Другият герой в случая е Николай Бареков, който претърпя трансформация от водещ на сутрешен блок към разследващ журналист (нека не влизаме в тази полемика отново), евродепутат, фитнесмодел и последно и той – консерватор.
Някои от нас, предрекоха т.нар. консервативна вълна отдавна – още когато беше ясно, че либералният консенсуссе разпада. Очакваният резултат разбира се не закъсня – много хора се опитват да „яхнат“ консервативната вълна с цел тя да ги вкара в парламент или дори нещо повече.
Това също не е нещо ново, особено на нашите географски ширини, където най-гласовитите (но далеч не най-многобройните) представители на политически лагери още мислят, че остта ляво-дясно означава „С Русия – Против Русия“. Същите тези ширини, където ляволиберални формации са част от…дясното, дясноцентристката партия вдига данъците, а лявата партия е с най-голяма концентрация на милионери от глава на населението. Нека не забравяме и „явлението“ Марешки, който заложи на честността и сподели, че просто ще „раздава“ евтин бензин и лекарства.
Споменаването на „лимитиран капацитет“ неизбежно ни отвежда до едно друго явление – Николай Бареков, който за четири години постигна големи успехи като евродепутат – почти успя да направи международен скандал с Ислямска република Иран и започна кариера като фитнес инфлуенсър (само за горната част на тялото).
Но да се върнем към консерватизма – кои са неговите основни отличителни черти? Макар и многообразен и с много проявления във времето той винаги има три основни черти – неговата християнска основа, патриотичното почитане на традициите и институционалното гарантиране на собствеността и инициативата на гражданите.
Помислете си – дори при най-добронамерен сценарии – кои от тези принципи са олицетворявани от Волен Сидеров и Николай Бареков? От Бърк и Дьо Местр, през Бисмарк и Метерних, Рейгън и Тачър та до тях? Не мисля.
Нека не допускаме консерватизмът да бъде подменен от шарлатани, точно както либерализмът (в неговата класическа форма) беше подменен от всеядни хора без трудов стаж. В момента „либералите“ по света са леко културни марксисти, които всячески водят своя поход срещу семейството, традицията и нациите. В България от друга страна, те са новите коминтерновци, които са готови да се подчиняват на всичко, стига да „идва от Брюксел“ (или от някоя щедра фондация) точно както техните бащи и дядовци прокарваха всичко, което идваше от Москва. Сигурен съм, че Лок се гордее с всички тях.
Съжалявам, но няма да допуснем подобна клоунада да бъде българският консерватизъм.
Ако най-автентичното нещо в „автентичното дясно“ беше косата на един бивш министър на отбраната, нека не асоциираме българския консерватизъм с тези двамата.
Снимка: Труд Онлайн
