Кой е големият победител на изборите?
Местните избори са най-интересни от гледна точка на интерпретации. Всеки казва, че е победител. И един общински съветник или кмет да има в повече и се говори за победа. Нормално поведение на всяка политическа партия. Но какво е случи на местните избори, когато гледаме резултатите? ГЕРБ успяха да удържат позициите си най-общо казано в местната власт. Разбира се, необходимо е да се отбележи, че загубиха четири областни града, но ако направим паралел с изборите от 2015 г., когато БСП нямаше нито един областен град, то не мисля, че има нещо изненадващо в това и много преди изборите си позволявах да го казвам. На местните избори през 2015 г. към БСП имаше много ниско доверие – кабинета Орешарски, назначаването на Делян Пеевски, фалита на КТБ. Нямаше никаква вероятност да направят сериозни пробиви. 2019 г. ситуацията е по-различна. БСП успяха да направят някакъв вид възстановяване и да направят тези пробиви. Друг победител, който можем да посочим е ДПС, които с резултатите си показаха, че са успели напълно да преодолеят заплахата от ДОСТ в тяхното политическо поле. Има и други победители – независими кандидати за кметове, за общински съветници, които също показаха добри резултати. Затова започнах, с това, че всеки има някаква своя победа, която ще интерпретира пред своите избиратели. Едно нещо се надявам, победители да бъдат гражданите в избора си за кметове и общински съветници. Това са хората, които са най-близо до тях, до техните проблеми и както се казва дано случат. Това най-ясно ще проверим през резултатите на следващите местни избори.
Изчерпва ли се ГЕРБ?
Не бих използвала точно този глагол. Няма нищо по-нормално от това една партия да се изхабява, особено, когато дълго време е във властта. Такъв процес тече и при ГЕРБ. Големият въпрос тук е какво ще направи партията. Как ще се променя? Към този момент виждаме една посока – махане на всички хора, които са застрашили имиджа на ГЕРБ. Борисов заговори за местни дерибеи, за синя и червена лампа. Тази година се случи нещо, което никой не очакваше и не си представяше. Цветан Цветанов беше махнат от ГЕРБ, какво да говорим за всички останали хора, които загубиха благословията на Борисов. Такова обновяване ще има и на местно ниво, особено след местните избори. Вече виждаме оставки по места на лидери на местни структури, които загубиха изборите. ГЕРБ има много работа по места от гледна точка на представителите си. Трябва да се опитат максимално да елиминират това чувство за „местни дерибеи“. При ГЕРБ има и конюнктурна ситуация в нейна полза: БСП не се възприемат като алтернатива, а останалите политически субекти, които наблюдаваме, също не успяват да покажат голям потенциал.
Във възход ли е БСП?
И тук не бих използвала този глагол. БСП успяха да се съвземат особено след сътресенията преди няколко години. Смяната на ръководството също оказа своето влияние. Но БСП изгубиха много шансове, много топки в тяхното поле. Нека припомни само 2017 г., предсрочните парламентарни избори. Тогава ГЕРБ бяха загубили президентските избори, което доведе до разбиване на мантра на ГЕРБ, че „магаре да вържат ще стане победил“, усещаше се напрежение, позициите между двете партии бяха близки според социологическите проучвания и БСП загубиха. На европейските избори, особено в контекста на перманентни скандали от началото на кабинета Борисов 3, апартаментгейт и т.н, БСП отново загубиха. И това не се дължи на това, че ГЕРБ са много силни, а на факта, че БСП не успява да намери своя разказ, не успява да разшири много периферията си.
ВМРО спечели или губи позиции?
Ако погледнем резултатът на ВМРО в София можем да кажем, че не се представиха добре. Хората не възприеха добре формулата Ангел Джамбазки да се кандидатира за кмет, защото знаеха, че това е само политически ход. Белязаха успех във Сандански например, но като цяло не произведоха някаква сериозна новина с големи победи.
Има ли политическо бъдеще за Мая Манолова?
Тепърва ще следим развитието на Мая Манолова. В едно по-скоро съм убедена, че няма да се откаже от политическата си кариера. В следващите месеци ще видим в каква посока ще се развива, но е важно да уточним няколко неща. Първо, моето мнение е че битката на Манолова не беше правилно подбрана. Тя натрупа много позитиви и рейтинг като омбудсман, но смятам, че тази подкрепа е по-скоро извън София. Второ, Манолова сгреши оптиката на кампанията си – създаде усещане, че електората на БСП й е сигурен и се обърна само към десните. Не можем обаче да не отбележим, че тя направи нещо неочаквано – успя да убеди десните да гласуват за нея. Тя, която каза в лицето на тези хора, че е назначила Делян Пеевски. Това е може би един от феномените на тези избори.
Има ли предпоставки за съюз между БСП и Демократична България?
В продължение на предходният ми отговор, ще фокусирам вниманието си върху поведението на избирателите на Демократична България, бих добавила на и на Борис Бонев. Не виждам предпоставка към момента за някакъв съюз по дълготраен и ясно фиксиран. Но на тези избори разбрахме едно нещо – тази общност изпитва много по-голяма ненавист към ГЕРБ, отколкото към БСП и представители подкрепени от БСП.
Манипулирани ли бяха изборите?
Това е вечният въпрос. Ниското доверие към изборния процес в България стана константна величина. Виждаме и ниската активност по време на избори – тя може да се дължи, както на отвращение на избирателите, така и на липсата на революционност, която да изкара хората пред урните. Но когато се говори за манипулации, фалшификации е важно и отговорност от страна на политиците да дават конкретни сведения, защото единственият ефект е задълбочаване на недоверието на хората в изборния процес.
Очаквате ли предсрочни парламентарни избори?
Въпросът за предсрочни избори започнаха медиите да ни го задават буквално две седмици след конструирането на настоящия кабинет. Слагаха се и конкретни срокове – след евро председателството дори. Многократно съм споделяла мнение, че предсрочни избори не се очакват. Потвърждават отново позицията си. Първо, защото няма обективна причина за това. Второ, след победите на ГЕРБ на европейските и на местните избори ще получат кредит на доверие. Трето, защото Борисов не иска да подава оставка за трети път. Най-общо това са три причини, които виждам най-общо по темата за предсрочните избори.
Как ще се впише партията на Слави Трифонов в политическата картина?
По отношение на темата за Слави Трифонов имам особено мнение. В България винаги има потенциал за нова политическа формация. Това показва историята към този момент. Българинът търси. Но в последно време моята оценка е че се умориха да търсят месията и това се дължи на факта, че не вярват вече в това, така както преди. По-трудно може да бъде заблуден, че всичко ще е прекрасно, само с идването на друга политическа сила. Умориха се. Това от своя страна задълбочи друг процес – всички политици или всички, които искат да влязат в политиката са маскари. Връщайки се към Слави, многократно съм споделяла мнението си, че Слави закъсня. Най-подходящото време за раждането на тази партия беше на предсрочните парламентарни избори през 2017 г.. ГЕРБ бяха загубили президентските избори, Слави беше на вълната с референдума. Забележете само, че две от големите теми на Слави – за задължителното гласуване и намаляване на субсидиите, вече са реализирани. Създаването на партия толкова далеч от избори обаче в нещо по-скоро ново. Свикнали сме партии да се създават месеци преди избори. Ще следим дейността им, за да видим какъв е потенциала. Но се създава усещане в мен, че се изчаква отслабване на ГЕРБ, на Борисов.
Има ли дясно и ляво в България?
90-те години този въпрос е решен ясно и то не толкова през политики, колкото през противопоставяне комунизъм-антикомунизъм. Поне това витае във въздуха. В последно време се чуват послания от политически формации – няма ляво и дясно. Целите са други. Компасът не се сверява от тези посоки. Виждали сме правителства, които са десни, а правят леви политики и обратното. Моят колега Димитър Ганев има много силна теза за побългаряването на комунизма, на демокрацията, за тяхното напасване към нашата реалност. Та, в този контекст, чисто по-български напасваме лявото и дясното. Забележете например, че на Запад, младите хора традиционно са леви, а в България е обратното, защото тук това все още е непрестижна опция. Така че когато говорим за тези категории винаги трябва да имаме контекста.
