Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
Имам мечта да си отиде слугинският манталитет на българския елит. Да спре да е национален спорт да си плюеш страната пред всеки чужденец и да доносничиш в чужди посолства. Да спрем сляпо да подражаваме на всичко чуждо, а да го асимилираме и побългаряваме, както прави всяка нация със самочувствие. Магазините пак да са с надписи на български, изписани на кирилица. Пак да учим много чужди езици, но не с цел да избягаме от България при първа възможност.
Имам мечта да спре да ни “изненадва” зимата и просто да си вършим работата. За българската работа да се говори като за японската или швейцарската. “Българско качество” да бъде фраза, използвана по целия свят. Да нямаме тротоари, които са с различна настилка на всеки 2 метра. И да забравим за ремонта на ремонта. Да се гордеем с работата си и да я вършим добре, защото е ценност.
Имам мечта, да спрем да се отказваме при първата трудност. Да мислим дългосрочно. Да не търсим лесните решения. Да не сме мързеливи. Да спрем да харчим 5% от БВП за хазарт. Да спрем да приемаме умствената и телесната деградация като неизбежности от напредването на възрастта. Уличните фитнеси и детски площадки да не са софра за кварталните алкохолици и безделници.
Имам мечта за България със силна икономика. С 4 ядрени централи и 400 тактически ядрени оръжия. С голям търговски флот и на върха на технологичното развитие. Със суверенен Лев със златно покритие. С балансиран бюджет, без субсидии и без финансовата пирамида наречена “пенсионно и здравно осигуряване”. България, която се възползва от стратегически значимото място, което заема. Да не бъде полувасална държава, да не се кланя на запад или изток, север или юг. Да има свое мнение и да го отстоява. България със силна армия, стратегическа автономия и идея за бъдещето.
Имам мечта да започнем да наказваме съседа, който си хвърля фасовете във входа и се прави на интересен за всяко плащане на сметки. Да бием с пръчка за несъбрани кучешки лайна по тротоарите. Да сме безкомпромисни към тези, които си мислят, че за тях правилата и законите са пожелателни. Да не се връзваме като ни пробутват буболечки за “храна” и вятърни мелници за ток. Да не даваме държавни пари за такива измами и да не се поддаваме на зелен рекет като индулгенция за несъществуващи грехове. Да спрем да вярваме на врачки и на бързо забогатяване. Да се излекуваме от “синдромът ТЕ” и да поемем нещата в свои ръце. И да върнем смъртното наказание.
Имам мечта за площад на българските герои на мястото на паметника на съветската окупационна армия. Да се взривят всички паметници на комунизма в ритуално отричане на този период на умствена и физическа окупация на българщината. Ритуално да взривим и тази грозотия наречена “Топлоцентрала”, символ на настоящата окупация на умовете, в която като държавно субсидирана култура минават трансджендър драг партита и показване на голи гъзове. Да спрем да търсим следващите господари, на които се кланяме. И да осъзнаем, че само ние имаме интерес да ни има.
Имам мечта за възраждане на българското самосъзнание на македонците и поробените в Гърция “славянофони”. И да, за съединение с Кутмичевица и Западните покрайнини. И както е престъпление в Германия да се отрича Холокоста, така да е престъпление в България да се отрича спасяването на евреите.
Имам мечта за възраждане на селата и малките градове чрез масово възприемане на дистанционната работа. Къща с двор за всяко българско семейство, където 3 и повече деца играят и си гледат качествена храна. За народ, който не е най-бързо умиращият в Европа и не е наблъскан в апартаменти за мишки. За събаряне на всички панелни блокове и строене на красиви квартали с повече зелени площи.
Имам мечта да се отървем от старите илюзии и да прогледнем за възможното светло бъдеще.
Ако достатъчно от вас имат тази мечта, тя ще стане реалност.
Тази статия е част от #Годишникъ2023. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2024 може да закупите тук
