НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Как държавата се меси в икономиката чрез минималната работна заплата

Време за четене: 4 мин.

В края на миналата година правителството предложи минималната работна заплата (МРЗ) през 2018 г. да бъде увеличена на 510 лв. Административното увеличение на МРЗ е често използван инструмент от страна на държавата за „борба с бедността“. На практика, обаче това увеличение оказва негативно влияние върху заетостта и инвестиционния климат.

Негативни ефекти върху бизнеса

В условията на пазарна икономика основният работодател е частният бизнес. През 2017 г. в България от 3,15  млн. заети лица едва 673 хил. са били заети в обществения сектор. В тези условия предприемачите най-добре знаят на колко да оценят труда даден служител, а той – при каква сума би бил склонен да работи.  Графиката по-долу ясно илюстрира изключително тревожната тенденция от последните години за изпреварващият ръст на МРЗ, спрямо производителността на труда. За периода 2010-2017 година вследствие на административното увеличение,МРЗ е нарастанала с близо 92%, а , а производителността на труда – с едва 35%.

Тази съпоставка означава, че държавата принуждава със закон бизнеса да заплаща цени на труда, които не съответстват на стойността, която работниците генерират. Тоест, срещу поредното увеличение на разходите за труд, насреща не кореспондира същото по размер увеличение в генерираната стойност.

Негативни ефекти върху пазара на труда

Основен проблем, който българските политици явно пропускат е това, че нивата на заплащане  на труда варират значително по географски региони. В София през 2017 година минималната работна заплата е възлизала на 30% от средната работна заплата. За същия период от време във Видин – градът с най-ниски цени на труда, МРЗ е представлявала 65% от средната за страната. Когато държавата определя ценовите равнища на труда явно не си дава сметка за голямата фрагментираност на родната икономика. Бизнесът в София много по-лесно може да абсорбира увеличението на МРЗ, докато този във Видин ще срещне доста по-големи трудности.

Още негативи – бизнесът започва да наема все повече хора в сивия сектор. Един от най-големите успехи на политическата ни класа е въвеждането и поддържаните на ниските преки данъци. Това в голяма степен оказа позитивен ефект върху процеса на изсветляване  на икономиката ниЗа съжаление, обаче в последните години постоянното увеличаване на минималната работна залата в голяма степен започна да елиминира този позитивен ефект. Все повече работодатели предпочитат да са в сивата икономика, за да не плащат високите осигуровки и да избегнат МРЗ. От друга страна работниците са доволни, защото  получават социални помощи от държавата и заедно с това  взимат и заплата, макари и по-ниска от законово установената.

Заключение

Винаги, когато цената на дадена стока, или услуга бива увеличавана от държавата, а не през ценовия механизъм на търсенето и предлагането крайният ефект е обратен на търсения. Всякаква подобна регулация в дългосрочен аспект прави по-бедни хората, които тази икономическа политика цели да направи по-богати.

Единствената причина поради, която тази порочна практика все още не е оказала своите негативни ефекти е това, че в момента европейската, а оттам и българската икономика се намират в подем. Този факт доведе до рекордни нива на заетост и ръст на средната работна заплата,доказвайки тривиалната истина, че заплатата е функция на икономиката, а не обратното. Парадоксално, обаче когато бизнeс цикълът се обърне. административното увеличение на минималната работна заплата ще разкрие в действителност колко вредна икономическа мярка е тя, защото на практика ще направи незаконно създаването на работни места на пазарната цена на труда в момент, в който заетостта е най-необходима за излизане от икономическата криза.В началото на тази година Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува обстойно проучване, което обхваща над 8 000 фирми в Европа, включващо и 456 български фирми. От изследването става ясно, че 25.2% от българските фирми, които имат работници на МРЗ ще бъдат принудени да съкращават персонал. Този процент възлиза на близо 14% при фирмите, които нямат работници на МРЗ. Изследването разкрива и друг изключително проблемен ефект. 35% от фирмите, които имат работници на МРЗ заявяват, че ще трябва да увеличат цените на продукцията си, като този процент се увеличава на 41.3% за тези, които нямат работници на МРЗ.

Предприемачите и работниците през силите на търсенето и предлагането са единствените фактори, които ефективно могат да определят равновесната цена на един от най-важните фактори на производството, цената на труда. За сметка на това:

●    Минималната работна заплата прави незаконно наемането на нискоквафиирани и нискообразовани хора;
●    Минималната работна заплата винаги води до безработица, като нейното най-негативно влияние е най-осезаемо при рецесии;
●    МРЗ оказва негативно влияние върху печалбите на бизнеса, а оттам до спад в акумулирането на капитал и инвестиции;
●    Тази мярка увеличава дела на сивата икономика;
●    Административното увеличение на минималната работна заплата винаги води до по-скъпи стоки и услуги, което от своя страна води до свиване в потреблението и намалява конкурентоспособността на икономиката.

Oригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!