Нека да набележим няколко основни момента от най-големия скандал, който разтърси България през последните дни, ако ме извините за клишето
1. Общественият натиск върши работа – когато е спонтанен, държавата е принудена да вложи всички ресурси за да си свърши работата максимално бързо и ефективно – от стремеж към собственото си оцеляване. Ако този случай не беше получил ответната реакция, щеше просто да потъне заедно с хиляди други в тъжната и прекалено дълга криминална хроника.
2. Използването още в първите часове на подобни отвратителни случаи за политическите амбиции на когото и да е било (помним протеста на таксиметровите шофьори по времето на Иван Костов) макар и често ефективно политическо оръжие, може да има обратен ефект. Като например в случая, когато предполагаемият извършител се оказва точно от малцинствена група, която защитаваш систематично от закона.
3. Какво би станало, ако сега махалото се премести в другата крайност? Какво би станало, ако насаждането на истерични призиви към революция се използват от другия спектър? Помните ли Катуница? Какво би станало, ако същата фейк-нюз кампания, която беше използвана за политически цели последните дни, се подеме в момента срещу малцинството, от което произхожда заподозряното лице? Когато призоваваш към гражданска война е хубаво, добре да помислиш дали няма да си от губещата страна.
4. Предполагаемите престъпления с източване на еврофондове, обект на последното предаване на Виктория Маринова не бива да бъдат замитани – те трябва(ше) да бъдат разследвани независимо дали бяха свързани с убийството или не. Нека не останем само с вече обявения от прокуратурата запор над активите, ами изискаме истината да се докаже.
5. Нека не изпадаме в подобна ситуация да сме последна инстанция и все пак да изчакаме предполагаемия извършител да бъде доказан за виновен, въпреки наглед безспорните доказателства към този момент. За разлика от едни убедени демократи, които използват думата „демокрация“ като бухалка, която би трябвало да прекратява всеки спор, без дори да я разбират – ние трябва да се придържаме към основния принцип, че всеки е невинен до доказване на противното.
6. Когато рецидивисти се разхождат на свобода, значи е време да променим законите. Да, толкова е просто. Защото те не просто се разхождат на свобода – те се разхождат на свобода из цяла Европа. Дори без да сме в Шенген, където едва ли имаме надежда да влезем, ако това продължава.
7. Колеги… дали сега ще има някой, който да преведе едно прессъобщение и да го изпрати до западните медии? Дали след една година ще има някой, който да си спомни за Виктория Маринова? Когато е само поредния забравен случай, когато не е политически интересна, а просто цифричка в криминалната статистика?
