Свен Р. Ларсон е политически икономист и анализатор с докторска степен по икономика от Университета в Ро̀скиле, Дания. Родом от Швеция, живее в Америка, където през последните 16 години работи в сферата на политиката и публичната политика. Автор е на няколко книги, включително „Демокрация или социализъм: фаталният въпрос за Америка през 2024 г.“.
В навечерието на заседанието на Европейския Съвет (15-17 декември 2021 г.) унгарският премиер Виктор Орбан обеща да защитава политики в полза на семейството. Той говореше специално за растящите цени на енергията, но също така се зарече да се бори срещу предложенията на ЕС за нови данъци върху жилищата и автомобилите.
Премиерът Орбан се зарече да „защитава интересите на семействата“, израз, който в последните години е все по-необичаен в публичния дискурс. Обаче лидерството на Орбан в защита на политиките в полза на семейството не е случайно. В последното десетилетие неговото правителство се превърна в международен лидер по прилагането на консерватизма от теория на практика.
Правителството на Фидес е успешно в много направления, но икономическите му успехи са особено впечатляващи. През второто десетилетие на ХХI век Унгария често се класираше измежду най-бързо растящите икономики в Европа. Според данните на Евростат по държави, през 2015 – 2019 г. – петте години непосредствено преди пандемията, унгарските семейства се радваха на втория по темп ръст на потребителско харчене в ЕС, изпреварени единствено от Румъния.
Бизнесът също обича Унгария. Данните на Евростат показват, че в последните три години преди пандемията инвестициите в икономиката на страната са нараствали средно с по 16,1% годишно. Само Ирландия се е представяла по-добре.
Нарастващото натрупване на капитали и повишаващият се жизнен стандарт са неоспорими доказателства за това, че унгарското правителство успешно прилага консервативните си ценности на практика. Друга сфера, в която то може да демонстрира конкретни резултати, е семейната политика. Изграждайки подчертано консервативна социална държава, господин Орбан изведе страната си от демографския срив. Според Евростат броят на браковете и на ражданията бележи видимо повишение, което е точно това, към което се стремеше унгарското правителство.
Тези постижения привличат похвали, но и критики. През 2018 г. Фондация Хайнрих Бьол, ляво-ориентиран немски тинк-танк, изрази становище, че семейните политики в Унгария не били достатъчно социалистически. Вместо консервативната стратегия за подпомагане на семействата независимо от техните доходи, Фондация Бьол искаше унгарското правителство да промотира икономическо преразпределение, независимо от това как то би засегнало семействата.
Иронията е, че като настояваше за икономическо преразпределение, Фондация Бьол всъщност и вероятно неумишлено, освети напълно идеологическата стойност на семейните политики на правителството на Фидес. Тази стойност беше обяснена добре от министъра по семейните въпроси Каталин Новак в нейното скорошното интервю за американската медия Newsmax, в която тя обобщи следните ѝ основните положения:
- Данъчна система, която е силно в подкрепа на големите семейства;
- Субсидии за младите семейства с цел закупуване на жилища и големи автомобили;
- Платен отпуск по майчинство до три години;
Успехът на тези мерки е виден от демографските данни на Евростат. След като Унгария претърпя рязък спад на ражданията, от близо 100 000 през 2006 г. до малко повече от 88 000 пет години по-късно, новото консервативно парламентарно мнозинство съумя не само да спре този срив, но и преобърна тенденцията. През 2019 г. в Унгария се родиха с 5,7% повече бебета, отколкото през 2011 г., когато броят на ражданията беше на дъното.
Евростат също така отчита спад на абортите с 26 процента, откакто Виктор Орбан е на власт.
И докато консерватизмът в Унгария е успешен, при повечето левичарски правителства в другите европейски държави броят на ражданията спада рязко. В Холандия броят на ражданията между 2011 г. и 2019 г. спадна с почти шест процента. През същия период броят на ражданият във Франция спадна с 8,6%, в Португалия с почти 11%, в Ирландия с 20%, в Гърция с повече от 21%, в Италия с 24% и във Финландия и Испания с 24%.
При някои държави се наблюдава увеличение, като най-голямо е в Германия, Люксембург, Австрия, Унгария и Малта. Но за разлика от Унгария, Германия все повече зависи от имигрантите за увеличаването на новородените: според Изследователския център Пю, раждаемостта сред мюсюлманите в Германия е с 36% по-висока, отколкото сред останалата част от населението.
Унгарското правителство изрично и успешно се старае да насърчава местното население да има повече деца.
Но не всички оценяват неговия успех. През 2019 г. шведската правителство намери за уместно да атакува унгарските си колеги по доста провокативен начин. Госпожа Аника Страндхол, министър на общественото осигуряване, заяви, че политиките на унгарското правителство „вонят на 30-те години“, като по този начин направи ясно сравнение с националсоциалистическа Германия.
Забележките на г-жа Страндхол последваха критиките на шведското правителство срещу имиграционната политика на Унгария. С други думи, шведското правителство се възмути, че правителството на друга държава промотира ръста на собственото си население, а не имиграцията.
Смята ли г-жа Страндхол, че има нещо неморално в това етническите унгарци или етническите шведи да имат повече деца?
Независимо от невероятните забележки, идващи от Стокхолм, унгарските семейни политики проработиха точно както беше запланувано. Те проработиха, защото правителството в Будапеща дефинира ясно целта на политиките на неговата социална държава: да заздрави семейството. Икономическото преразпределение, което – да напомним – се препоръчва от Фондация Бьол, не е приоритет за консервативното правителство.
Целта на консервативната семейна политика е да даде на хората възможност да се грижат за семействата си чрез спестовност, усърден труд и предприемчивост. От семействата зависи как точно да го направят. Въвеждайки плосък данък върху доходите и данъчни облекчения, които не зависят от размера на дохода на данъкоплатеца, унгарското правителство отказа да наказва гражданите си за това, че работят усилено и инвестират в своето бъдеще. Хората са свободни да се стремят към по-високи доходи и да постигнат по-добър живот, както те го разбират, чрез труда си.
Когато подкрепата на социалната държава зависи от доходите, семействата губят тази подкрепа, ако печелят повече пари. Рязко увеличаващите се данъци върху доходите имат същия ефект. В съвкупност те водят до изграждането на социална държава, за която приоритет е икономическото равенство, а не силните семейства.
Унгарското правителство избра мъдро идеологическия профил на своята социална държава.
То обаче също така изложи своите постижения на известен риск. Хипотетично в бъдещето едно клонящо наляво правителство би могло да промени идеологическия профил на социалната държава, връщайки Унгария към прогресивно данъчно облагане на доходите. То също така би могло да направи насочените към децата помощи достъпни само за семействата с по-ниски доходи.
Един начин да бъдат защитени консервативните постижения би бил конституционното закрепване на настоящата структура на социалната държава. Това може да стане, да речем, като се забрани употребата на правителствени ресурси за целите на икономическото преразпределение: например чрез забрана за дискриминация между гражданите, като се налагат различни данъчни ставки. По същия начин социалните помощи следва да бъдат в твърди размери и да не зависят от размера на доходите на лицата.
На практика въвеждането на конституционни разпоредби от този тип е малко трудно, тъй като то би могло да забрани на правителството да предоставя помощи срещу бедност. Но научната литература относно теорията на социалната държава ни предоставя насоки относно това как различните видове социални държави могат да бъдат конфигурирани в съответствие с консервативните ценности, особено що се отнася до програмите за борба с бедността.
Би било истинско нещастие да видим постиженията на правителството на Фидес загубени заради въвеждането на нещо като шведската социална държава. Но опасността от подобно бъдеще изглежда твърде далечна. Консервативното движение в Унгария е стабилно и се радва на широка популярност. Напълно възможно е набраното ускорение и постиженията му да направят така щото Унгария да остане бастион на консерватизма за предвидимото бъдеще.
В интервю за „Унгарски Консерватор“ Андраш Ланци, унгарски философ и ректор на Университета Корвин, обяснява дълбоката роля на консерватизма в неговата страна. Без да смекчава думите, Ланци очертава контраста между неговата страна и мейнстрийма на Западната цивилизация, който той определя като „повратен момент“. Западът, казва Ланци, е изправен пред монументален избор:
„Можем или да приемем институционализираното преди двеста-триста години мислене, което отдава първенство на секуларизма, материализма и позитивните права на човека и институции, или да продължим да поддържаме, че човешкият живот не може да бъде сведен до една единствена доктрина.“
Мисията на унгарското консервативно движение, продължава Ланци, е била да използва инструментите на правителството, „за да уравновеси везните на моралния релативизъм“. Израз на това е амбицията на правителството на Орбан да постави фокуса върху семейството и да изгради консервативна социална държава. Укрепвайки традиционното семейство като основа на обществото, консерваторите прокарват демаркационна линия срещу релативистичните тенденции в западните държави, където „бракът“ бива разширяван чрез все по-креативни конфигурации.
Друг пример за морална яснота при управлението на Орбан е новият закон срещу педофилията.
Целта му е да предотврати разпространението на материали със сексуално съдържание сред децата, както и да ги защити от сексуалните хищници. Законът получи международно признание, но също така си навлече изненадващо количество критики. Сред най-отявлените критици е председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. На пресконференция през юни фон дер Лайен заяви, че законът срещу педофилията „противоречи на всички фундаментални ценности на ЕС“. Много държави-членки на ЕС подписаха декларация, която критикува закона.
Би било лесно да предположим, че г-жа фон дер Лайен и другите изявени критици действително вярват, че да бъдат излагани деца на сексуално съдържание е нормално. Но техните критики по-вероятно се основават на неразбиране на правата на човека. Ако се върнем към казаното от Андраш Ланци за позитивните права, в съвременния западен свят е широко разпространено убеждението, че негативното право на човека е също и негово позитивно право.
Разликата между двата вида права е фундаментална за разбирането на механизма на правата на човека.
Негативното право се установява просто от отсъствието на закон: ако няма закон, обявяващ сексуалните актове между хората от един и същи пол за незаконни, то индивидите разполагат с негативното право да се участват в такива актове. По същия начин отсъствието на закон, забраняващ свободното слово, представлява негативно право: всички граждани имат правото на себеизразяване по своя преценка.
Критиците на унгарския закон срещу педофилията бъркат негативните права с позитивни права. Простичко казано, те приемат, че всеки закон, който ограничава рекламирането на еднополовите отношения е идентичен с нарушаване на негативното право на хомосексуален живот. В случая с Унгария забраната на пропагандирането на хомосексуализъм пред малолетни неправилно се представя като универсална забрана за хомосексуални действия или нещо повече като стигматизиране на тези, които се идентифицират като хомосексуалисти.
Консерватизмът се опира силно на негативните права. Индивидуалната свобода е гарантирана по силата на ограниченията върху властта. За да дадем два примера, свободата на словото и свободата на вероизповеданието се гарантират държейки правителството далеч от личните избори на хората; хомосексуална двойка може да живее непосредствено до традиционно семейство и всеки от съседите да живее живота си без никога да се намесва в изборите на другите.
Забраната на еднополовите бракове не е нарушение на техните негативни права повече, отколкото е забраната им да пропагандират хомосексуализма на непълнолетни.
За разлика от това, при социализма не съществуват негативни права на неприкосновеност на личния живот и свобода. Правата са позитивни което означава, че който има позитивно право, се смята, че може да го упражнява дори и ако то нарушава правата на другите. В случая с унгарския закон срещу педофилията това означава, че критиците на закона разглеждат правото на хомосексуален живот като позитивно. На свой ред това право означава, че тези, които участват в еднополови взаимоотношения, имат правото активно да демонстрират живота си, вкл. и представяйки го пред малолетните. Всяко ограничение е универсално ограничение на техните права като позитивни права.
Защитавайки техния закон срещу педофилията, консерваторите в Унгария изведоха на преден план философския аспект на битката за бъдещето на западната цивилизация.
Правейки това, те оказаха значителна услуга на западното консервативно движение: твърде дълго консерваторите в Европа и Америка избягваха да водят тяхната битка в целия спектър от абстрактните ценности до реалната публична политика.
Прилагайки консервативните ценности на практика, Виктор Орбан и правителството му създадоха осезаема, работеща алтернатива на западния мейнстрийм. Може би това по-добре от всичко останало обяснява ожесточението на техните критици: просто казано, те се страхуват, че консерваторите в другите страни ще се вдъхновят от техните постижения.
Автор: Свен Р. Ларсон
Превод от английски език: Любомир Талев
