Какво искат жените…
Сигурно има и по-банални въпроси от този, но към конкретния момент не мога да се сетя. След като е зададен въпросът „Какво искат жените?” е редно да се направят редица уточнения: от кого, за кого, за какво, кога. Защото иначе е безсмислено. Примерът е лесен. Тъй като съм представител на въпросната група, тоест жена, ако сега някой ме попита какво искам ще получи следното като отговор и то точно в тази конфигурация:
– Да свърша този текст, проектът ми да е готов, топла супа, студена чаша вино и книга на терасата.
Мисля, че с това не се изчерпва, даже дори не се доближава, до философското съдържание на „Какво искат жените”. Сега ще се опитам да ви представя моята теория, без да претендирам, че е меродавна. Все пак говоря от свое име (като жена) и от наблюденията, които съм правила върху себе си и други, сходни по мисловно съдържание на мен, индивиди от женски пол.
Много е просто, жените искат внимание. Нищо друго. Само че, като всичко останало при жените, и това „много просто” нещо е многопластово, с условности, изисквания и уточнения. От различните хора, с които общуваме искаме различно по вид и количество внимание. От колегата – вниманието да изслушва мислите ни, дори и да ги оспорва; от случайния минувач на улицата – вниманието да плъзне, уж небрежно, поглед по, уж небрежно, разкопчаното горно копче на ризата ни; от мъжа (партньора – все пак не трябва да сме тесногръди) – най-просто казано, вниманието, да му пука за нас и, желателно е, да ни иска само за себе си (ако може и да се дуе като пуяк, че ни има, още по-добре, но не трябва да се прекалява).
Съзнателно или не, всяко наше действие е породено от желанието за внимание. Дори и в социалните мрежи, но това по-скоро е ексхибиционизмът на времето, отколкото специфично женска черта.
Пример: жена, която се гласи необичайно много за ежедневието си, без конкретна причина – вечеря, концерт, театър, обикновено го прави, „за да си оправи настроението”. Тоест „за себе си”. Включително и аз. Колкото и да ми е неприятно да призная, но чистата и проста истина е, че съм се „наточила”, за да: 1. предизвикам злоба у другите жени (червени обувки винаги помагат много); 2. предизвикам вниманието на случайните минувачи (червени обувки винаги помагат много); 3. предизвикам вниманието на един конкретен мъж (червени обувки са задължителни); или най-често, и трите заедно.
Не трябва да се забравя, че вниманието трябва да е в добре премерени дози, защото много хубаво, не е на хубаво.. дори и в секса 
Прекалено малкото внимание води до усещането, че нещо не сме направили като хората, че сме грозни, тъпи и, не дай, Боже, скучни.
Прекалено многото внимание става досадно, банално, граничи с ревност, а ревността е страх, тоест – само трови.
Та общо взето това са моите мисли по темата. Ние искаме внимание. Точка.
П.С. Мили дами, ако понякога си казваме в прав текст какво искаме и какво ни е точно в главите, колкото и да е налудно, ще правим и своя, и живота на партньора ни по-лесен.
