НОВО

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Децата на царевицата

Време за четене: 4 мин.

Едно от углавните морални престъпления срещу цивилизацията и бъдещето е безочливото и безскрупулно използване на деца за политическа пропаганда. Да вземеш малките, неоформени тела и съзнания и да ги превърнеш в реквизит по пътя си към повече власт и контрол е естетически и идейно отблъскващо. Малолетни момчета и момичета, които повтарят опорни точки, произведени в политическа лаборатория – какво е по-противно от това?

Уви, децата представляват перфектен инструмент за емоционален шантаж на обществото. Особено когато си с дълбоко деформирана представа за правилно и грешно и си готов на всичко, за да наложиш своята представа за света на всички останали с всякакви средства.

Предварително извинение за очевидната игра на думи, но един от най-горещите дебати и въпроси на съвремието е този за глобалното затопляне. Или както вече се преименува – климатичните промени. Някои хора са превърнали тази кауза в радикална апокалиптична религия. Те продават паника, пласират параноя и като в песен на Джони Кеш получават редовни откровения за края на света. Последно, от най-лявото крило на Демократическата партия се говореше за планетарна катастрофа до 12 години. Всички помним и епично грешните прогнози на Ал Гор, който изискваше всички нормални хора да намалят своя въглероден отпечатък, докато с частния си самолет обикаляше света и изразходваше ресурси като за малък град.

„Всички ще умрем“ е най-потентният лозунг на прогресивното движение. Те искат ние да вярваме, че светът ще свърши съвсем скоро. Освен ако, разбира се, не им дадем цялата власт за едно глобално, централизирано, цензуриращо управление, основано на доказалите се в историята социалистически теории и практики. Интересно как винаги нещата работят така. Дай ни власт, ако искаш да се спасиш. Или ако перифразираме металният едноименен персонаж от „Терминатор“ – „Гласувай за мен, ако искаш да живееш!“

Страхът, който произвеждат и продават им носи власт и влияние. Но апокалиптичната реторика не е достатъчна сама по себе си. Важно е и какъв е преносителят на идеята. От известно време каузата за борба с климатичните промени се обзаведе с говорители деца. Деца, които протестират с плакати пред парламенти и окупират централни публични места в световните столици.

Ако въпросът с климатичните промени е толкова важен, неотложен и научен, дали 15-годишни момчета и момичета с готови политически лозунги и високоговорители са възможно най-подходящото олицетворение на каузата? Един рационален човек може да бъде действително загрижен за климатичните промени и в същото време да е дълбоко скептичен относно мерките, предлагани от  медии, политици, неправителствени организации и гневни тийнейджъри. А един морален човек може да е убеден в някои от по-силните аргументи за намаляване на вредните емисии, но в никакъв случай не би подкрепил превръщането на децата в политически реквизит за целта.

В последните седмици видяхме няколко тревожни демонстрации от двете страни на Океана. Протести, предвождани от малолетни агитатори в Париж и Брюксел, ученици във Вашингтон, които крещят опорни точки в подкрепа на откровено абсурдния социалистически план на Алесандрия Окасио-Кортез, наречен нагло Green New Deal. Кадрите на разярени личица с плакати и мегафони са форма на емоционален рекет и тормоз над деца.

Сценографията и драматургията на тази пропаганда достигна своеобразно кресчендо на световния икономически форум в Давос. Шведската тийнейджърка Грета Тунберг се изяви като водещ експерт и говорител по въпроса с климатичните промени. С цялата тежест на своите 16 години тя предупреди, че „всички ще умрем“ и получи цялото медийно обожание на света. Няма да е шокиращо ако скоро получи „Нобел“ за мир.

Грета Тунберг бе превърната в подрастващото лице на пропагандата. Освен, че се накара на глобалния елит в Давос, тя редовно организира училищни стачки в подкрепа на климатичната си кауза, а преди дни я видяхме да води и юношеските протести в Париж и Брюксел.

Цялата история прилича на манифестация от тоталитарните режими. Грета Тунберг вече е медийно митологичен образ, романтизиран от възрастните представители на либералния елит и произведен в героична персонификация на партийната линия. Тя предвожда кохортата на екологичните пионерчета и знае как да спаси планетата преди да навърши пълнолетие.

Възрастните, които тровят съзнанията на деца, внушават им, че светът свършва скоро и им дават плакати, реплики и мегафони, са морални чудовища. Децата не са декор на пропагандата. Независимо дали е за климатичните промени или опитът за ограничаване на оръжията в САЩ.

Да накараш невръстно момиче да повярва, че е най-важният и знаещ човек на среща на световния икономически елит в Давос е абсурдно. И опасно. Не е случайно, че гражданите под 18-годишна възраст не могат да гласуват на политически избори. Но и тук виждаме медийни кампании за намаляване на прага. Това се връзва с цялостната стратегия за инфантилизация на обществото. „Децата знаят по-добре от възрастните“ е наивна и неадекватна обществена позиция.

Деца активисти е лошо съчетание от думи. Възрастните сектанти на прогреса се опитват да превърнат реалността в още по-лош римейк на хорър филмите за демонични хлапета, обсебени от зла свръхестествена сила, която ги контролира и ги трансформира в агенти на хаоса и насилието. Никой нормален човек с вкус не би искал да гледа политическата версия на „Децата на царевицата“.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!