Как държавата се меси в икономиката чрез минималната работна заплата

Време за четене: под 5 мин.

В края на миналата година правителството предложи минималната работна заплата (МРЗ) през 2018 г. да бъде увеличена на 510 лв. Административното увеличение на МРЗ е често използван инструмент от страна на държавата за „борба с бедността“. На практика, обаче това увеличение оказва негативно влияние върху заетостта и инвестиционния климат.

Негативни ефекти върху бизнеса

В условията на пазарна икономика основният работодател е частният бизнес. През 2017 г. в България от 3,15  млн. заети лица едва 673 хил. са били заети в обществения сектор. В тези условия предприемачите най-добре знаят на колко да оценят труда даден служител, а той – при каква сума би бил склонен да работи.  Графиката по-долу ясно илюстрира изключително тревожната тенденция от последните години за изпреварващият ръст на МРЗ, спрямо производителността на труда. За периода 2010-2017 година вследствие на административното увеличение,МРЗ е нарастанала с близо 92%, а , а производителността на труда – с едва 35%.

Тази съпоставка означава, че държавата принуждава със закон бизнеса да заплаща цени на труда, които не съответстват на стойността, която работниците генерират. Тоест, срещу поредното увеличение на разходите за труд, насреща не кореспондира същото по размер увеличение в генерираната стойност.

Негативни ефекти върху пазара на труда

Основен проблем, който българските политици явно пропускат е това, че нивата на заплащане  на труда варират значително по географски региони. В София през 2017 година минималната работна заплата е възлизала на 30% от средната работна заплата. За същия период от време във Видин – градът с най-ниски цени на труда, МРЗ е представлявала 65% от средната за страната. Когато държавата определя ценовите равнища на труда явно не си дава сметка за голямата фрагментираност на родната икономика. Бизнесът в София много по-лесно може да абсорбира увеличението на МРЗ, докато този във Видин ще срещне доста по-големи трудности.

Още негативи – бизнесът започва да наема все повече хора в сивия сектор. Един от най-големите успехи на политическата ни класа е въвеждането и поддържаните на ниските преки данъци. Това в голяма степен оказа позитивен ефект върху процеса на изсветляване  на икономиката ниЗа съжаление, обаче в последните години постоянното увеличаване на минималната работна залата в голяма степен започна да елиминира този позитивен ефект. Все повече работодатели предпочитат да са в сивата икономика, за да не плащат високите осигуровки и да избегнат МРЗ. От друга страна работниците са доволни, защото  получават социални помощи от държавата и заедно с това  взимат и заплата, макари и по-ниска от законово установената.

Заключение

Винаги, когато цената на дадена стока, или услуга бива увеличавана от държавата, а не през ценовия механизъм на търсенето и предлагането крайният ефект е обратен на търсения. Всякаква подобна регулация в дългосрочен аспект прави по-бедни хората, които тази икономическа политика цели да направи по-богати.

Единствената причина поради, която тази порочна практика все още не е оказала своите негативни ефекти е това, че в момента европейската, а оттам и българската икономика се намират в подем. Този факт доведе до рекордни нива на заетост и ръст на средната работна заплата,доказвайки тривиалната истина, че заплатата е функция на икономиката, а не обратното. Парадоксално, обаче когато бизнeс цикълът се обърне. административното увеличение на минималната работна заплата ще разкрие в действителност колко вредна икономическа мярка е тя, защото на практика ще направи незаконно създаването на работни места на пазарната цена на труда в момент, в който заетостта е най-необходима за излизане от икономическата криза.В началото на тази година Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува обстойно проучване, което обхваща над 8 000 фирми в Европа, включващо и 456 български фирми. От изследването става ясно, че 25.2% от българските фирми, които имат работници на МРЗ ще бъдат принудени да съкращават персонал. Този процент възлиза на близо 14% при фирмите, които нямат работници на МРЗ. Изследването разкрива и друг изключително проблемен ефект. 35% от фирмите, които имат работници на МРЗ заявяват, че ще трябва да увеличат цените на продукцията си, като този процент се увеличава на 41.3% за тези, които нямат работници на МРЗ.

Предприемачите и работниците през силите на търсенето и предлагането са единствените фактори, които ефективно могат да определят равновесната цена на един от най-важните фактори на производството, цената на труда. За сметка на това:

●    Минималната работна заплата прави незаконно наемането на нискоквафиирани и нискообразовани хора;
●    Минималната работна заплата винаги води до безработица, като нейното най-негативно влияние е най-осезаемо при рецесии;
●    МРЗ оказва негативно влияние върху печалбите на бизнеса, а оттам до спад в акумулирането на капитал и инвестиции;
●    Тази мярка увеличава дела на сивата икономика;
●    Административното увеличение на минималната работна заплата винаги води до по-скъпи стоки и услуги, което от своя страна води до свиване в потреблението и намалява конкурентоспособността на икономиката.

Oригинална публикация

Завършил „Управление на Инвестиции“ в Университета в Рединг, специализира „Бизнес Анализ и Оценка“ в Лондонския Университет за Икономика и Социални Науки (LSE) и „Финанси“ в УНСС. В момента Никола заема позицията на управляващ партньор на „Innovo Investment Management“. Той е и главен икономически анализатор в ЕКИП, икономически тинк-танк.

Share This