Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен човек и го кара да възкликне с нещо от рода на „лайк, сириъслиии“.
За преводачите на западния ляв либерализъм у нас няма такова нещо като джендър идеология, а само група недодялани ретроградни ксенофоби, които не искат права за сексуални малцинства.
Всеки пример за джендър прогресивизъм трябва да бъде копиран и разпространяван на местна почва, „за да не се излагаме пред чужденците“. Трябва да гледаме и да се учим от по-напредналите – това е любима команда на локалния либерал. Ами, добре. Хайде да погледаме какво се задава и да се поучим от „напредването“. Да видим какви са тези светли примери и дали наистина става въпрос за „права на малцинства“, а не за нещо друго.
Джеймс Янгър е седемгодишно хлапе от Тексас. Родителите му се развеждат докато е бебе и неговата майка от много рано започва да го отглежда като момиче, което кръщава Луна. Когато е с нея, Джеймс е принуден да се държи като трансджендър. Когато е със своя баща Джефри, момчето се връща в нормалната си биологична идентичност на момче. Джефри научава за паралелния живот, който майката налага на тяхното дете и дори записва на видео как малкия Джеймс му признава: „Мама ми казва, че съм момиче“. Репликата и начинът, по който момчето я изрича смразяват кръвта. По същото време майката вече има и план да превърне своя син в измислената от нея Луна с необратима хормонална терапия, която може да доведе до химическа кастрация. Бащата разбира и започва дело, което първоначално губи, но след широк публичен отзвук все пак успява да се пребори за съвместно попечителство и да отложи химическата кастрация на своя син. Преди дни пусна и снимка от неговия първи учебен ден, на който Джеймс отива като нормално момче и очевидно се чувства напълно комфортно.
В САЩ и Европа има епидемия от умопомрачени родители, които подлагат деца на чудовищни процедури с хормони, за да им променят пола. Това е най-зловещата и абсурдна мода на прогресивната епоха. А наскоро се появи изследване, което показва как много младежи, които са преминали хормонална терапия искат да се върнат към биологичния си пол.
Няма как един рационален човек, при среща с десетките примери на осакатени и обезобразени от родителите си деца в името на джендър тренда, да не реагира меко казано критично към случващото се.
В същото време мейнстрийм медиите и либералните политици открито и агресивно промотират идеологията, която стои зад чудовищната мода объркани деца да бъдат хвърляни в джендър месомелачката от безотговорните си и безгръбначни родители.
Големите медии са ангажирани и с меко казано тревожната реклама на една субкултура, която е сред най-токсичните продукти на LGBT движението, започнало уж с искания за равни права. Става въпрос за така наречените „драг деца“. Това са основно малки момчета, принудени да се изявяват в травеститска и трансджендър драг естетика. Те се гримират и обличат като жени, танцуват еротично и получават покани эа телевизионни участия в престижни и могъщи телевизии. Desmond is Amazing и Джаз Дженингс са сред най-известните примери за дечица, превърнати от прогресивните си родители в транс мръвки за медийния пазар и LGBT движението.
Преди дни сайтът Mashable, с близо 10 милиона последователи в Twitter, представи гримираното и разголено 10-годишно момченце Dеsmond в ролята му на LGBT активист и го описа като „бъдещето“.
Всичко това се вписва в по-общия контекст на нормализация на педофилията и агресивната сексуализация на деца, маркирали модерния прогресивен проект.
Авторът на „Лудостта на тълпите“ Дъглас Мъри пише, че екстремизмът на днешните либерали е породен от напълно сгрешеното им разбиране за западната цивилизация. „Тези хора са убедени, че живеят в хетеронормативно, ксенофобско, патриархално, хомофобско и трансфобско общество, в което всичко различно е смачкано и забранено. И си мислят, че отпорът срещу това трябва да включва всяка възможна лудост и крайност. Всичко трябва да бъде изкарано отвъд предела“, пише Мъри.
Хормонални терапии за малки момчета, драг деца в телевизиите, трансджендър директиви в името на „равенството“… Да, погледнахме какво се случва при „напредналите“ и сме склонни да изразим своето остро несъгласие с просветения местен либерал. Той може да си мисли, че всяка критика към LGBT движението е плод на истерична конспирация, но ние подозираме, че цялата му представа за света е продукт на химическа кастрация.
