Илон Мъск – враг №1 на „прогресивната гражданска система“



Информационната война навлезе в решителна фаза през втората половина на 2023-а и тепърва ще ескалира с приближаването на изборите за президент на САЩ в края на 2024 година. Медийно-индустриалният комплекс на цензурата и кухите комисари на управляващата Демократическа партия вече имат сериозен враг в лицето на „афроамериканец №1“ Илон Мъск. Роденият в Претория предприемач иска да колонизира Марс, но преди това изглежда си е поставил за цел да запрати режима на постмодерното прогресистко левичарство някъде на Уран. Образно казано, разбира се.

Преди малко повече от година Илон Мъск рискува много, като даде 44 милиарда долара, за да придобие социалната мрежа „Туитър“ – любимата платформа на корпоративните журналисти и демократичните „граждански активисти“.

Компанията упражняваше огромно влияние върху политическите и културни процеси в Западния свят и задаваше тон за цензурата и ограничаването на дясно-консервативни фигури и възгледи. Старото началство премахваше дори сатирични страници и публикации. Мъск реши да отвори портфейла и да раздаде праведна мъст срещу идеологическата сеч в предпочитаната си иначе платформа за комуникация.

От потребител той стана собственик на „Туитър“, разкара ръководството, намали драстично персонала и отвори фронт срещу останалите социални мрежи, медиите и администрацията на Джо Байдън. Дори преименува компанията на любимия си символ – X.

От години Илон Мъск е наблюдавал как това, което той нарича „woke вирус на съзнанието“, разяжда свободата и носещите колони на западната цивилизация като киселина.

Открит и отровен расизъм срещу бели хора, горделиво медийно дехуманизиране на деца, само заради белия цвят на кожата им, ескалация на етническата престъпност в градовете, демографска катастрофа, джендър идеология и обезобразяване на объркани младежи, сервирано като прогрес и „медицинска наука“…

Дори едно от многото деца на Мъск попадна в капана на времето и стана жертва на трансджендър безумието. Това вече е личен и безкрайно разбираем мотив за мъстта на Мъск срещу терапевтичния режим, опериращ като слузест съюз между модерни, безкръвни технократи и психически нестабилни политически екстремисти.

Илон Мъск, заедно с Питър Тийл, стана един от малкото милиардери и технологични магнати в открита опозиция на сектантското обожествяване на малцинства, обагрено от индустриално налагане на всевъзможни девиационни практики и процеси.

Мъск „освободи“ разговора в „Туитър“/Х и даде нов живот за хиляди блокирани и затрити профили, които бързо нарушиха комфорта на корпоративните медии и цялата позната пасмина прогресистки пропагандисти.

Репресивните органи в администрацията на Джо Байдън като по команда започнаха няколко разследвания срещу него, а медиите се заеха да свършат останалото – очерняща кампания след очерняща кампания. Човекът, който създаде най-популярните електрически автомобили на планетата и погледна към Космоса, изведнъж стана враг на прогреса.

Репутацията му на „официален злодей“ се циментира след първите му откровени атаки срещу все по-дисфункционалната администрация на Байдън и със заявката му вече да гласува за опозиционната Републиканска партия. Това означаваше само едно – война. Мръсна, мръсна война.

Режимът първо пробва с добре отработените протоколи от ерата #MeToo – обвинения в сексуално неприемливо поведение в епохата на екстремен феминистки бяс. Безликите корпоративни мейнстрийм медии започнаха да разпространяват история за оплакване от сексуален тормоз с извършител Мъск, „случил се“ преди половин дузина години.

Ставаше въпрос за отдавна приключен със споразумение казус, който дори не бе разказан пред журналистите от самата така наречена обвинителка, а от нейна приятелка, която била слушала за случката навремето.

Тази приятелка съвсем случайно се оказва радикална активистка и актриса, която споделя чутото в удобния момент на координирани атаки срещу Мъск, който притесни сериозно либералната класа с опасни идеи като тези за по-малко цензура в социалните мрежи и сменяне на партията, за която гласува.

Скоростта, с която властта атакува своя нов сериозен опонент е внушителна. Те сигурно са се заредили с колекция от компромати срещу Мъск, но пуснаха „обвинението в сексуален тормоз“ часове след като обяви, че приключва с Демократическата партия.

Той ги обвини, че вече са „партията на разделението и омразата“ и те решиха веднага да докажат тезата му. Дори не изчакаха седмица, за да „уплътнят“ доста рехавата „сензация“ от преди шест години. Дори не успяха да намерят нещо по-ново или в развитие.

Засега, разбира се. Рециклираха старо обвинение, че Мъск се бил държал неприемливо пред служителка по време на масаж на борда на един от частните си самолети. През разказ на приятелка. Този компромат е колкото очакван, толкова и отчайващ.

Мегамилиардерът нарече историята „политически мотивиран очернящ материал“. „Ако бях склонен към сексуален тормоз едва ли това щеше да е първият случай в 30-годишната ми кариера.

Тези атаки трябва да бъдат гледани през политическа призма – това е техният омерзителен правилник. Но нищо няма да ме спре от борбата за по-добро бъдеще и за правото на свободно слово“, написа Мъск и добави, че самите обвинения са напълно неверни.

Интересно е как враговете на Демократическата партия винаги са атакувани с обвинения в сексуално неприемливо поведение.

Припомняме, че това е партията на бившия президент Бил Клинтън. Иронията тук е с размерите на Гранд Каньон. Един от най-щедрите донори на Демократите от десетилетия беше Харви Уайнстийн, който сега гние в затвора след купища детайлни обвинения не просто в сексуален тормоз, а в изнасилване.

Преди това Уайнстийн бе желан и уважаван гост в Белия дом по времето на Обама.

Грубо сглобените интимни компромати не успяха да доведат до гибелта на Мъск като световен символ на съпротивителната сила и апаратчиците на либералния Левиатан извадиха тежката артилерия – организираните кампании за корпоративен бойкот на рекламодатели срещу свободното изразяване в преименуваната от него на X социална мрежа Twitter.

Сайтът за мокри медийни поръчки, приближен до управляващата Демократическата партия и прогресивния режим, Media Matters „отпразнува“ една година управление на Twitter от Мъск с манипулативни материали за екстремистко, антисемитско и нацистко съдържание. Целта бяха големите рекламодатели. Под натиск, те започнаха да се изтеглят един по един, а Илон Мъск заплаши да съди пропагандната организация и да я запрати в небитието от дела.

В края на годината стана ясно, че така наречените проучвания за нацистко съдържание са били манипулирани и екипът на Мъск има всички основания да търси справедливост в света на правото.

На хоризонта се очертават епични дела, които могат да бъдат и крайъгълен камък в бъдещата динамика на сблъсък между цивилизация и професионални активисти. Мъск е решен да удари в ядрото на самия модел на сплашване и рекет. Алгоритъмът вече е ясен – човек – или група, компания, организация – е набелязан за враг на режима.

Мейнстрийм медия тип „Ню Йорк Таймс“ пуска очернящи материали с обвинения в „екстремизъм“ или „бял национализъм“. НПО-структури пускат проучвания-бухалки с фалшив академичен ореол и призовават за бойкот или заличаване. Големите бизнеси се съобразяват в синхрон, често и от собствен интерес.

През ноември 2023-а година няколко от най-големите корпорации обявиха, че ще изтеглят рекламите си от платформата на Мъск след откровено манипулираните данни на Media Matters.

В интерво пред жива публика най-богатият човек на планетата обяви, че няма да се подчини на рекета и призова корпорациите, които са махнали рекламите си „да вървят на майната си“.

„Всички хора на планетата ще са свидетели на този сблъсък. Ако социалната мрежа Х банкрутира заради този бойкот, публиката ще разбере в реално време и ще си направи изводите. През цялото време виждам онези, които искат да изглеждат като добри, докато вършат зло“,

Той вече е в открита вражда с почти всички останали свръхбогати американци и технологични барони.

Мисията на Мъск е да покаже как тези хора и техните огромни компании изпитват тежко презрение към собствената си публика, към средната класа и работещите хора, и са готови да работят с трибуквените агенции на пленената от административни активисти държавна машина за масова цензура.

Вече има изобилие от данни как преди Мъск да купи Twitter предишното ръководство е получавало нареждания от екипа на Джо Байдън и Демократическата партия кои неудобни опозиционни фигури да бъдат премахвани или скривани от платформата.

За тази си година на информационна власт и влияние Илон Мъск направи серия от непростими за режима грехове. След уволнението на водещия Тъкър Карлсън от „Фокс“ той му даде пространство и свобода да излъчва шоуто си директно в X, а резултатите са внушителни.

Илон Мъск имаше репутацията на ексцентричен предприемач, склонен към преминаване от един огромен проект-мисия към друг.

Много хора се опасяваха, че зад желанието му да придобие една от големите социални мрежи се крие или мегаломански каприз, или хитър бизнес ход, без някакъв реален и дълготраен ангажимент към свободното слово.

Действията и думите на Мъск през първата година като собственик на някогашния Twitter опровергават тези страхове. Всяка изява на Илон подсказва за неговата дълбока и остра непоносимост към либералния режим, захванал почти цялата Западна цивилизация.

Той все още запазва аурата си на непредсказуемост и във всеки момент може да се потопи изцяло в космическите си мечти и мисии, за сметка на културните войни и информационния сблъсък.
Но изглежда, че Мъск вече не разделя нещата, а ги вижда като една голяма картина с елементи, които се допълват и зависят един от друг. Покоряването на Марс минава през освобождаването на Запада. Окопите са очертани, а битката тепърва започва.



Споделете:
Владислав Апостолов
Владислав Апостолов

Завършил е журналистика в Софийския Университет. Работил е за редица медии, включително вестник "Труд" и WebCafe