fbpx

Изкупление

Време за четене: 4 мин.

Коронавирусът

„Консерваторъ“ публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Голямото обръщане на палачинката

Голямото обръщане на палачинката

Гигантските корпоративни медии, свикнали на комфорта да налагат глобалния журналистически разказ, кашлят все по-тежко тежко покрай катастрофалното си отразяване на пандемията и цялата чудовищна каша, която вирусът предизвика. Все още страшно влиятелни, много от...

Адски кръг – без изход

Адски кръг – без изход

Поредният локдаун би бил абдикация от отговорността за живота и доходите на българските граждани. Нещо повече, “затварянето” на цели сектори, които тъкмо отвориха с надежда и вяра в бъдещето - всъщност ще има пагубни икономически, здравни и психологически ефекти за...

Локдаун до дупка

Локдаун до дупка

Локдаун след локдауна, след локдауна... ще отворим леко, но ако статистика и науката кажат, пак ще затворим. За общото благо, разбира се. А смъртните случаи и болните при най-тежките затваряния на икономиките остават рекордни. Великобритания, Франция и Италия в...

„И юношите и старите заедно;
Защото Аз ще обърна жалеенето им в радост,
И ще ги утеша, и ще ги развеселя подир скръбта им.“

Еремия 31:13

 

                Възможно ли е въртележката на забързаното ни ежедневие да спре за малко, за да ни позволи да слезем от нея, да се откъснем от непрестанно променящия се пейзаж, да отправим взор към самите себе си и наистина важните неща в живота ни? Трудно бихме могли да отговорим положително на този въпрос, но през последните дни се случва точно това. Извънредното положение ни предоставя и извънредна възможност да си дадем ясна сметка, че важните неща в живота ни не са тези, които бихме могли да загубим за седмица или две: приятелите, семейството, но най-вече волята, която всеки от нас трябва да открие в самия себе си днес. Време е да разберем кой колко струва.

 

                Докато като общество се борим със смъртоносен вирус, индивидуално бихме могли да се изправим срещу друга една зараза – тази на подменените ценности и празните стремежи. Желанието ни да постигнем успех в кариерата на всяка цена, да блеснем с нова дреха или автомобил, да споделим благополучието си във фалшивото социално пространство, всичко това отстъпва пред избутваните досега на заден план, но далеч по-съществени действия: да бъдем част от общество или поне от общност, да подадем ръка, да потърсим подкрепа. Има нещо крайно нередно в това, че хората масово се оплакват от принудата да си останат вкъщи. Презумпцията по-скоро би била, че това е мястото, където трябва да се чувстваме най-комфортно. Ако не е така, значи градили сме нещо странно и неразбираемо.

 

Далеч съм от мисълта да чета морал на другите, особено когато знам, че много от тях ще загубят препитанието си или близък човек. Именно поради тази причина обаче си мисля, че сега е време за смирение и дисциплина, а поривите на гордостта трябва да оставим за после – когато успеем да се преборим с изпитанието, на което сме подложени. Което просто няма как да стане с мрънкане, недоволство и дребнотемие. Днес трябва да бъдем едновременно бащи, братя и синове, майки, сестри и дъщери. Към другите си второстепенни роли ще се завърнем по-късно.

 

                Тези дни ще отминат както всичко друго на този свят. Поглеждайки назад след време, ще разберем, че истинското предизвикателство не е било да оцелеем физически или икономически, а да запазим духа и разсъдъка си. Това няма как да стане без онази основа, върху която градим всичко. Основа, която не може да бъде имагинерна, не може да се побере в няколко празни фрази. Всеки трябва да открие вярата си, без значение в какво. Да бъде откровен със самия себе си и да успее да си каже кое наистина му е нужно в този живот и от какво би могъл да се откаже. Кое трябва да съхрани и с кое би могъл да се раздели. След това всичко става някак по-лесно. Тревогата си отива и дишането става по-леко.

 

                Че сме едно разглезено поколение, е повече от ясно. Научени да бягаме от проблемите си, наместо да ги решаваме, съвремието ни предоставя всичко наготово: храна, лекарски грижи, образование, работа. Всеки гони щастието си, в което няма нищо лошо, но колко от нас се замислят за по-големи цели? За благото на другите? И колко го правят чистосърдечно, а не от суета или защото е модерно да седиш в някое кафене и да философстваш? А колко са готови да се лишат от своето, за да дадат на човек в нужда? В следващите няколко седмици донякъде ще разберем отговорите на тези въпроси. И ще бъде хубаво да ги запомним. А когато отново излезем от домовете си и се върнем към предишните си навици, не забравяйте, че успехът се измерва с това колко хора се радват, когато случайно ви срещнат на улицата. Дано във време на изпитание успеем да направим така, че те да бъдат възможно най-много. Животът ще продължи, днес единствено трябва да помислим какво ни е нужно, за да го изпълним с достатъчно смисъл. 

Коронавирусът

„Консерваторъ“ публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Голямото обръщане на палачинката

Голямото обръщане на палачинката

Гигантските корпоративни медии, свикнали на комфорта да налагат глобалния журналистически разказ, кашлят все по-тежко тежко покрай катастрофалното си отразяване на пандемията и цялата чудовищна каша, която вирусът предизвика. Все още страшно влиятелни, много от...

Адски кръг – без изход

Адски кръг – без изход

Поредният локдаун би бил абдикация от отговорността за живота и доходите на българските граждани. Нещо повече, “затварянето” на цели сектори, които тъкмо отвориха с надежда и вяра в бъдещето - всъщност ще има пагубни икономически, здравни и психологически ефекти за...

Локдаун до дупка

Локдаун до дупка

Локдаун след локдауна, след локдауна... ще отворим леко, но ако статистика и науката кажат, пак ще затворим. За общото благо, разбира се. А смъртните случаи и болните при най-тежките затваряния на икономиките остават рекордни. Великобритания, Франция и Италия в...

Споделете чрез

Предишен

Следващ