Енергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно, почти ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, доведоха до енергиен срив от незапомнен мащаб през 2020 г. Утре обаче светът ще се върне към активно потребление, работа и пътувания. Как ще изглеждат енергийното потребление и миксът тогава?
Енергийно потребление и ефективност
Инвестициите в енергийна ефективност обикновено се разглеждат като безусловно добро и от тях се очаква да доведат до абсолютен спад на потреблението на енергия. Това доказано не се случва в дългосрочен план. Всъщност, епидемията в голяма степен ги обезсмисли. Защото при слабо потребление и дългосрочно ниски цени на всички горива, те няма как да се възвърнат. Под мотото на „зеленото възстановяване“ политиците със сигурност ще искат да видят нови проекти за енергийна ефективност, но за икономическите субекти инвестицията в нещо, което евентуално ще доведе до спестяване след десетилетие, няма да е рационално поведение, освен ако не е подарък. Припомням, че средният жител на Индия все още потребява 10 пъти по-малко, а на Суб-сахарска Африка – 60 пъти по-малко енергия от средния американец. А вече имат сравними желания. Не, не очаквайте ръстът на потреблението да спре.
Слънце и вятър:
По време на миналата икономическа криза през 2008-2009 г. ВЕИ от слънце и вятър бяха единствени с ръст на производството и съответно, на потреблението. Това е резултат от тяхната природа и преференциите, на които се радват – те произвеждат без да се интересуват дали някой има нужда от тяхната енергия, а ние сме принудени да я потребяваме и плащаме. Същото се случи и през 2020 г. и така делът на ВЕИ в глобалното потребление направи рекорд. Дали това ще понижи цената на тока обаче? Не, точно обратното – ако са вързани към мрежата, те получават надбавки върху пазарните цени, вкл. плащания, ако трябва да спрат производство. Едно е сигурно – през 2020 г. отново има намаление на инвестициите във ВЕИ. В дългосрочен план изграждането и подмяната им изисква огромни количества метали като алуминий, мед, сребро, индий, неодим, диспросий, телур и др., но кризата силно ограничи инвестициите в нови рудници. Разбира се, използването им в много райони без връзка с електропреносната мрежа ще продължи да расте по чисто пазарни механизми, а на много места ще продължи и подкрепата за инсталирането им. Но не очаквайте ВЕИ някога да се превърнат във фундамент на енергийната система.
Биомаса:
Въпреки, че ЕС промотира биомасата като ВЕИ, аз предпочитам да я разглеждам отделно. Тя е горивото на бедността и има голям дял в замърсяването на въздуха и изсичането на горите. За съжаление, тежката икономическа криза ще доведе до краткосрочен ръст на потреблението на биомаса. Той може да бъде ограничен само от политики, които стимулират използването на чисти източници за отопление като газ, ток или топлофикация, което противоречи на важни аспекти от Зелената сделка. Не, не очаквайте да се върнем в пещерите, но ако скоро икономиката не заработи на пълни обороти, през зимата светът ще се радва на твърде много еко-пушек. Това обаче няма да продължи дълго.
Електричество:
Потреблението на ток пострада най-малко от епидемията – хората го ползват масово и вкъщи. Цените на нефта, газа и въглищата обаче са ниски и това ще попречи на тока да заеме техните доминиращи позиции в транспорта, отоплението и индустрията. Електричеството остава да се бори с най-сложния си проблем – съхранението. Пандемията рязко ограничи инвестициите в електроразпределителни мрежи и системи за съхранение на ток, което изобщо не помага. Ако ЕС предпочита по-бързо и безболезнено излизане от кризата, ще трябва да остави въглеродните квоти и цените на тока ниски, за да не тежат на индустрията и домакинствата, но здравият разум отдавна не вирее в Брюксел. В останала част от света е пределно ясно какво ще се случи – климатичните цели ще отстъпят и всеки ще търси евтин ток. Не, не очаквайте светът бързо да се електрифицира и токът навсякъде да е ниско-въглероден.
Въглища:
Колкото и обречени да изглеждат от европейска гледна точка, въглищата ще се радват на растящо търсене след епидемията, особено в бързо развиващите се азиатски икономики, за които стагнацията не е опция. Въглищата са горивото на индустриалната революция, а коронавирусът не може да я спре. В Китай така или иначе се изграждат огромен брой нови централи. Ако пък западните компании наистина извадят значима част от производствата си от там, те ще отидат в Югоизточна Азия и Африка – регионите, където енергетиката тепърва се развива и където наблюдаваме бърз ръст на потреблението на въглища. Минните компании харесват това. Не, не очаквайте краят на въглищата да настъпи скоро.
Ядрена енергия:
Светът, извън Европа, отбелязва бавно завръщане към ядрената енергия. За съжаление, броят на реакторите, които ще да бъдат затворени през следващите години надхвърля тези в процес на изграждане. Така че при ядрената енергия няма как да има значимо изменение преди 2030 г. Личните ми надежди са свързани с малките модулни реактори, които имат потенциала да променят енергийния пейзаж. В тях е и шансът за ниско-въглеродно бъдеще за тези, които търсят такова на рационална основа. Не, ядрената енергия няма как да направи рязък скок след коронавируса.
Нефт:
Нефтът отбеляза гигантски срив в търсенето по време на пандемията. Това свали цената му до отрицателни стойности. Подобно положение не устройва производителите, особено страните-членки на ОПЕК и Русия, чието съществуване зависи от добива и продажбата на нефт. Възстанови ли се транспортът, потреблението бързо ще навакса. Електромобилите яхнаха вълната на субсидиите в Европа, но делът им в световен план дълго време ще бъде твърде малък. Пандемията се отрази силно негативно на обществения транспорт – хората ползват много повече личните си коли, за да запазят дистанция един от друг. Схемите за споделени автомобили и пътувания вероятно също ще пострадат. Личният автомобил ще се превърне не само в символ на свобода, но и на сигурност. Товарните превози бързо ще се възстановят след отваряне на заводите и връщането на хората в моловете. Авиацията пострада най-тежко – последна ще се възстанови. Не, дори коронавирусът няма да отнеме короната на нефта – той ще остане моторът на света още дълго време.
Природен газ:
Каквото и да се случи с климатичните политики, каквито и механизми за възстановяване да изберат правителствата по света, природния газ ще продължи марша си към заемане на все по-голям дял в потреблението – едновременно в електропроизводството, транспорта, отоплението и индустрията. За разлика от нефта, потреблението и цената на газа останаха по-слабо засегнати от епидемията. Това е така, защото той все още малко се използва в транспорта, а в САЩ, ЕС и Китай все повече замества въглищата в производството на електричество. Природния газ е универсален, чист, изключително лесен за контролиране и удобен източник на енергия за всеки и всичко, с много малки загуби при пренос и трансформация. Благодарение на новите технологии и инвестиции в добив, втечняване и регазификация, газът вече е наличен в огромни количества и може да се транспортира подобно на нефт – не само по тръби, но и с кораби и камиони. Не, не очаквайте коронавирусът да спре възхода на природния газ – той ще се ползва все повече.
Въглеродни емисии:
През 2020 г. преживяваме най-големият годишен спад на въглеродните емисии, който историята помни. Западна Европа вероятно ще се опита да го задържи, но в условията на тежка икономическа криза не виждам как ще бъде последвана от останалия свят, вкл. Източна Европа. Не, коронавирусът няма да промени дългосрочната траектория на въглеродните емисии и те ще продължат ръста си на световно ниво поне още едно десетилетие.
Модерно е да се предсказват големи промени за света след коронавируса. Това може и да е вярно за отношението ни към пътуванията, заразните болести и медицината, но определено не важи за енергията. За нея пандемията ще бъде поредното леко забавяне, но след това тя ще продължи по утъпкания път на ръст на потреблението и доминация на фосилните горива.
Всичко описано дотук не е просто прогноза. То вече се случва в Китай – потреблението на енергия там се възстанови още преди края на второто тримесечие на 2020 г. и отново расте с познатите темпове по всички линии. Както можеше да се очаква, големият победител е природният газ.
