Tрудно е да се поддържа култура, в която едни и същи хора се борят с расизма и сексизма като демонизират белите мъже, противопоставят се на публичното засрамване, засрамвайки публично, мразят капитализма от смартфоните си и водят „необходими на обществото разговори“, в които всяка гледна точка извън тяхната е забранена.
Понякога противоречията са толкова много и наситени, че цялото нещо сякаш всеки момент ще се пръсне по шевовете. Като говорим за пръскане, един от най-смущаващите примери за пълната липса на логика и разум в модерната култура на свръхчувствителност и инклузивност е безотговорната промоция на възможно най-вредните лайфстайл навици и пагубните последствия от тях. Става въпрос за масовото навлизане на масивни и почти смъртоносно затлъстели фигури в реклами, клипове и списания с идеята, че всяка телесна форма заслужава уважение и репрезентация в мейнстрийм културата.
Разбира се, кампанията за нормализиране на наднорменото тегло оперира с инструментите на ексцесията, връхлита сетивата с крайности и абсурди.
Не е достатъчно нормални мъже с бирени коремчета и средностатистически жени с целулит да получат религиозно почетната репрезентация. Не, от симетричната грация с превъзходни гени и страхотна работна етика Жизел Бюндхен директно скачаме на 130-килограмовата Тес Холидей, която преди време се побра на корицата на Cosmopolitan. От старателно тренирани стегнати тела, подсилени допълнително с фотошоп, благосклонно осветление и ъгли на заснемане се минава на меко казано нездравословно изглеждащите, морбидно затлъстели „модели“ като „инди рапърката“ Чика и „инди рок“ певицата Бет Дито. Те станаха лица и тела на няколко световноизвестни модни марки и се появиха на огромни рекламни пана и билбордове из все по-странния във визуално отношения пейзаж на Западната цивилизация.
Милиони хора водят ежедневна битка със затлъстяването и десетките здравословни проблеми, които то води със себе си. Рекламният свят и модната индустрия явно са решили да водят битка с битката срещу затлъстяването и да промотират възможно най-крайните примери за надебеляване. Разбира се, те продължават да разчитат основно на слаби модели и стероидни физики, но са разтворили нишата на фетиша към чудовищно наднормените тела, за да задоволят постоянните претенции на онова крило на воините за социална справедливост, което явно се занимава с „телесна справедливост“. Пускат 150-килограмова моделка на корица, но съдържанието е пълно с диети, тренировъчни програми и реклами на добавки за отслабване. Модната индустрия си имаше – и продължава да има – достатъчно проблеми с анорексията и прекалено слабите модели. Отиването в другата крайност е като да спреш ежедневното пиене на евтин твърд алкохол, за да минеш на хероин.
Колко абсурдно е посланието, че всяко тяло е като другото и ние сме длъжни да харесваме поравно и еднакво всички видове човешки форми?
Ами, колкото всяко едно ирационално твърдение за равенство навсякъде другаде – култури, цивилизации, институции, идеи, песни, книги, филми…
Еволюцията ни е програмирала да харесваме определени форми и характеристики. Влечението към здравословно изглеждащи тела е вродено и нито една лицемерна кампания няма да промени това. Вярно е, че в различните култури и през различните епохи има изменения на вкусовете, но смъртоносно затлъстелите тела не могат да бъдат мейнстрийм обекти на желание и вдъхновение. Отдавна е доказано, че свръхтеглото ощетява сериозно здравето, лишава страдащите от нормален живот и в крайна сметка води до болезнена и преждевременна смърт. Само една патологична култура може да промотира подобно нещо.
Да се насърчават хората с 50-100 и повече излишни килограми да се опитат да подобрят положението си с хранителен режим и упражнения като в същото време се обезкуражават ненужните гаври с тях е правилно и продуктивно. Но да вземеш тези болни тела и да ги превърнеш в примери за подражание, подкрепени от мултимилонни корпорации с огромно влияние е наистина странна форма на садизъм. Жестокост, продуцирана от свръхчувствителност и загриженост.
Дебело трябва да подчертаем и най-сериозното противоречие.
Хората, които искат да нормализират смъртоносното затлъстяване са същите, които водят война с потреблението и пластмасата в името на здравето на планетата. От една страна квичат за алчните и вечно консумиращи човеци, които трябва да намалят месото и да живеят в някаква аскетична веган дистопия, а от друга се възхищават от видимо самоубиващи се свръхтежки модели, активисти и знаменитости, и са готови ви изядат ако кажете и една критична дума по техен адрес.
„Включването“ на всички видове човешки форми се извършва от маниакални деспоти и цивилизационни вандали. Те рефлексивно радикализираха цялата концепция. Както винаги правят. От „искаме само равни права“ до „има 72 пола, фашист, и ако не признаеш педофилията за нормална сексуална ориентация, ще те бойкотираме и забраним“. От „не на омразата“ до „убийте всички бели мъже“. Тези хора преядоха с власт и влияние. Става все по-очевидно, че е време да минат на диета.
