Когато става въпрос за българската икономика, често добивната промишленост остава в сянката на икономически сектори като енергетика, строителство, финанси, информационни технологии и транспорт. За нея се говори рядко, а тя основно се представя в негативна светлина като индустрия, която замърсява и експлоатира природните богатства. В действителност обаче добивната индустрия е сред отличниците на нашата икономика и определено не заслужава лоша слава.
Роля в икономиката
По данни на Българската минно-геоложка камара добивната промишленост у нас формира около 5% от БВП на България и изнася продукция за 3 млрд. евро. През 2017 гoдина добивните предприятия са 357 или 0,11% от фирмите у нас. Преобладаващата част от тях са малки с персонал до 10 души, а най-големите с над 250 работници са 14. Към края на 2017 година в добивния сектор са заети 22 010 хил. души, което е малко под 4% от наетите в промишлеността и едва 0,99% от всички наети у нас.
Посоченото отрежда на добивните фирми предпоследно място по брой работници. След тях са единствено фирмите, опериращи с недвижими имоти. Въпреки че генерира около 1% от съвкупните продажби в икономиката (2,704 млрд. лв. за 2016 година), добивната промишленост е четвърта по продажби на един зает. Посоченото се дължи на много високата производителност на труда. Брутната добавена стойност на един зает в добивната индустрия за 2016 година е 47,19 хил. лв., което я нарежда на трето място след енергетиката и информационните технологии. Основният фактор на тази висока производителност е капиталоемкостта на отрасъла. По показателите „ДМА на един зает“ и „ДМА на една фирма“ добивната промишленост е втора след енергетиката, като стойността на първия превишава 21 пъти средното за страната, а на втория – 1,9 пъти.
Високата производителност неминуемо влияе върху размера на възнагражденията в добивната индустрия. За 2017 година средната месечна заплата в отрасъла възлиза на 1535 лева, а това означава 1,45 пъти по-високо от средното за страната или пето място след секторите на информационните технологии, финансите, енергетиката и научните изследвания. Наред с икономическите ползи, отрасъла генерира и социални ефекти от своето съществуване. Някои от примерите за това са знакови – МБАЛ „Уни Хоспитал“ и спортната зала „Арена Асарел“ в Панагюрище, в които „Асарел-Медет“ АД инвестира над 100 млн. лева, подкрепата на „Каолин“ ЕАД за дуалното обучение в СОУ „Васил Левски“ във Ветово, чуждоезиковата гимназия „Челопеч“, част от структурата на „Дънди Прешъс Метълс“ ЕАД или Детския етнофестивал „Децата на Балканите”, подпомаган от „Мини Марица-изток“ ЕАД, както и редица други социални проекти на останалите добивни фирми.
Предизвикателства пред сектора
Предизвикателствата, с които се сблъсква българската добивната промишленост, са вътрешни и външни. Част от вътрешните са свързани с ограничаването на незаконния добив на материали за строителната промишленост. Много по-сериозните проблеми са тези, пред които е изправена въгледобивната индустрия, съсредоточена основно под шапката на “Мини Марица-изток“ ЕАД, чиято дейност попада под ударите на европейските климатични директиви. Не бива да бъде подценявана и засилващата се дейност на природозащитните организации, които зад красиво звучащи лозунги за опазване на природата осуетиха вероятен много успешен проект за златодобив в Трън и проучването за шистов газ в Добруджа. По всичко личи, че това няма да са единични случаи, а тези практики на зелените активисти могат да зачестят, което ще се отрази негативно на сектора.
Предизвикателствата с външен характер са свързани основно със състоянието на водещите световни икономики, които са и основни потребители на суровини и метали. Понастоящем фундаменталните икономически фактори в тези икономики са предимно позитивни, като същото въпреки текущия спад се отнася и до ключови пазари като тези на мед, цинк, олово и злато. Сериозен фактор, който може да повлияе негативно върху експортно ориентираната ни добивна промишленост, е евентуалното влошаване на икономическия растеж в Китай в резултат на търговската война със САЩ и забавянето на икономическия растеж в Европейския съюз.
Изводи
Състоянието на добивната промишленост в България показва, че тя е малка като размери на фона на цялата ни икономика, но притежава много висока икономическа ефективност. Освен чисто финансовите преки ползи за държавата под формата на платени концесионни такси за около 100 млн. лева през последната година и платените данъци върху корпоративната печалба, тази ефективност води след себе си до високи възнаграждения и големи социални придобивки за обществото. Причината за това е много проста. Заетостта, високите доходи, социалната отговорност и грижата за природата следват или вървят заедно с икономическото развитие, а не го предхождат.
Тоест, където има икономическа ефективност, има високи доходи, социална отговорност и екологична защита, защото има икономически ресурс за тях. Обратното означава само влошаване на икономическата активност. В този ред на мисли анализът на дейността на големите добивни фирми у нас и тяхното географско разположение показва, че те водят до още един голям позитив, а именно, че създават икономическа активност и заетост в региони, които не притежават значими конкурентни предимства, позволяващи икономическо развитие в друга посока. Примерите от Панагюрище, Челопеч, а вероятно и Крумовград показват, че около големите добивни дружества могат да израснат редица фирми и икономически дейности, които оказват мултиплициращ ефект върху местната и националната икономика. Това в комбинация с факта, че България притежава дадености, които могат да я превърнат в европейски в лидер по добива на мед, злато, други метали и ключови неметални суровини, съдържа сериозен потенциал за ускоряване на икономическия растеж у нас.
Oпитът по света показва, че няма водеща индустриална икономика, която да не развива своята добивна промишленост. Ето защо би било икономическо безумие под давление на природозащитници или ЕС да ограничаваме развитието на икономически отрасъл, който може да лежи в основата на индустриалното развитие, икономическия растеж и генерирането на високи доходи, още повече, че въгледобивът в „Мини Марица-изток“ ЕАД има връзка с националната сигурност, допринасяйки за производството на около 40% от електроенергията у нас. Поради това България трябва да съхрани и насърчи чрез подходящи концесионни политики и закони развитието на всичките измерения на своята добивна индустрия.
