Докато редакциите в цяла Европа, включително нашата, се блъскат, за да докладват за противоречията между десните партии и да анализират какво могат да означават промените в политическите групи за следващия Европейски парламент, не бива да забравяме, че десницата има историческа възможност да окаже влияние в по-голямата битка за Европа. Тя не трябва да се пилее във вътрешни борби за власт.
Обикновените европейци не се интересуват от преливанията в базираните в Брюксел политически групи. „Ще останат ли в групата на Европейските консерватори и реформисти? Ще има ли разцепление в Идентичност и демокрация? Ще има ли нова фракция?“ Въпреки че със сигурност ще докладваме по тези въпроси, истината е, че никой в реалния свят наистина не гласува въз основа на това дали избраната от него партия е в една или друга група. Трябва да внимаваме да не бъдем толкова въвлечени в парламентарните машинации, че да изгубим от поглед голямата картина.
Милиони европейски избиратели са естествено консервативни – и стават все по-нетърпеливи относно статуквото. През февруари, когато обсадени фермери протестираха в Брюксел, един банер улови дълбоките чувства не само на фермерите, но и на милионите други европейци, които ги подкрепиха. Той гласеше: „Това не е Европа, която искаме“.
Победите на популистки и национално-консервативни партии на избори в цяла Европа казват това много ясно: „Това не е Европа, която искаме“. Прогнозира се, че същите тези партии ще се представят добре на изборите за Европейски парламент през юни – освен ако не изтръгнат поражението от челюстите на победата.
Инерцията на десните партии не трябва да се губи в междуособици. Важното е да се придържаме към принципите на европейския консерватизъм, независимо от партиите и съюзите. Това са някои, които смятаме за най-важни:
Национален суверенитет и демокрация
На обикновените граждани им писна от еврократите, които настояват за „все по-тесен съюз“ от Брюксел. Много хора смятат, че политическото изнудване на ЕС – под формата например на санкции за „върховенството на закона“ срещу консервативните държави-членки – е грешно. По подобен начин европейците също смятат, че е несправедливо по-големите държави да тормозят по-малките и знаят, че правото на държава-членка да налага вето върху решенията в Европейския съвет – сега застрашено от предложените промени в договора – е единствената им защита срещу това. Всяка партия, която си струва да бъде подкрепена през юни, трябва да се бори за национален суверенитет и демокрация.
Сигурност и миграция
Градовете в Европа са станали неузнаваеми и непригодни за живеене поради миграцията и престъпността. Гражданите са бесни от нарастващата несигурност и им омръзна да бъдат наричани ксенофоби и расисти само защото забелязват очевидното. Те са принесени в жертва на олтара на изкривеното разбиране за мултикултурализъм, откритост и толерантност. Всяка партия, която си заслужава да бъде подкрепена през юни, признава, че „задължителната солидарност“ на ЕС е оксиморон и вярва, че отделните нации трябва да могат да решават на кои и колко хора трябва да бъде позволено да се преместят там.
Зелената катастрофа
На хората им е писнало да им се казва, че единственият начин да „спасят околната среда“ е да мръзнат цяла зима, да умират от жега през цялото лято, да изоставят фермерите, да спрат да пътуват и да се обърнат към култа на “нулевите емисии”. Всяка партия, която си струва да бъде подкрепена през юни, трябва да е готова да се бори срещу Зелената сделка и за европейските фермери, които ни хранят.
„Европейски ценности“
Обикновените европейци са уморени да им се четат лекции за „европейските ценности“. Кой реши какви са? Гласоподавателите усещат, че проповядването на „европейски ценности“ е просто код за еврократите, който им казва какво да мислят и ги засрамва, ако не са съгласни. Всяка партия, която си заслужава да бъде подкрепена през юни, поддържа истински ценности като свободата на словото и човешкото достойнство и стои твърдо срещу културата на отмяна и „будността“ (“wokeness” – бел. ред) – и фикцията, че мъжете могат да се обявяват за жени.
Както казахме в първата ни редакционна статия за 2024 г.:
Много хора, които се кандидатират за Европейски парламент – онези, които се борят да бъдат вашите евродепутати – са вулгарни опортюнисти, които гледат на обикновените граждани с презрение. Те гледат с пренебрежение на всички ни от привилегировани позиции. За съжаление много от тези жадни за власт измамници ще се озоват в коридорите на властта – в Брюксел, Страсбург и другаде. Те ще се издигнат от управляващата класа в съответните си държави и след като бъдат избрани, ще натрупат още повече власт – ако им позволите.
Европейската десница трябва да внимава да не си вкара „автогол“, докато се карат за политическа територия. Националистическите, суверенистични партии не трябва да изтръгват поражението от челюстите на победата на изборите през юни или след това. Трябва да обединим десните – и да не позволяваме на корумпираните, вкоренени, самообслужващи се елити в Брюксел да спечелят.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
