Коронавирусът е адски удобен. Вече в период на такова банализиране, че е съвсем лесно да човек да си свери часовникът по него. Сутрин всичко започва със статистика за заболели и починали. По принцип започваше още в полунощ, но поне едно време информационният сайт започна да „кешира“ данните и заради това е по-сигурно да се провери сутрин. Дори да не го проверите, бъдете сигурни, че ще научите статистиката – дали от новините по телевизията, дали от някой сайт или директно в социалните мрежи.
След статистиката вече идва традицията на сутрешните блокове, където първо идват математици, физици, статистици, социолози, антрополози и по-изключение някой лекар. Почти всички от тях, нямаше и да сте ги чували, ако не беше коронавирусът.
Но това не е всичко. В името на някакъв плоскоземен баланс е необходимо да се покани и някой, който твърди, че „вирус няма“ и това е световен заговор на илюминатите, за да ни чипират.
И така всичко се разделя на агитки.
Смеете да кажете, че може би не е най-добрата идея да се затварят училищата първо?
Честито, вече сте антиваксър, който иска баба му да умре. Също вероятно вярвате, че Бил Гейтс, този лош човек, кръстил компанията си в чест на собствения си пенис идва да ви контролира, кога ходите до тоалетна.
Искате да кажете, че би било хубаво хората да се ваксинират, ако искат?
Поздравления! Вече сте служител на „фарма-мафията“, „гадните империалисти“ и вероятно искате да наложите нов световен ред, в който да използвате като роб Петко от Сусурлево. Който иначе да е станал новия Илън Мъск, ако не му пречеше глобалния заговор.
Всеки разбира от политика и…тенис
Отдавна се отказах дори да споменавам тенис, въпреки че съм тренирал немалко години. Отдавна да се чете „от изгрева на Григор Димитров“. Най-разтяганият локум от последната седмица, без съмнение беше сагата с Джокович, която идеално илюстрира описаното по-горе. За нуждите на настоящия текст, нека игнорираме за момент това че е от Сърбия, с която винаги сме имали…интересни отношения.
Средно положение нямаше – или си антиваксър, подкрепящ неспазването на всякакви мерки и фен на Джокович или си „фашист“ искащ да се спазват законите и мерките на суверенна държава. Интересен нюанс е, че феновете на хора, които доказано са нарушили конституцията, изведнъж се загрижиха за буквата на закона и то буквално на другия край на света.
Извън юридическия спор, след като стана публично и масово известно, че Джокович не е ваксиниран, съдбата му беше решена. Независимо какво казва „закона“. Защо ли? Я си представете каква „реклама“ за ваксинацията би било обратното? На практика се казваше следното:
Най-добрият в своята област, световният номер едно и вероятно победител в турнира не е ваксиниран. След скандала, искащ или не, щеше да се превърне в знаме, в символ на всички, отказващи да се ваксинират.
Истеричната настървеност, с която беше коментиран този случай обаче беше изненадваща и издава все по-големи проблеми. Настоящата ситуация, в която не се знае дали утре ще има нови мерки, колко ваксинации ще са необходими и като цяло – кога ще свърши всичко, просто не може да продължава. В най-скоро време е необходимо да се стигне до някакъв завършек.
Обичайните заподозрени
Обичайните заподозрени в дъното на всеки проблем – „политиците“, този път бяха по-скоро изненадани от пандемията. Поне в началото. Разбира се, след това се окопитиха и бързо поеха по собствен път на реакция, в зависимост от това дали са на власт или в опозиция. Между другото мерките, които бяха налагани (и са налагани) не се влияят особено от това дали става дума за демокрация, автокрация, тоталитаризъм и т.н., а бяха горе-долу сходни. Навсякъде. Конспирацията, че някой може да налага какво да се прави едновременно в САЩ, на Китайската Комунистическа Партия и на Владимир Путин е доста смела. Колкото е да е могъща „фарма-мафията“, чак толкова не е, а те са единствените печеливши от такъв сценарий. Никой друг. След първоначалните политически позитиви – в първите месеци на 2020 г. всички правителства, без изключение, търпят негативи – от САЩ, през Германия и Великобритания, та чак до България. Напълно логично е да се появят и политици, които искат да използват вируса и в другата посока.
За медиите ситуацията също дойде дюшеш. Не просто по стара максима „Лошите новини са добри новини“, но и от възможността да се насъскат двете фракции една срещу друга и това да произвежда ново и ново съдържание. Един перпетуум-мобиле на омразата. В никакъв случай медиите не са невинни, не разбирайте погрешно.
Но те са просто инструмент. Както и политиците (поне в повечето случаи), са избрани съвсем, съвсем демократично. И преди сме засягали темата, че социалните мрежи, където се разрази основната „битка за вируса“ не са проблемът, а средството. За първи път в човешката история имаме възможност да видим нефилтрирано какво всъщност представлява демокрацията.
Ако не ви харесва това, което виждате, проблемът не е в социалните мрежи, просто не ви стиска да го признаете.
„Всеки сам си преценЯ“ не е нищо по-различно от продължение, логичен зенит на „всички са равни“ и „всяко мнение има значение“. Точно както социализмът е естественото продължение на либерализма, а не е някаква грешка в системата. Но тихо – и това не е много удобно да се казва.
Ами ако всичко свърши вдругиден?
Как ще се върнем към нормалното?
Как ще се върнат към нормалното всички онези, чието политическо съществуване буквално зависи от това да са против мерки, маски, ваксини и т.н.?
Как ще се върнат към нормалното всички онези, чиято единствена петминутна слава беше свързана с това да обясняват как всички ще умрем?
Как ще се върнат към нормалното всички онези, които се припознаха на народоосвободителни герои в неравна, титанична битка срещу…парченце плат?
Как ще се върнат към нормалното всички онези, които намериха изява на дълбоките си комплекси за малоценност като съветваха кое е маловажно и кое не?
Как ще се върнат към нормалното всички онези, които с малтусианско задоволство спореха, че е вторник и заради това починалите били много.
Как ще се върнат към нормалното всички онези, които неглижираха едно или друго препитание като несъществено?
Как ще се върнат към нормалното всички онези, на които им се услади да си играят на диктаторчета с нови и нови мерки?
Как ще се върнат към нормалното всички онези, които се изчерпват с протест срещу мерки, които на практика не съществуват?
Как ще се върнат медиите към баналните репортажи за „перките на Графа“, след като е толкова, толкова сладко и подредено да се цитират статистики за болни и починали?
Как ще се върнат към нормалното отрепките със сайтове за фалшиви новини, след като идваше толкова много трафик от видеата с треторазрядни истерични конспиролози?
Време е да се признае, че връщане към „старото нормално“ няма да има.
И не защото „вирус нямаше“ или бе едва ли не „апокалипсис“. А защото ние вече сме други. И защото тези изброените по-горе нямат никакъв интерес за връщане към „старото нормално“. Не от някаква дълбока конспирация или завера, а защото самото им обществено съществуване зависи от това.
