Безразсъдното приемане на закони, както и буквалното им прилагане без оценка за бъдещето им въздействие е изключително опасно за бизнес климата в страната. За съжаление това напоследък се случва все по-често в българския политически живот. Докато при някои закони въздействието върху обществото и бизнеса не е толкова осезаемо, то при други далеч не е така. Като пример за изключително проблематичен закон може да бъде даден приетият миналата година Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и приетият към него правилник за прилагането му в края на миналата година. По такъв начин без да бъдат прецизирани текстовете и съответното им въздействие те биват приемани. Резултатът е почти тоталното блокиране на малките чуждестранни инвестиции и бизнеси в страната поради невъзможността небългарски граждани да откриват нови фирми в България, защото законът ги подлага на автоматична проверка от страна на банките /която може да продължи до 1 месец/, за да им открият дори „набирателна сметка“, която е задължително условие за учредяването на търговско дружество в страната.
Освен затрудненията възникващи от въведените безумни срокове за въпросната проверка, то фирмите биват възпрепятствани от още един проблем произтичащ от тези проверки, а именно картелно договорените между банките изключително високи такси /в повечето случаи дори липсващи от официалните обявените им тарифи/ за разглеждането на въпросните искания за откриване на сметки.
Таксите макар и вариращи от банка до банка, остават прекомерно високи и на някъде достигат и до 1000 лв.. Получава се парадокс, че за да бъде открита фирма с капитал от 2 лв. трябва да бъдат платени близо 1000 лв. банкови такси за откриването на банкова сметка. От целия този закон не става и ясно какви точно проверки извършват банките или как точно могат да проверят произхода на капитала на едно дружество с капитал от едва 2, 5 или 10 лв.. /вероятно тези 2 лв. са плод на пране пари J/ . От тази проверка остава единствено горчивият привкус, че тя се извърша само проформа и единствената ѝ цел е просто едни пари да бъдат събрани… Стигна се и още по-далеч, че дори биват нарушавани правата на европейските граждани, които по презумпция трябва да бъдат абсолютно равни на тези на българските граждани, но в случая не са!
Законът макар и написан за да има изсветляване на бизнес и да бъдат осветени и показани реалните собственици на фирми всъщност се оказва, че прави точно обратното. В този си вид заради прекомерните такси при дружествата с чуждестранно участие и заради произтичащите от закона срокове, той пречи реалните собственици да бъдат явни и благоприятства те да използват български подставени лица за да си спестят цялата бюрокрация, както и да намалят разходите си. Оказва се, че потърпевши от този закон са именно малките и средни предприятия, които искат да правят честен и прозрачен бизнес и ги подтиква да търсят начини, с които да заобиколят закона, докато тези по които реално трябваше да удари законът ще продължат да работят на тъмно, както са го правили и досега.
Ако не бъдат прецизирани и предприети незабавни мерки да се направят нужните изменения, то България рискува не само да не може да привлича чуждестранни инвестиции, но и да се получи отлив на чуждестранния малък и среден бизнес от страната.
Впрочем вече се наблюдават и такива процеси, в които някои от банките вече споделят, че техни чуждестранни клиенти са закрили фирмите си и са напуснали страната. България, която е класирана на незавидното 59-то място в света в класация Doing Business на Световната банка за 2019 година рискува да се свлече още по-надолу и да задмине дори страните от субсахарска Африка. През последните години много слушахме от политическия елит затова как ще бъде улеснено стартирането бизнес в страната, което в момента отнема между 3 и 5 работни дни. Така се получава парадокс, при който вместо този срок да бъде намален той бива увеличен многократно, като може да достигне до 2 месеца заради въпросните проверки. Може да дадем прекрасен пример със съседна Македония където срокът за регистриране и стартиране на бизнес е само 1 ден! Впрочем Македония е на 10 място в света по леснота на правене на бизнес. Може би е дошло време да се поучим от братята оттатък „Деве баир“!
