Унгарският институт за политически изследвания Сазадвек разпространи резултатите от изследване, обхващащо целия Европейски съюз на пресконференция в Будапеща под наслов “Европа избира!”. То обхваща 35 000 души от всички държави плюс Украйна и Западните Балкани и е проведено в периода 7 януари – 31 март.
Енергично откриване
Конференцията, представяща изследването на, проведено от Милард Браун, започна с реч на унгарския вицепремиер Жолт Шчемин, който е президент на Християндемократическата народна партия. Според него, “днешната политика на Брюксел е неправилна, нелегитимна и антидемократична“. Напомняйки, че “темата за миграцията е най-важната, тъй като тя определя дали една нация ще бъде претопена и променена завинаги или не“, Шчемин даде за пример Франция, която вече е претопена нация, но това не е все още така при Централноевропейските държави, пред които този избор предстои.
Той изпрати силно послание към няколкото посланици, сред които и такива от Западна Европа, говорейки откровено: “Моята държава познава ислямската инвация, тя бе разкъсана в продължение на 150 години и изгуби половината си население през това време. Така че никой да не е посмял да дойде и да ни каже как да живеем заедно“. Вицепремиерът също обясни, че ако ислямът си пробива път в Европа, то това е само защото запълва празнина. “Всеки, който отрича християнската цивилизация, отрича самата Европа“, каза той, добавяйки, че отговорните са тези, които атакуват християнска идентичност на Европа и нейните нации: “Франкмасонските, комунистическите и либералните идеологии постоянно се опитват да разядат християнската цивилизация“.
Какво показва проучването на “Проект 28”?
Изследването се фокусира върху пет оси: да разбере усещането за просперитет в държавите, да очертае отношението на към ЕС и потенциалните кандидат-членки, да изследва усещането на гражданите относно важни социални, политически и външнополитически въпроси, да оцени мненията относно миграцията и да измери общото отношение към различните общи въпроси като защитата на християнството и браковете, глобализацията, половете и социалните медии.
Проучването показва с точност, че разделението между Западна Европа и Централна и Източна Европа и по-специфично Вишеградската четворка, е огромно. И наистина, при много от въпросите, в резултатите има разделение на четири групи: страни основателки на Съюза, целият блок от 28 държави, Вишеградската четворта и групата на бившите социалистически държави. Тези резултати са много интересни и показват, че наистина съществуват няколко Европи.
Парадоксално, държавите от Западните Балкани и изобщо целият блок от бивши социалистически страни (вкл. Вишеградската четворка) са много по-консервативни по обществени въпроси, но също така по-оптимистични относно бъдещето на ЕС. И докато критикуват повече Брюксел, те също преобладаващо искат да останат в него. Това, разбира се, изглежда доказва правотата на централноевропейските првителства, които твърдят, че те са конструктивната алтернатива на брюкселския ЕС и че се техният проект се доплъва с “борбата с Брюксел” за доброто на европейския проект; за разлика от западните евроскептични политици, които са по-склонни да подкрепят разпад на ЕС или поне да извадят своите страни от него.
Разбира се, европейците говорят с един глас по някои въпроси. Такъв е случаят със справянето с мигрантската криза на европейските власти или важността на опазването на външните граници на Съюза – два полезни резултата за правителството на Виктор Орбан, което защитава тези тези в продължение на години.
С това изследване, институтът Сазадвек обрисува портрет на европейците, който е определено полезен и много изчерпателен. Това е четвъртото издание на проучването, което предоставя възможност на хората да сравнят еволюцията на мненията през годините.
Подбрахме няколко от графиките, които намираме за интересни, но ви приканваме да разгледате за себе си цялото проучване тук.
Превод от английски: Боян Златанов
