Ако изразите аргумент съдържащ генерализация и някой ви отговори не по съществото на аргумента, а с нещо тип „как може така да обобщаваш, грубиян“, този човек е едно или повече от следните три неща:
1. Емоционално афектиран;
2. Злонамерен;
3. Тъп.
Защо?
Хегел казва:
“Една идея винаги е обобщение (генерализация), а обобщението е свойство на мисленето. Да обобщаваш значи да мислиш. „
Генерализирането в сферата на логиката и познанието е основният механизъм на човешкия ум. А в ежедневните разговори, хората говорят чрез генерализиране не заради логически недъг, а като всеобщ реторически способ за спестяване на време. Почти всеки нормален човек инстинктивно разбира, че когато някой каже „жените карат зле“ или „мъжете много пърдят“, става дума за генерализация, която може негласно да значи много неща, от „по-често виждам жени да шофират лошо, отколкото мъже“, през „средното ниво на жените шофьори е по-лошо от това на мъжете“, до някакво анекдотично статистическо наблюдение, където дори не се сравняват с мъжете.
Презумпцията при водене на разговор е, че
1. генерализацията е основана на анекдотични лични наблюдения
и
2. генерализацията никога не изключва изключенията или висок, но не преобладаващ, процент на обратното.
Това, което значи е че в контекста на разговора, човекът споменава личните си наблюдения за преобладаващ тип поведение, като преобладаването може да е много малко или много голямо.
Същото важи обаче и в използването на статистика за коментиране на социални феномени. Както е казал британският статистик Джордж Бокс:
„Фактът, че многочленът е приблизителен, не намалява непременно неговата полезност, защото всички модели са приблизителни. По същество всички модели са грешни, но някои са полезни.“
Затова и в горните примери не се казва „ВСИЧКИ жени/мъже“, защото се всеки неидиот подразбира, че не се има предвид буквално “всички”.
Когато интелектуални патета не искат да оспорят нещо по същество, се чуват неща като „ама не всички жени/мъже са такива“, „как може така да обобщаваш!“. Ако исках да кажа „всички“, щях да кажа „всички“, мили патета.
Умишлено или не, тези хора бъркат логическото и реторическото обобщаване с умишлено негативните стереотипи и погрешно свръхопростяване. По същество, горният “контрааргумент” се използва от хора, които са твърде тъпи или емоционални да коментират тема по същество и безпристрастно, както и от злонамерени опоненти. Те не оспорват аргументирано верността на генерализацията или изводите от нея, а с реторически похвати искат да осмеят и омаскарят противника и да дерайлират разговора в друга посока. Последното е особено често срещано сред политиците, политическите активисти и страстните привърженици на някоя от силните пропагандни картини на света – феминизъм, зеленизъм, джендъризъм и други градивни елементи на съвременния либерализъм.
- Емоционално афектираните го правят от самия афект, те искат да принизят опонента, за да успокоят чувствата си. Обиждат, подиграват се, говорят несвързани неща;
- Злонамерените искат да спечелят реторическата битка;
- Тъпите просто не разбират и коментират първосигнално.
Трите вида могат да се съчетават във всякакви комбинации.
Това „ама не всички са…“ много често се използва и от хора, отричащи реалности в името на егото си. Така си отварят вратичка за измъкване от собствените им страхове. Защото ако за другия може, тогава и за мен ще може (да мина метър, когато се налага). Те и рядко осъзнават, че изключението потвърждава правилото. Въобще различаването на средностатистическото и анекдотичното изглежда невъзможно за някои хора.
Генерализациите са супер. Не бъдете интелектуални патета.
