fbpx

НОВО

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Коминните филтри: решение или разхищение?

Време за четене: 4 мин.

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на въздуха, което печките в бедните квартали неизбежно генерират всяка зима.

Да, основният източник на замърсяване на въздуха с фин прах, а и други далеч по-неприятни вещества, в България е отоплението на домакинствата с твърди горива. Не, инсталирането на филтри на всеки комин не е най-ефективното решение на проблема. Всъщност, представлява учебникарски пример за безсмислено разхищение на публични средства. Неслучайно, Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018 – 2024 г. не включва такава мярка.

Тук изброявам само най-важните фактори:

  1. Става въпрос за електростатични филтри за малки горивни инсталации, използващи дървесина, пелети, стърготини и трески, с температура на димните газове до 400 градуса. Добавянето на каквото и да е друго гориво – от въглища, през дограма и мебели до пластмасови и текстилни отпадъци – води до нарушаване работата на филтъра и го прави негоден.  
  2. Филтрите ограничават само емисиите на фин прах. Ефективността им може да достигне над 99% (в промишлени инсталации), но не надхвърля 80% в домакинствата при слаб и постоянен режим на горене и около 40% – при силен режим на горене (разпалване).
  3. Емисиите на серни и азотни оксиди, въглероден моноксид, тежки метали и летливи органични съединения по никакъв начин не се ограничават от филтрите.
  4. Праховите частици се натрупват във формата на едри люспи по стените на филтъра. Тези наслагвания се отстраняват при периодичното почистване на комина, тоест изискват разглобяване, почистване и повторно инсталиране или сериозни оперативни разходи на всеки 2 години.
  5. Електрофилтрите потребяват електричество (колкото постоянно включена крушка), при работа са източник на шум, а поради високото напрежение водят до образуване на озон.
  6. И накрая, но не на последно място, единичният разход за инсталиране на коминен филтър достига почти 4000 лв., а повечето къщи имат по 2-3 печки и съответния брой комини.

Комбинацията от всичко това прави филтрите неподходящо решение за ограничаване на замърсяването на въздуха, особено когато говорим за енергийно-бедни домакинства, които няма как да осигурят ефективната им и дългосрочна работа. Последната може да се осигури само в обществени сгради (институции, детски градини, училища) или търговски обекти (ресторанти, сервизи, цехове), но там това трябва да се случи с вменяване на такова задължение и последващ контрол, а не да бъде финансирано.

След няколко ограничени опита, никъде по света вече няма значими публични програми за инсталиране на филтри на домакинства. Проучване на denkstatt от 2018 г. достигна до контакт с 14 значими производителя на филтри в Европа като впоследствие се оказа, че реално на пазара е останал само един. Затова и Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018 – 2024 г. залага подмяната на стари печки на твърдо гориво с по-ефективни или цялостна замяна на отоплението с газово или централно.

Столична община има проект и финансиране за подмяната на старите печки за твърдо гориво на 20000 домакинства с нови и по-ефективни. Това ще намали замърсяването на фин прах и всякакви други вещества около 3 пъти на домакинство като ще осигури и много по-ниски разходи за гориво за бъдеще – много по-добър резултат от филтрите за хора, които си броят стотинките. Както показва долната графика на Американската агенция за околна среда обаче, в дългосрочен план това не е решение, защото остава значително замърсяване, което при физико-географските условия на София ще продължава да води до чести епизоди на много мръсен въздух през зимата. Неслучайно, отоплението на твърди горива в големите градове в Развития свят е по-скоро изключение, като на много места даже отдавна е забранено.

Фигура 1. Емисии на фин прах на единица произведена енергия от различни отоплителни уреди (източник US EPA; стара печка = uncertified stove; нова ефективна печка = EPA certified stove)

Проста сметка, базирана на горните данни, показва че:

Газов котел емитира толкова фин прах за цял отоплителен сезон, колкото една стара печка на дърва за 8 часа, нова ефективна печка за 1 денонощие или пелетна печка за 3 денонощия.

Тези сметки се отнасят само за директните емисии, които излизат през комина. Твърдото гориво обаче оставя и много пепел, която обикновено се изхвърля – на улицата, в общия контейнер, на двора. Тази пепел често също се разнася от вятъра и добавя още повече мръсотия, която тук не е включена. Освен това, колкото и ефективно да се случва, изгарянето на твърди горива (вкл. пелети) води до значими емисии на серни и азотни оксиди, въглероден моноксид, тежки метали и летливи органични съединения, които при газа са нищожни.

Ако общината разполага с още 8 милиона лева, които желае да инвестира в мерки за подобряване качеството на въздуха, то най-смисленото действие е подпомагането на газификацията на цели квартали. Това се отнася особено много за кварталите в покрайнините на града, където има много платежоспособни домакинства, които се отопляват на твърди горива, просто защото нямат друг избор. А имат голямо потребление на енергия и съответно общите им прахови емисии вероятно надхвърлят тези от Факултета. Тези хора нямат нужда от финансиране, а от физически достъп до чисто гориво.

Не, поставянето на коминни филтри на домакинствата като мярка за намаляване на замърсяването не е обосновано нито от екологична, нито от социално-икономическа гледна точка. Остава отворен въпросът защо се прави?  

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ