Малко след утвърждаването на Джо Байдън за президент станахме свидетели на дигитална кристална нощ. В рамките на 24 часа се случи следното:
Facebook премахна (засега временно) профила на все още действащия американски президент Доналд Тръмп.
Twitter премахна (завинаги) профила на все още действащия американски президент Доналд Тръмп от социалните мрежи и цензурира тежко официалния президентски акаунт на САЩ.
Twitter премахна около 100 000 акаунта – последователи на Доналд Тръмп и републиканската партия.
Свободната от цензура социална мрежа Parler беше премахната от Google Play Store и Apple App Store, с което направи инсталацията на мобилни устройства от трудна до невъзможна.
Amazon обяви, че ще премахне Parler от хостинг услугата си AWS на 11 Януари.
Това се случва малко над два месеца, след като Facebook и Google предрешиха немалка част от американския вот, цензурирайки скандал за сина на Джо Байдън малко преди изборите.
През миналите години други социални мрежи бяха подложени на подобен терор, като освен горното разплащателни компании – например PayPal задушаваха всякакви плащания към тях.
Безпрецедентната атака на технологичните корпорации биха повдигнали съмнения за картел за недопускане на конкуренция – в най-добрия случай. Това, обаче е далеч по-малък проблем, защото те на практика се поставят не само над тези закони. Те поставят икономическата мощ, превърната в медийно влияние над всякаква политическа власт. Най-вече защото вече го няма единственият човек, който им пречеше.
Доналд Тръмп беше бъг, системна грешка в корпоративния глобализъм. Изключително опасен прецедент, който застрашаваше целия ред, създаден да обслужва шепа хегемони. Заради това, той не просто трябваше да загуби. Той трябва да бъде низвергнат и унижен – направен пример, за това какво се случва на всеки дръзнал да се изправи срещу всепроникващата власт на „либералния“ световен ред.
Как се стигнахме тук?
Всяка голяма трагедия, всяка „социална“ революция (Френската, Болшевишката) не е продукт на „бедните, онеправдани и отрудени маси“, а на дребни буржоазни елити, които искат подмяна на „текущите елити. Най-често, самообявили се „интелектуалци“, борци за социална и класова справедливост, бивша прислуга в настоящата аристокрация и всякакви други индивиди без реален работен ден. Желанието на безполезната част от буржоазията да стане аристокрация винаги води до кръв.
След отхвърлянето на Стария режим, след решаването на (иначе належащия) проблем със СССР, се изгради новата, този път световна, „аристокрация“. Бюрократично-технократично общество, което не действа грубо – с концлагери и погроми.
Напротив, действията са меки, със социално остракиране и продължителна пропаганда. Всеки, който не е съгласен става социален отшелник, изолиран от обществото – гледал като заразен болен, осъден да не зарази „правилното“ мислене. Без необходимост от велика конспирация или „нов световен ред“.
Повечето не са лоши хора, повечето едва ли дори разбират, освен инстинктивно, че нещо не е наред. Когато всички медии, на свой ред, заплашени от изолация от „правилния наратив“ постоянно маскират всяка лудост, като „борба срещу нацизма / расизма / хомофобията / трансфобията“, когато всичко, което е вкусът на деня, вече е „човешко право“, като всички корпорации са принудени да участват в това колективно лицемерие, кръгът се затваря. Перфектен perpetuum mobile. Наивните, но идеалистични последователи на Робеспиер и Ленин вероятно са мислили същото.
Проблемът не е, че “капитализмът се е провалил”.
Всъщност точно обратното – проблемът е, че капитализмът е изключително успешен – може да се каже по-успешен, отколкото трябваше да бъде.
Капитализмът успя в трите си основни цели:
1.) Доведе до цялостен и невиждан в историята икономически подем и просперитет. Което създаде цели поколения в най- богатите държави от мързеливи безполезници. С професия “учащи” или “активисти” или обикновени дървени философи из реномираните университети говорещи за “неравенства” между тези с Ферарита и тези с Хонди. Като само допреди 200 години мечтата и на двата типа би била да притежават кон. Цялото “милениълско” поколение и поне половината нови професии нямат никаква измерима реална стойност за когото и да е било – капитализмът доведе до такова благополучие в страните, които го приложиха, че да не се налага на основната част от населението да извършва тежък физически труд. Това беше отдадено на тези, които не го приложиха. Тук идва и основният проблем – без борба, без цел, без трудности се създаде поколението на мрънкащите лигльовци, на които им е необходимо да измислят “голяма кауза” за която да се борят, за да осмислят празните си животи.
2.) Онези, които не го приложиха се стремят да се преместят при тези, които го – и да получат всичко наготово – без да са извървели пъти и да са заплатили с “кръв, пот и сълзи” за своето благополучие. Да станат гореспоменатите лигльовци, без да са били бащите и дядовците им. Без да имат успехите или културата им. Тук идва и вторият огромен успех на капитализма, който може да се окаже и неговата прокоба – че успя да разграничи ясно, тези, които могат от тези, които не могат. И декласираните, които искат да получава всичко наготово без да са платили историческата цена за това остават недоволни – не на себе си, а не първите – които са достатъчно промити, латентни и носещи несъществуваща щата вина от това, че предците им са били – казано в прав текст – по-добри, че да позволят всичко, дори да бъдат подменени и маргинализирани.
3.) Намираме се в последните дни на най-големият и последен успех на капитализма – да направи дистопията, в която финансовите ресурси са по-могъщи от политическата власт реалност. Виждаме го в класическите примери на срастване на властта с корпоративните интереси. Виждаме го и огромните ресурси, значително надвишаващи БВП-то на малки държави, изливащи се в международни фондации за “политика по втория начин” а чрез така нареченото “гражданско общество”. А когато действително корпорациите и НПО-тата станат по-могъщи от политическото наистина можем да говорим за края на историята. Или поне на демокрацията.
Изборите наесен в Щатите бяха много по-значими, отколкото можете да си представите. Те са последната битка на политическата власт – независимо дали си я представяте като дадена от Бога или от народа, авторитарна или демократична срещу затварянето на кръга между корпоративните финанси – университетската промиване и медийната пропаганда.
В Китай поне си признават
В Китай съществува и работи, от съвсем скоро система на „социален рейтинг“, която в зависимост от „точките“ си имаш достъп до различни услуги – достъп до Интернет, пътуване с високоскоростни влакове, самолети и така нататък. Съчетано с „Великата Дигитална Стена“, която е създадена за да ограничава определени сайтове на територията на Китай имаме една мракобесна атака срещу свободата на словото и свободата като цяло.
Която е абсолютно същата, като тази, която виждаме днес у нас, в Запада. С едно съществено „предимство“ – поне знаеш какъв „High Score“ ти е необходим за да не си остракиран, за да запазиш работата си, за да имаш достъп до Интернет, за да можеш да пътуваш безпроблемно или да изкажеш мнението си.
Диктатура, но без лицемерието.
Лицемерието е най-дразнещото в случая. На родна почва, то е по-скоро забавно, към момента, най-вече защото повечето му политически представители приличат на анимационни герои. Да, става дума, за същите които постоянно се жалват от 111 място, но пък вчера имаха всепартийни празненства, че „лошият оранжев човек“ е отрязан до всякакви медии. Макар засега, да предизвикват предимно смях, не се съмнявайте, че всичко, което днес виждаме на запад, ще е детска песен. Най-вече защото болшевиките у нас, имат навика да се престарават, за да угодят на някого другиго – справка Народния съд.
Лицемерието е там, където борците за социална справедливост, налагат всичко друго, но не и справедливост. Пазете се от тези, на които всяка втора дума е „демокрация“ защото, те ще ви донесат най-вече диктатура.
Научнофантастичният жанр Киберпънк (Blade Runner, Altered Carbon, Cyberpunk 2077) се характеризира най-вече с това, че транснационалните корпорации, елиминирали всякаква възможност за конкуренция, вече са по-могъщи от политическата власт, благодарения на която са стигнали дотам. A l’exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants. Добре дошли в прекрасния нов свят на Киберпънк 2021.
Доналд Тръмп не беше нито най-лошият, нито най-добрият американски президент. Той беше символ, който стоеше между вас и тези, които идват за вас.
[/et_pb_text][/et_pb_column] [/et_pb_row] [/et_pb_section]
