Корпоративният медиен маркетинг зад Демократическата партия отчаяно искаше да продаде на публиката Джо Байдън като един възпитан, умерен, цивилизован и спокоен президент, който гарантирано ще върне добрия тон и уважението към човешкото достойнство в Белия дом.
Подигравките и конфронтациите на Доналд Тръмп с журналисти захранваха огромен дял в общото медийно отразяване на предишния американски държавен глава, а разказът бе болезнено едноизмерен и манипулативен:
„Лошият Тръмп излага страната като обижда и унижава неутралните, задаващи му неудобни въпроси репортери, това е дъно за обществото ни, нещо трябва да се направи, не може да продължава така…“
Да видим как Байдън върна добрия тон и уважението към човешкото достойнство в Белия дом. На измъчена публична изява преди дни, 79-годишният кариерен политик отказва да отговаря на въпроси, след като е приключил с явно уговорените удобни питания на сервилните либерални телевизии и вестници. Питър Дуси от Fox News e eдин от много малкото мейнстрийм репортери към Белия дом, които понякога му задават по-притискащи въпроси. На финала на събитието Дуси пита Байдън дали инфлацията ще бъде проблем на предстоящите в края на годината междинни избори за Конгреса. Видимо объркан и ядосан – както обикновено в последно време – Джо Байдън промълвява едва разбираемо: „Това е страхотен актив… повече инфлация. Какъв глупав кучи син“.
Повечето медии веднага обясниха и оправдаха „връщащата добрия тон и уважението към човешкото достойнство“ проява на Байдън с оставения да работи микрофон. Ала видеото не показва точно типичен гаф с включен микрофон. Байдън обижда репортера секунди след като е говорил официално, залата е пълна с медии, а той стои пред микрофона сам, клатейки глава объркано, със странна усмивка на лице.
Репликата за „глупавия кучи син“ по-скоро се вписва във вече традиционния за Байдън коктейл от враждебност и дисфункция. Той дава пресконференции изключително рядко, а свободното общуване с репортери, станало запазена марка на Тръмп, е на практика заличено. На няколко пъти през последната година Джо Байдън стана за смях като вадеше листчета със снимките, имената и въпросите на избрани журналисти и ги посочваше. Гледката напомняше банановата република от логично озаглавената сатира на Уди Алън „Банани“.
На този странен за демокрациите фон от стриктно контролирани срещи с приятелски медии, възпитаните, но понякога неудобни въпроси на Дуси, са като открита конфронтация. А комбинацията от неадекватност и раздразнение при Байдън, допълнително засилва усещането за „напрегната и войнствена атмосфера“ при измъчените отговори на тривиални питания.
Тръмп се караше с репортерите, но те често го прекъсваха и му задаваха демонстративно нелепи въпроси за расизма и бялото превъзходство. Целият дизайн на подобно журналистическо поведение беше синхронизиран с големия, лишен от доказателства корпоративен разказ за президента като опасен бял екстремист, вдъхновяващ други опасни бели екстремисти. И така четири години.
Докато сега имаме напълно адекватен и възпитан въпрос за реален проблем като инфлацията, а Байдън не издържа и започва да псува.
Контекстът не може да е по-контрастен. Към това добавяме и обещанието му в началото на мандата. Президентът от Демократическата партия заплаши, че няма да толерира никакво неуважение и нарушаване на етичните правила за човешко отношение. „Не се шегувам като казвам, че ако работите с мен и чуя, че сте се обидили някого и сте се държали лошо, ще ви уволня веднага. Без „ама“ и „но“. Уволнявам ви на място“, рече той тогава. Типична черта на либералните елити – поставят правила за другите, които те самите не спазват.
Но да видим как медиите отразиха американския президент, който нарича техен колега „глупав кучи син“. Корпоративните телевизии, сайтове и вестници информираха за случката сухо и статистически. Нямаше опит за допълнителна интерпретация, контекст, коментар. Просто пореден ден в Белия дом. Някои издания дори наблегнаха на конфронтационния Дуси, който задава „войнствени въпроси“.
Няма го и много по-важния разказ за когнитивния регрес на президента. Медиите наистина се правят, че Байдън функционира нормално, че не се запъва и обърква, че понякога не изглежда така сякаш не знае къде е и какво трябва да прави. Псувнята срещу журналиста беше повече продукт именно на старчески проблеми, отколкото на гаф с микрофон. Но тази тема я няма.
С някои изключения, не присъства и в българските медии, които превеждат „на килограм“ от корпоративните брандове.
Гафът с „кучия син“ намери достойно място в международния обмен, но отново остана изолиран. Не беше вписан и включен в една обща картина на ментален упадък на върха на най-могъщата държава в света. И то в период на преплитащи се кризи.
Дарик Нюз пусна заглавието „Байдън нарече „кучи син” журналист заради неудобен въпрос“. В текста обаче се „пояснява“, че обиденият от президента Дуси е „известен журналист от Fox News, – канал, популярен сред консерваторите. Той често задава на президента и неговия прессекретар Джен Псаки неудобни въпроси.“
В бТВ заглавието е „Гаф на Байдън: Американският президент обиди журналист на пресконференция“. Вътре пак пише за „журналист от консервативната телевизия Fox News“.
Новината се среща в още десетки български информационни сайтове, както и допълнението за консервативния характер на медията и журналиста под словесния обстрел на президента.
Българските медии нямат навика да описват CNN, NBC или New York Times като „либерални“, „леви“ или „прогресивни“. По принцип слагането на идеологически етикет пред името на някоя телевизия или издание служи за сигнализация, че и съответното съдържание може да е идеологически повлияно, а не обективно, каквото е – естествено и очаквано – това на корпоративните издания.
Истината е, че CNN, NBC, New York Times и останалите мейнстрийм марки, минаващи за политически неутрални, вече съдържат повече чисто идеологическо и партийно съдържание от Fox News.
Но в преводния пейзаж на международните афери тук не е точно така. И в България явно има „нормални“ и „консервативни“ медии. И вторите вървят с етикет дори при новина за нецензурно изпускане на Байдън.
А самият Джо се обадил на „кучия син“ Питър Дуси и му казал: „Нищо лично, приятел“. Без истинско извинение минаха и официалните му говорители в Белия дом. Така се връща добрия тон и уважението към човека.
