Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
Предстоящите избори за членове на Европейския парламент през 2024 г. са добър момент за равносметка. 17 години след присъединяването ни към Европейския съюз, България остава на последно място сред страните от ЕС по показателя брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението с едва 59% от средното за ЕС ниво.
За повечето граждани това е ясен индикатор за провала на кохезионната политика, политиката на сближаване на Съюза – инструментът за преодоляване на различията в социалното и икономическо развитие на европейските региони. За европейския комисар по икономика Паоло Джентилони обаче, тези резултати са повод за чиновническа гордост, защото по думите му към датата на присъединяването ни към ЕС сме били по-далеч от средното ниво. Това е така, разбира се, но също е факт и че от 2007 г. насам „Коефициентът на Джини“ вместо да намалява – расте стремглаво. А той показва до каква степен разпределението на доходите в икономиката се отклонява от равномерното разпределение. Иначе казано, станали сме по-малко бедни, но не съвсем и не всички.
Да бъдем равни на останалите европейски народи остава трудно постижима стратегическа цел, а за постигането й не помага фактът, че получаването на всеки евро-цент „помощ“ се обвързва с нови и нови рестрикции за реалната икономика – от скопяването на българската енергетика, до всевъзможните ESG регулации, които правят българската продукция неконкурентна на световните пазари. Нищо чудно, че евро-скептиците с мокри сънища по тоталитарното минало надигат гласове и юмруци все по-смело и все по-често.
Във времена като тези, добре е да си припомним обаче, че в основата на Европейския проект стои солидарността между европейските народи, която се е проявявала най-силно в моменти на трудност и след тежки споделени исторически премеждия. И че далеч преди да се пръкнат разюзданите отрочета на лявата брюкселска бюрокрация, далеч преди изхвърлянето ни от европейската орбита след 09.09.1944 г., България е била не в ролята на жертва на „западен заговор“, а се е ползвала активно от инструментите на тогавашните секторни общностни политики и проекти за сближаване, за които иде реч в настоящия текст.
Фокусът на статията попада върху добрия пример на създаденото в началото на 20-те години пацифистко Движение за международна студентска взаимопомощ (European Student Relief), чиято основна цел е материалното подпомагане на студентите от победените в Световната война държави. Сред патроните на организацията-майка (Световната студентска християнска федерация) личат имената на Алберт Айнщайн, Томаш Масарик, Фритьоф Нансен, както и на ред други европейски общественици и дипломати. В онзи период студенти от Великобритания, САЩ, Франция, Холандия и други западни страни – победителки, се солидаризират със своите колеги от Австрия, Германия, Унгария и България, не само за да удовлетворят техните непосредствени нужди (например преодоляването на мизерията сред австрийските студенти и преодоляването на последиците от земетресението в Южна България от пролетта на 1928 г.), но и за да стартират стратегически значими проекти на младата академична общност по най-добрите образци от Западна Европа.
Така например, въпросното Движение за взаимопомощ, прераснало в организация със седалище в Женева (Entr’aide universitaire internationale / International Student Service – ISS), гласува на своя конгрес в Шартр през 1928 г. решение да отпусне 15 хил. долара (2,1 милиона тогавашни лева) за построяване на Студентския дом в София, под условие че в България се съберат допълнителни 11 хил. долара за каузата.
Подходът на ISS e прекрасен пример за грантово финансиране, което гарантира че безвъзмездните средства, които се акумулират в рамките на общността и се насочват към крайните бенефициенти посредством техни представителни организации, ще отидат там, където местните общности имат реална необходимост и демонстрират практически стъпки за нейното обезпечаване. В този акт на паневропейска солидарност, който ще анализираме хронологично откъм реализация, има и българска следа в лицето на д-р Татяна Киркова – секретар на ISS и д-р Андрей Башев, избран през 1926 г. за секретар на CIE (Международна студентска конфедерация). Редно е да бъдат отбелязани техните имена, защото подходът е проактивен – не се спускат „отгоре“ планове и проекти за „възстановяване“, а се прокарват навън осъзнатите вътрешни нужди.
ПРЕДИСТОРИЯТА
Като първа общостудентска организация, представляваща българското студентство както у нас, така и пред чуждестранните студентски организации, „Студентският клуб“ към Държавния университет изиграва една много ценна роля за сближаването на студентството от всички балкански народи в годините преди Балканската война. Клубът организира студентски посещения в Белград, Букурещ, Цариград и Атина, които допринасят много за опознаването на научните и културни постижения на нашите съседи. „Студентският клуб“ се опитва да създаде връзки и със западноевропейското студентство, но войните оказват негативно влияние върху тези усилия.
Въпреки разгара на големите обществени борби, които съществуват в онзи период, дружеството съумява да обедини студентството върху почвата на неговите общи духовни интереси и върху почвата на общите интереси на нацията. То полага основата както за построяването на Студентския дом, който европейските студенти помагат да се превърне в реалност, така и за цялостното развитие на студентското движение у нас през следващите две десетилетия. След началото на Първата световна война, Студентският клуб не се появява повече, а като негов естествен приемник в следвоенните години възниква Общостудентската организация (ОСО) „Христо Ботев“, която продължава мисията за изграждането на „едно постоянно огнище, където студентството да възпита и у себе си едно здраво национално чувство“ до нейния успешен финал. Това е една национална, една националистическа кауза, която обаче е напълно в духа на европейското сътрудничество и взаимопомощ – стремежът е да се изгради общностен център по западен модел, който да ни кара да се чувстваме горди, че по нищо не отстъпваме на тамошната академична младеж. Проект, който студентите в Европа на драго сърце приемат и подкрепят, без насрещни очаквания, ултиматуми или ангажименти, които да бъдат поети в замяна.
През учебната 1924–25 г. борят на членовете на ОСО „Христо Ботев“ достигна до над 700 души – преломен момент за нейните международни амбиции. „Като считаме тая организация вече достатъчно закрепнала, пожелаваме ѝ още много и големи успехи както вътре в България, тъй и във външните ѝ връзки за издигане на българското студентство до висотата на своите събратя от другите европейски университети“, пише в годишния си отчет ректорът проф. д-р В. Н. Златарски. И в действителност, международното признание за ОСО „Христо Ботев“ не закъснява. През лятото на 1924 г. организацията бива приета в CIE (Confédération Internationale des Étudiants), наричана от мнозина по онова време „Световен студентски парламент“ и „Парламент на световната студентска мисъл“. Българското студентство бива достойно представено чрез свои делегати на международните конференции в Женева и Копенхаген, както и на конгреса на румънските студенти в Сибиу, където се обсъжда създаването на Балканска студентска федерация.
Малко по-късно бива основан и Българският национален студентски съюз (БНСС) като обединителна организация на българските студентски дружества от страната и чужбина. Това се случва на 28.08.1926 г. по време на учредителна конференция в Прага, проведена в рамките на VIII-а конференция на Международната студентска конфедерация, пълноправен член на която става и новосъздаденият БНСС. „На тази конференция са постигнати успехи както по делата на самата международна студентска конфедерация и постигането на български национален съюз между българското студентство в странство и у нас, тъй и за достойнствата и престижа на българското студентство изобщо, като дори един от делегатите на Общостудентската организация „Христо Ботев“, Д-р Башев, е бил избран за секретар на международната студентска конфедерация. По този повод аз от душа и сърце пожелавам дружното засилване на нашето студентство чрез тази организация за по-нататъшното му преуспяване във всяко отношение“, пише в годишния си отчет пред професорското тяло ректорът на университета проф. д-р Стефан Петков.
В учредителното събрание на БНСС участие вземат както представители на ОСО „Христо Ботев“, така и представители на ОСО „Васил Левски“ от Свободния университет. Участват още Съюза на българските студентски дружества в Германия, Студентското общество „Българска седянка“ – Прага, Студентско дружество „Отец Паисий“ – Виена, Съюза на неутралните студентски дружества – Виена и др. По данни от архивите на ЦДА към края на 1927 г. БНСС вече обединява над 30 студентски дружества – колективни членове с обща численост от над 3000 студенти. Това включва 22 дружества от 8 европейски страни и 12 отдела в страната, представляващи студентите в Софийския и в Свободния университет, в Художествената, Музикалната и Търговската академия. Една изключително силна мрежа за защита на интереса на българското студентство в рамките на паневропейското студентско сътрудничество.
ФОНДОНАБИРАНЕТО
През учебната 1927 – 1928 г. сумата, събрана във Фонда за построяването на Студентския дом в София, иницииран през далечната 1904 г., едва надминава милион лева (1 183 543 лв.). На фона на над 20-годишните усилия на национално ниво, генерирали общо един милион лева, ангажиментът, заявен през учебната 1927–1928 г. от International Student Service – ISS за даряване на 2,1 млн. лв. (левовият еквивалент на тогавашните 15 000 долара) звучи зашеметяващо, но е безспорен факт. За обещаното дарение академичната общност на Държавния университет е информирана от отчета на проф. д-р Гаврил Кацаров, изнесен на 08.12.1928 г.: „Благодарение на дейността на университетската власт и на Българския национален студентски съюз заинтересуваха се за тежкото социално и стопанско положение на българския студент и известни кръгове в чужбина, особено Международната студентска взаимопомощ (ISS). Главният секретар на казаната организация г-н Кочник, а по-късно и вторият секретар г-н Поберецки посетиха тая година България, запознаха се с положението на нашето студентство и обещаха да сложат въпроса за разглеждане в конференцията в Шартр“.
Проф. Кацаров информира своите колеги, че в София е бил сформиран нарочен комитет под председателството на проф. Г. Данаилов, който е следвало да изработи подробен рапорт въз основа на статистическите данни, събрани от националния студентски съюз и организацията „Христо Ботев“. Анкетата сред студентите на Софийския университет е проведена през февруари 1928 г. под ръководството на асистент Славчо Загоров, за да могат европейските студенти да вземат решение за финансиране, базирано на данни за фактическата обстановка и нужди на българските им колеги. Тоя рапорт, споделя проф. Кацаров, е разгледан в споменатата конференция в Шартр, в която са взели участие представители на БНСС, и е взето решение да се развие от ISS „широка пропаганда между студентите на света, за да се подпомогне постройката на българския Студентски дом“.
Проф. Кацаров отбелязва в словото си, че плановете за издигането на Студентския дом вече се изработват, като на първо време се смята да се реализира една трета от проектираната постройка, за което ще бъдат необходими около 5 млн. лв. За да се получи обещаната от ISS помощ от 15 000 долара, отбелязва ректорът, ще трябва да се съберат у нас за целите на фонда – извън сумата, с която сега се разполага – още около 1,6 млн. лева. „Тая сума комитетът очаква от пожертвователността на българското общество, което винаги е било отзивчиво към нуждите на академическата младеж. И нека ми бъде позволено от това място да отправя горещ позив към българското общество да се отзове на поканата на учредения за целта комитет, който ще открие подписка за събиране на горната сума, за да можем да издигнем в столицата на България един хубав дом, който ще задоволи една от най-въпиещите нужди на целокупното студентство“, гласи патетичният призив на ректора, увековечен в Годишника на университета.
Като безпрецедентна проява на всеобща гражданска и академична солидарност може да се приеме фактът, че в отклик на този призив хиляди студентски и помощни комитети, дарители, сътрудници доброволци, интелектуалци и публични личности от цяла България обединяват усилия, ресурси и съзидателна воля, за да издигнат сградата на пл. „Народно събрание“ № 10, във времето на може би най-разтърсващата световна икономическа криза на ХХ век. В началото на 1931 г. са изпълнени всички условия и Международната университетска взаимопомощ връчва чека с обещаната сума на церемония на 30.05.1931 г. при полагането на основния камък на Дома. В свое издание от същата година в-к „Студентска трибуна“ отбелязва, че тези пари не идват от богати фондации, а са събрани изключително от обикновени студенти от 16 западни държави. И така, Студентският дом възниква като пространство на студентска солидарност, което олицетворява взаимопомощта като основна ценност сред младите академични граждани от България и Европа.
Мащабното историческо поле на съпричастност не спира своето развитие и след старта на дейността в Студентския дом. В обособената студентската трапезария в сутерена на сградата („Менза Академика“), за изхранването на бедните студенти помага учредената от А. Куюмджийски през 1937 г. – с капитал от 7 млн. лв., „Фондация за подпомагане бедни студенти“. Дейността на мензата и довършването на дома се субсидират както от държавата, така и чрез отчисления от таксите на родните студенти. Иначе казано, намерен е успешен органичен модел за гарантиране на устойчивост на инвестицията, базиран па публично-частно партньорство.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Студентският дом е проект на онези академични граждани, на онези български и европейски студенти, които спокойно са прекрачили границата на бъдещето вътре в себе си, тъй като са съчинили и подпомогнали създаването на нещо, от което чудесно са разбирали, че няма да се ползват те самите, тъй като ще бъдат завършили следването си, а създаденото от тях ще служи на следващите поколения. Затова днес общата история на Студентския дом като проект на осъзнатата, макар и не институционализирана „политика по сближаване“, може да ни учи и на настояще, и на бъдеще, и на преминаване на границите между тях. Като продукт на идеята за висше образование у нас, равно по качество на европейското, за солидарност между студентите отвъд университетски, политически и национални граници, Студентският дом и днес се грижи за съхраняването и развитието на връзките между младото поколение на Европейския континент. Той подслонява организации като Erasmus Student Network и AIESEC, които реализират обмен на студенти, Европейското младежко движение, организациите-членове на Европейския студентски съюз в лицето на НПСС и БСС, и още много други академични дружества, които с просветната си действат като щит срещу опитите за хибридно влияние сред академичната младеж от страна на неприятелски режими.
А макар и почти забравена, ESF/ISS е на практика първата хуманитарна икуменическа организация за подпомагане на засегнатите от войни. Стартирайки с подкрепа за студенти бежанци от Първата световна война чрез даряване на храни, организацията разширява дейността си в посока осигуряване на облекла, книги, настаняване, отопление, медицинска помощ, подкрепа за трудовата заетост на студентите и други форми на финансова взаимопомощ. В устава на ISS от 1929 г. като нейна цел е записано: „Да сближава студентите в общо усилие за намаляване на материалните тегоби, за промотиране на студентската самопомощ и кооперативни начинания, за осъзнаване на нуждата от разбирателство“. Ако политиката на сближаване на Европейския съюз се върне и се ограничи до тези си забравени корени, дали тя няма да стане по-ефективна за българските региони и по-ефикасна за европейския данъкоплатец? Този въпрос е необходимо да се постави в контекста на предстоящия дебат за бъдещето на Обединена Европа, защото историята й се забравя, а както пише писателят Георги Господинов – колкото повече забравяме, толкова повече някой произвежда, продава и запълва с ерзац-памет освободените ниши.
Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
