната славянска реч. Баща им пък е бил висш държавен сановник, който им осигурил подходящо образование в Магнаурската школа, толкова напредничава за времето си, че даже и появилият се 5-6 века по-късно Ренесанс можел само да ѝ носи куфарите.

После, от любов към славянството сядат и написват азбуката – Кирил пише, Методий му помага. Тръгват да я разпространяват. От Моравия ги изгонват, но ги приютяват в България. Запламтяват огнищата на книжовните школи. От този момент българският род азбука има и става народ.

Но защо това дело е велико? Защото вече със свои букви можем да пишем „Само Левски“ и други неща по стените на къщите ли? Очевидно не само с това, макар че и с него също. Всъщност, целта е била славянският език да стане каноничен език наред с латинския и гръцкия. Тоест, да стане език, на който е възможно да бъде преведено Светото Писание и богослужебните книги, без да се изврати съдържанието им. Идеята е на един от най-големите интелектуалци на епохата – Константинополския патриарх Фотий, който е учител на Св. Константин Философ, както, твърде вероятно, и на Цар Симеон I; роднина на императора по женска линия и на два пъти глава на църквата, вещ догматик, ненадминат богослов и ревностен защитник на Никейския Символ на вярата. Считан за най-великият патриарх след Св. Йоан Златоуст, той пръв повдига темата „филиокве“, порицава опитите на Рим да редактира догмата за Св. Дух, което довежда до Голямата схизма от 1054 г., влияеща върху вида на Европа и до ден днешен.

Не от любов към славянския език и не от любопитство към създаването на азбуки Кирил (високопоставен дипломат) и Методий (държавен администратор и впоследствие монах) разработват писмеността. Правят го по нареждане на своя ментор Св. Фотий от името на император Михаил III. Целта е духовното приобщаване и освещаване на славянския свят и разширяване на политическото влияние на Империята, наречена много по-късно „Византия“. Делото на Солунските двама братя е дело строго църковно и изцяло християнско. Те не дават на славяните словото въобще, а им дават Божието слово. Именно затова са светци, образите им обикновено са във вид на икони и през ХХ век Католическата църква ги обяви за Съпокровители на Европа.

„И сега какво? – ще възкликне анкетираният случаен минувач. – Излиза, че 24 май не е ден на науката, културата и образованието…“

Напротив – е. Както народният гений сам за себе си е казал: „Прост народ – слаба държава“. Интелектуалното усъвършенстване води до духовно извисяване. Нищите духом са блажени не защото са неуки хора, а защото са смирени хора. Интелектуалното усъвършенстване се постига чрез целенасоченото възприемане, усвояване и осмисляне на истини за света и хората, които са го населявали и го населяват. Тоест, чрез образование. В днешния, ако не бързо усложняващ се, то със сигурност бързо променящ се свят, образованието е единственият залог за пригодност на човека. И то в два аспекта – духовна пригодност и икономическа пригодност.

В духовен план човек става пригоден, когато съпостави собствените си идеи с общочовешките идеи, добили завършеност след вековни дебати. Тези идеи, разбира се, са свързани със знанието на човека за добро и зло и избора на едното от двете. Икономическата му пригодност пък изисква един минимален набор от познания, който сам по себе си хич не е малък и не може да се придобие в „свободното време“. Липсата на такава пригодност е това, което днес политиците с ужасени викове наричат „ниска производителност на труда“, „неквалифицирана работна сила“, „неконкурентоспособност“ „младежка безработица“ и „функционална неграмотност“.

Няма политик, който със сълза в ъгълчето на окото да не е кършил ръце, че най-важните неща са образованието и културата. Че без тях никакъв друг просперитет не е възможен. И това е така. Не може да твори блага човек, който не знае какво е това, не знае как се прави и не изпитва нужда да го прави. Но не е имало държавен бюджет, в който образованието и културата да не са били последна грижа. А бюджетът, както знаем, е откровеният израз на управленската програма.

Защо образованието и културата са последна грижа? Ами, много просто – ще каже някой привърженик на конспиративните теории – по-развитите не искат по-неразвитите да ги догонят и конкурират, а политиците предпочитат да управляват глупаци, защото ги управляват чрез страх, дезинформация и медийни фантоми. Според мен обаче причината е много по-проста. Обидно проста. Политиките и реформите в образованието и културата не носят червени точки в рамките на един мандат. Тези политики са поколенчески. Ако си послужим с метафори от селското стопанство, то докато социалните политики са люцерна, която сееш, след няколко седмици косиш и хвърляш за храна, то политиките в областта на образованието и културата са орехи. Дават плод след няколко цикъла. Вярно, този плод е много по-скъп от люцерната, но пък се чака. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ