Кой е врагът ли? Нашият автор не ни остава да гадаем дълго. След първия удар по споменатите ниско подстригани „дебелаци“, той стоварва цялата мощ на праведния си гняв върху всички десни, консервативно настроени български християни.
Либералният истаблишмънт се уподобява по делата и по антихристиянските си гонения на Нерон и Ислямска държава, а християнството се сдобива със своите нови мъченици в „толерантния“ двадесет и първи век.
Ципрас е в невъзможна позиция, защото без сделка страната ще изпадне в хаос и ще се окаже, че тези икономии, срещу които той самият и част от гръцкото общество са протестирали, ще им се сторят малки в сравнение с реалните икономии, които ще трябва да направят без споразумение.
От преврата на ЦРУ през 1953, за да задържат иранския шах на власт, до нападенията над Афганистан и Ирак, западните политици не спират да преследват създаването на “подобие на стария свят, който си знаят”.
Наред с демографията и бедността, контузената пунктуация също е проблем пред националната сигурност. Как ли щеше да изглежда онова „Народе????“ на Левски, ако вместо с четири въпросителни, накрая завършваше с дефис?
Както се връщат модите в конфекцията, но вече с нови материали и с нов дух, така и в политиката понякога може да се търси вдъхновение от системи, които са се доказали като полезни, без те да се копират буквално.
