НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

Опасен

Време за четене: 5 мин.

“Мисъль” благодари на издателство СИЕЛА за предоставената възможност да напишем ревю на “Опасен” преди официалното издаване на книгата. С издаването ѝ СИЕЛА още веднъж доказват, че свободата на словото, а не данъка “обществено мнение” е по-важно за тях, дори във времената на изключителна истеризация на всеки един обществен и политически процес и крайното незачитане на чуждите позиции.
Можете да направите предварителна поръчка за “Опасен” тук или да изчакате официалното издаване на пети април.

Николай Облаков, създател на “Мисъль”

 


Името на Майло Янопулос е добре познато на българския читател. Роден на 18 октомври през не толкова далечната 1984 г. в британската провинция Кент, интернет трол, по занятие журналист и бивш редактор в консервативния сайт Breitbart News, младият англичанин с гръцка и еврейска жилка умее да създава напрежение и противоречия със самото си присъствие някъде. Рядък талант, който самия Майло подхранва и използва умело, а позициите от които изхожда не дават голяма свобода на иначе толерантните му критици да възразяват срещу подкрепяните от него каузи или да го стереотипизират.

„Опасен” е думата, с която Янопулос е избрал да нарече автобиографичната си книга, и по този начин да даде основна характеристика на личността си – така, както я вижда сам.

И наистина, трудно бихме подбрали по-добра дума, ако искаме да опишем някой, който е едновременно скандален хомосексуалист, практикуващ католик, отявлен критик на всички левичарски политики и твърд поддръжник на Доналд Тръмп. Особено ако този някой е – както е и случаят с Майло Янопулос – така умеещ да привлича внимание, гласовит и влияещ върху обществения дебат далеч не само в родната си Великобритания.

Освен опасен Майло Янопулос е и откровен.

Въпреки това книгата не е сълзлива и тежка история или непоносима за четене – дори напротив, чете се леко, бързо и увлекателно и предизвиква повече усмивки у непринудения читател.

Откровеността е оръжието, което използва прословутият трол на нашето време в обществените и политическите си битки, откровеността е и оръжието, което е използвал при писането на автобиографията си. Без да спестява на читателя дори най-интимните си моменти, умело отговаря на въпроса кой е той посредством личните си истории и посредством сблъсъците с всички онези, които не го харесват.

А причина да не го харесват имат доста широк кръг от хора. От „Опасен” любопитните имат шанса за лична – макар и задочна – среща с Майло и от него да научат за изкуството на троленето, защо и как не е харесван от многообразните (и твърде често леви) групи на неговите противници и далеч не на последно място – за свободата на словото и ограниченията на политическата коректност. Янопулос успява да отговори на всички възможни въпроси за себе си, да не пропусне темата за разликата между педофили и хебофили, за любовта му към всичко, което е анти статуквото в ранните му години, за досегът с творчеството на Айн Ранд в Манчестърския университет и въздействието ѝ върху него, за пътя, извърян от журналиста, за да се превърне в човека, който е днес, и още много теми – и същевременно да остане все така интересен и забавен събеседник.

Майло Янопулос е тук в пълния си блясък, въоръжен с доводи и ирония и ни уверява, че съвсем не е изчезнал, нито има намерение да се оттегля от публичността. Разказва ни за премеждията си около турнето „Опасен педал”, за случващото се и атмосферата в американските колежи, за въздействията и плодовете от левите идеологии и техните политики, за Холивуд и упадъкът там, за семейство Клинтън и бившия вече президент Обама, за причините, довели до главозамайващата победа на президентските избори на Доналд Тръмп, за противоречията с движението на чернокожи активисти “Black Lives Matter”, за мюсюлманската инвазия в Европа, за симпатиите си към класическото изкуство и критиката към по-голямата част от съвременното такова. И най-вече за войната за културата, която според него консервативните хора не просто са изоставили, но и напълно забравили.

От трола в първо лице научаваме и за опита му с фалшивите новини, как да ги разпознаваме и повече – как да им противостоим чрез истината, ако пожелаем. За това как истината става неудобна, ако не пасва на дадена конюнктура. До болка познати тези на всички, имали съмнителното удоволствие да живеят от неправилната страна на „Желязната завеса”. Защото за Майло Янопулос провокациите и иронията не са самоцел, а начин по който човек може да прояви гражданска позиция, да оспори общоприетото и да критикува недъзите на съвремието. Така „Опасен” може да бъде четена и като наръчник по гражданско мислене и действие – при това писан от човек, нямащ задръжките на автоцензурата и имащ смелостта винаги да нарича нещата с истинските им имена.

Книгата на британския трол и журналист Майло Янопулос е не просто автобиография, това е просто жанровата ѝ класификация.

Но отвъд нея „Опасен” е своеобразен паноптикум на всички най-противоречиви теми, вълнуващи Западния свят от последното десетилетие, като естествено ексцентричния британец успява да се озове по някакъв начин в центъра на всяка една от тях. По този начин книгата се превръща в много повече, отколкото изглежда на пръв поглед – най-ценен документ, свидетелство за епохата в която живеем с всички теми, които биха вълнували бъдещ археолог, изследващ съвремието ни.

Самият факт, че едно от най-разпознаваемите лица на съвременната десница и консерватизъм е набожен британец със смесен произход и нетрадиционна сексуалност обаче иде да ни каже, че консерватизмът като политическа философия е успял да преодолее много от предразсъдъците, които има срещу си и е в явен възход.

Изчерпването на левицата по целия свят се дължи на задънената улица, до която е я довело излишното философстване без връзка с реалностите на днешния ден, затварянето на очи пред случващото се и опитът за подмяна на наратива чрез странични и несъществени теми – на практика измисляне на проблеми.

На този фон повече от уместно звучат думите на „съотборника” на Янопулос, ютюбъра Пол Джоузеф Уотсън, че консерватизмът се превръща в новата контракултура. Ако това е вярно, то „Опасен” е за тази контракултура онова, което бяха „По пътя” и „Степния вълк” за младежките движения от ‘50-те, ‘60-те и ‘70-те години на миналия вече ХХ век. С цялата условност и тежест на претърпялата декаденса през последните десетилетия попкултура обаче. Майло Янопулос е твърде близо до контракултурния непукизъм и откровеност на журналисти като легендарния Хънтър Томпсън.

Автобиографията на британския трол става задължителна за четене и от всеки, който има афинитет към полемика и дебати, дори да не споделя напълно всички позиции на автора ѝ.

Майло има какво да каже на всички, независимо дали са съгласни с него или не.

Свободата на словото все още е ценност, нали?

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!