Европейският съюз по пътя на Съветския. Има ли спасителен пояс?



„Делото по спасяването на давещите се е дело на самите давещи се“.

Фразата е на Остап Бендер, „великият комбинатор“, романът е „Дванадесетте стола“, уникална съветска антиутопия, написан от Иля Илф и Евгени Петров през 1927 година.

В романа е описана абсурдната съветска действителност, но сякаш е писан днес в и за Брюксел.

И действително – и днес в ЕС, както и през 1927-ма в СССР, „делото по спасяването на давещите се е дело на самите давещи се“. В ролята на давещите сме тези последни истински европейци, които разбират и осъзнават Европейския проект като Съюз на суверенни държави, разбиращи, приемащи и осъзнаващи своите общи християнски корени и ценности и същевременно уважаващи своите културни и исторически различия.

Истински европейци, които осъзнаваме ролята и мястото на нашите исторически корени, семейни ценности и традиции в изграждането на нашите общества, които разбираме, че здрав и жизнен съюз може да бъде изграден, само когато избраните в държавите си представители на суверените европейски нации, преговарят и договарят общи цели и задачи, само и единствено на основата на взаимното уважение.

Брюкселските комисари обаче не мислят така. Проектът по превръщането на Европейския съюз в Съветски такъв се движи, при това все по-бързо.

Т.нар. „Конференция за бъдещето на Европа“, бутафорна шарада, имитация на Конвент, доминирана от никого не представляващи и не избирани от никого ЛГБТИ НПО, пробутана по време на пандемията, „завърши“ своята работа през май 2022 г. с 49 предложения за промяна на договорите. Кое от кое по-абсурдни.

От това да се избере „граждански“ Европейски парламент, който да дублира сегашния, ама да е съставен от граждани, сякаш сегашният е избран от средите на селячеството, до това листите за всички видове избори, ама за всичко – от президент до домоуправител, да бъдат полово балансирани.

Ще рече – задължително наредени с по един представител от всеки един „социален“ пол. А те са доста. И са така да се каже…флуидни. Днес са едни, утре са други.

И ако това е екзотика, или ни се струва екзотика, не е лошо да си припомним за прозореца на Овертон и как работи това на практика.

След края на бутафорната и не представляваща никого „Конференция за бъдещето на Европа“ се появи и доклад от членове на Европейския парламент, който да предложи вече конвент за промяна договорите за Европейски съюз и за функциониране на Европейския съюз, които са правната основа за създаване и работа в и на Съюза.

Този доклад беше приет от Европейския парламент. Особено важно е да обърнете внимание на това как са гласували по този доклад българските представители в ЕП. Особено важно е.

Защото с този доклад се приеха редица стъпки към ускореното преминаване от Европейски към Съветски съюз.

И не става дума само за това, че исканата промяна е „комисарите“ в Европейската комисия да станат „секретари“, а председателят на Европейската комисия да се нарича „генерален секретар“.

Само за справка – в СССР най-важният човек беше „Генералният секретар“ на ЦК на КПСС на СССР.

Според предложената и приета от колегите поправка, ако тя мине и през конвента, началникът на ЕС ще се нарича: „Генерален секретар на ЕК на ЕСССР“. Но това е само терминология, макар и много показателна.

Далеч по важни са следните предложени и приети промени, като отпадането на ветото например и замяната му с различни мнозинства, както и намаляването на броя на комисарите, пардон „секретарите“, както и извеждането на поне четири основни национални теми извън суверенитета на националните правителства и придаването им към Брюксел.

Темите са образование, здравеопазване, екология, външна политика.

Тези теми ще бъдат „общоевропейски“ и политиката по тях ще се формира не в националните държави, а в Централния комитет на Политбюро на ЕК на ЕСССР в Брюксел.

Ясно е защо точно тези теми се изземват от суверенитета на националните правителства и се прехвърлят към Политбюро в Брюксел, нали?

Успоредно с това се провежда засилено, ударно приемане на всякакви документи по повсеместната легализация на еднополовите бракове, вече легендирани като „семейства на дъгата“, като например приетия на последната сесия документ за улесняване на т.нар. „трансгранично“ осиновяване.

Това са истинските стъпки по превръщането на ЕС в ЕСССР, защото напълно и окончателно обезличава и обезсилва националните държави в защитата на техните интереси.

Но този фон – в България спорът е кой е най-повече консерватор, дали социалистите-консерватори, либералите консерватори или най-консерваторите консерватори и дали дължината на брадите е мерило за консервативност и консервация.

Апропо, на въпроса кой какъв е в политиката има лесен отговор и ясно мерило. Чисто и просто се прави справка кой български представител в ЕП как е гласувал по определящите „консервативните“ ценности теми в ЕП в рамките на мандата.

И така ще стане еднозначно ясно кой е консерватор, кой либерал и кой на булката брат.



Споделете:
Ангел Джамбазки
Ангел Джамбазки

Магистър по право на Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Член на ВМРО от 1994 г., към момента заместник-председател на ПП "ВМРО-Българско национално движение". В периода 2009-2014 е два мандата общински съветник в Софийски Общински Съвет. В момента е втори мандат български представител в Европейския парламент в групата на Европейските Консерватори и Реформисти.