В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като общество? Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”? За някои, той ще бъде неразпознаваем: с нови правила, с нов глобален хегемон и нови предизвикателства. За други, той ще си остане същият: анархичен и хаотичен. Истината е че коронавирусът предизвика сътресение в национален и глобален план. Конструиран политически, социално и медийнно като “ война” , “заплаха за човечеството”, “изпитание” и т.н. Самото използване на термина “война” създаде усещането за безпомощност в самите общества, активирайки инстинктът им за самосъхранение. И като всяка криза, това ги накара да бъдат емоционални. Какво обаче са кризите? Етимологично те представляват избор между алтернативи. От гръцки, криза означава „да взема решение“, „да избирам“, „да съдя“. Избирайки обаче една или друга алтернатива, води до различни резултати и именно заради това е трудно да се направи категоричен анализ как ще изглежда светът след коронавируса. Едно е вярно: изборът между алтернативи се вижда на национално, европейско и глобално ниво.
Национално ниво
Преди коронавируса, в почти всички държави се наблюдаваше ръст на популиститите. Кризи на идентичност, предизвикани от бежански кризи и икономическите кризи, вследствие на глобалната финансова криза през 2008 г. ускориха залеза на и без това бледнеещите и лишени от идеи традиционни партии. Гласоподавателите имаха нужда да вярват, че имат контрол над случващото им се в страната. Усещаше се умора от сухите речи на партийни лидери и безвкусните им управленски програми. Именно затова, харизматичните популисти започнаха да говорят на езика на всички, използвайки силни слогани за въздействие върху хората. Но силните слогани не винаги се базираха на факти, което като че ли не бе важно за гласоподавателите тогава. Жаждата за краткосрочно решение бе по-силна от трезвото дългосрочно решение. Настоящето бе по-важно от бъдещето. Приликата със сегашната ситуация е видима. Настоящето взе превес над бъдещето. Водещо бе здравето на хората (и с право), пред последствията. Но за разлика отпреди, хората се вслушваха в традиционните партии и в експертите. Рейтингът на настоящи политици в много държави се повишиха, защото гласоподавателят, за разлика от предишни кризи, се довери на познатото. С нарастването на икономическата криза, доверието в експерти, технократи ще се увеличи. Гласоподавателите ще изискват резултати, а не обещания. И прагът на тяхната търпимост ще бъде много по-нисък.
Европейско ниво
ЕС е отново изправен пред криза и изборът е отново между интеграция и дезинтеграция. Обединение по време на криза винаги е било трудно за блока, защото кризите изискват решителни действия и лидерство, а ЕС е добър в координационните действия, изискващи консенсус.Противно на всички популистични изказвания досега, ЕС не е свръхдържава. Блокът няма право да се намесва в сектор здравеопазване, чиито решения са прерогатив на самата държава-членка. На фона на гръмките ПР-акции на Китай и Русия, дори и координационните действия, които ЕС предприе, като например общата обществена поръчка за по-големи количества защитно облекло, с което да улесни достъпа до ефектни средства, бяха незабелязани. Мнозина анализатори изразиха притеснения, че обявените извънредни положения в някои от страните в Източна Европа, допълнително ще подкопаят демократичните права на гражданите. В установените демокрации, те имаха срок и контролни органи. В новите демокрации като Унгария, те бяха безсрочни; използвани да заглушат представители на опозицията под предтекст за разпространяване на недостоверна информация. Това има пряко отношение и между изборът пред който се намира Европа.
Ако такъв тип процеси продължат и в бъдеще, ЕС ще бъде много по-близо до своя край, отколкото сме си представяли. Също така, каква ще бъде финансовата помощ на страните-членки, ще се отрази върху това как популисти като Орбан ще го продадат на хората. Кой контролира истината в светът след коронавирисът има по-голямо значение от това каква е истината…
Глобално ниво
Пандемията бе поредният стрес тест за глобализацията като процес. Но на въпреоса дали тя ще бъде последният би било трудно да се отговори. От една страна видяхме безпрецедентно сътрудничество в опит да се намери ваксина. От друга, започнаха да се търсят виновници за кризата. Остава обаче изборът между две основни алтернативи: конфликт и сътрудничество. Според Ричард Хаас, пандемията ще ескалира процесът, който вече беше започнал: намяляването на американското лидерство и неуспешно глобално сътрудничество. След като паднат “маските”, светът ще бъде разпознаваем. До голяма степен, Хаас е прав, че влошаващите отношения между САЩ и Китай не бяха резултат от коронавируса. Но възможна ли е система, в която хегемон да бъде Китай? Въобще с какви показатели измерваме силата на един глобален хегемон? Според икономисти, дългосрочният растеж зависи от три големи фактора: географията на една страна, политическите й институции и демографията. Изхождайки от тези критерии, Майкъл Бекли, професор от университета Тъфс, счита, че САЩ са с предимства пред Китай. Естествен икономически хъб, заобиколен от вода (което предполага и повече сигурност); младо и образовано население и устойчиви политически институции. Тепърва предстои да видим до каква степен обаче това е така. Изборите в САЩ ще бъдат решаващи как ще изглежда светът след като паднат “маските”. Ако доскоро Доналд Тръмп имаше почти всички шансове да спечели втори мандат, сега тези шансове се намалиха, заради високото ниво на безработица и критиките, че не се е справил с кризата. Неслучайно острата риторика срещу Китай се поднови от държавният секретар Майк Помпео, който директно обвини Поднебесната в разпространението на вируса. Според Помпео, Китай дължи на света 9 трилиона долара щети. Това навява на заключението, че твърде вероятно е да има международна коалиция срещу Китай, което значително би отслабило китайските претенции за лидер на глобалната сцена. Китай все повече ще се намира и в икономическа изолация, предвид фактът, чеповечето страни започват да въвеждат стимулиране на производства за заместване на китайски внос. В допълнение, стратегията на Пекин за безусловни заеми по проектите „Един пояс, един път“ може да се окаже грешна. Когато те станат изискуеми, Китай ще трябва или да отпише тези заеми, заради неплатежноспособност на страните или да започне да взема активи, както вече направи в Шри Ланка. Това обаче няма да спечели приятели на Поднебесната, давайки изключителен шанс на САЩ отново да заеме позицията си на глобален лидер като привлече към себе си държави, като Таджикистан, Киргизстан, Лаос, Малдиви, Монголия, Пакистан и Черна гора, които вече дължат над 45 процента от брутния си вътрешен продукт на Пекин.
Не можем да бъдем сигурни какъв точно ще бъде светът след като паднат “маските”. Едно е сигурно, живеем в интересни времена. Но дали това ще бъде “проклятие”, както Конфуций казва, или благословия предстои да видим.
