[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Така, поне засега, се слага край на продължилата повече от месец дискусия дали бизнес и граждани трябва да бъдат ограничени от държавата за начина, по който извършват своите плащания. Ако противниците на тези регулации могат да бъдат доволни от спечелената битка, то редно е да осъзнаят, че войната тепърва предстои.
Основният аргумент, който и днес бе чут в пленарна зала е, че лимитирането на кешовите плащания ще спомогне за борбата със сивата икономика, в което отношение България е на челно място в Европейския съюз. Тази теза бе застъпена както в мотивите на законопроекта, така и от устата на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” portrait_width=”20″ portrait_height=”20″ _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_font_size=”18px” body_text_color=”#454e7d” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” custom_padding_last_edited=”off|” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Важно е веднъж и завинаги да стане ясно, че подобна корелация не съществува.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Лимитирането на плащанията в брой нямат ефект върху борбата със сивата икономика. Това е установило и проучване на Johannes Kepler University в Австрия, както е видно от графиката по-долу. В нея с по-дебел шрифт са държавите, в които има кешов таван.
Така например държавата с най-ниско ниво на сивата икономика Австрия не лимитира по никакъв начин плащанията на своя територия, докато страната с най-висок дял от БВП на сивия сектор – България, таван за кешовите плащания съществува от 2011 г.
На това мнение е и бившият началник на валутния отдел в централната банка на Израел Мордехай Фейн. „Може да се очаква, че ограниченията върху плащанията в брой ще прехвърлят избягването на данъци към по-софистицирани методи”, твърди Фейн.
Икономистът и председател на Българско либертарианско общество Стоян Панчев също коментира, че кешовите ограничения нямат отношение към сивата икономика.
„Плащанията в сивата икономика и на т.нар. черен пазар не се осчетоводяват така или иначе. Тоест таванът е безсмислен за справяне с тези феномени, независимо от размера си”, коментира Панчев.
„Да не говорим за възможността изобщо държавата да следи изпълнението на такова правило. Вчера разбрахме от одит на Сметната палата, че бюджетно финансирана институция като СУ редовно са заобикаляли ограничението от 10 000 лв.”, допълни икономистът.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_font_size=”18px” body_text_color=”#454e7d” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid” custom_margin=”||10px|”]
Всъщност далеч по-очаквано е, че именно легитимните плащания, а не тези от сивата икономика, биват по-засегнати от въвеждането на кешови ограничения
[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Според официалната статистика например, продажбата на бижута в Италия намалява с 30% през първите четири месеца на 2011 г., когато се въвежда ограничение на плащанията в брой. Много от чужденците просто отказвали да използват кредитни и дебитни карти, като вместо това предпочитали да пазаруват от другаде.
Дали обаче това ограничение е помогнало в борбата със сивата икономика?
Нейното ниво в Италия се изчислява на 12.4% от БВП през 2011 г., когато се въвежда ограничението на плащането в брой. До 2014 г. този дял не просто не се свива, а дори се увеличава до 13% или около 211 млрд. евро, като тази норма се запазва и до днес.
Всички тези данни следва да ни убедят, че кешовият таван не просто следва да бъде запазен към настоящите си нива, но дори и да бъде премахнат напълно. Война, а не битка, която трудно ще бъде спечелена.
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Оригинална публикация във FrogNews” button_url=”http://frognews.bg/glasat-na-jabata/glasat/bitkata-kesha-spechelena-vajna-voinata.html” url_new_window=”off” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
