Скоро ще се навърши цял месец от началото на войната срещу Украйна. Тридневната „победна“ инвазия на „могъщата и непобедима“ наследница на Червената армия трябваше да променя целите си в движение, за да не изглежда като провал. Апологетите, нека ги наречем за кратко „Чуковци“, са натоварени с нелеката задача да обясняват как всичко върви по мед и масло и всъщност това е бил планът от самото начало.
Украинците, дори рускоезичните, не посрещат „освободителната и денацификираща“ армия с цветя и рози, както вероятно е било предвидено, а дори напротив – бият се за всеки сантиметър от собствената си земя. Разузнавателната информация по този казус се оказа изключително ненадеждна. Тук стои въпросът дали Путин е станал жертва на собствената си пропаганда, никой не е посмял да му каже истината или провалът е наистина пълен. Арестите на висши офицери от Федералната Служба за Безопасност (ФСБ) говорят по-скоро за вариант две или три.
Ефектите от войната се разпростират далеч отвъд районът на бойните действия, които засега и слава богу са ограничени. За едва възстановяващите се след пандемията икономики, войната и санкциите ще предизвикат изключително тежки последици. Знам, че би прозвучало изключително грозно и нетактично спрямо хилядите наши сънародници живеещи в бедност, но това е малката цена, която трябва да се плати – имайки предвид алтернативата.
Другото цинично, което по принцип всички калкулират, но никой не казва на глас, са възможностите, които създава всяка една война.
Възможност за осветляване на зависимостите
През последните две години имахме многобройни случаи да наблюдаваме как се предава българският интерес в името на американския такъв от едната група, най-вече по казуса с Република Северна Македония. Какво ли не беше използвано – от илюзорни и маргинални икономически позитиви, та чак до неглижиране на историята с подигравателното „костите на Гоце Делчев“. Прекрасен лакмус, за да се прояви кой прокарва чуждите интереси пред нашите. Да ги наречем групата на Д-тата.
Сега настана време за другите – вече спомените „Чуковци“. Колкото се опитват да ни убедят в противното, тази война е и наша. Точно както неутралитетът през Втората световна война беше докато войските на Германия не наближиха границите ни или необявяването на война на СССР не ни спаси от окупация, така и сега не е нужно чуждата армия да стигне до нашите граници, за осъзнаем, че сме част от тази война.
Както е видно от всички държави, които вече изпратиха военна помощ, това не ги е въвлякло във войната. Това, което ще ги въвлече, е падането на Украйна. Но поне ще знаем кои у нас ще посрещнат „освободителите“ с почести.
И докато и според изследванията на „Алфа Рисърч“ и „Тренд“ подкрепата за войната е минимална, а рейтингът на Путин и Руската федерация се срива, точно както и подкрепата за „ветото“ беше почти универсална, толкова Д-тата и Чуковците са по-истерични и гласовити. Това е процес, който често наблюдаваме, особено в България – колкото по-дребна и незначителна е една секта, толкова повече се налага да крещи, за да я чуят. Няма причина да правиш митинг на който да развяваш знамена на държавата агресор срещу трета държава, която в най-лошия случай е неутрална. Няма оправдание, но има обяснение – национално предателство, също като предишното.
Демографска възможност
Макар да звучи цинично, войната в Украйна е възможност да бъдат приобщени не просто българското малцинство, но и част от чисто украинските бежанци. Които за разлика от така предлаганите ни допреди няколко години „лекари и инженери“ от всякъде другаде, освен от Сирия, са по-близки до нас. Културно, цивилизационно, етнически. В ужасяващата демографска криза, в която се намираме в момента, това е възможност, която буквално може да спаси бъдещето на нашата държава.
Въпреки, че беше направен портал, все още процедурата за статут и приемане все още е твърде бавна и сложна. Сега е моментът, когато институциите действително трябва да „настъпят газта“ и да направят всичко възможно не само да приемем бежанците от Украйна, но и да ги приобщим като част от България.
Обществото очевидно вече ги е приело и им оказва помощ.
Енергийна възможност
Дори най-големите защитници на т.нар. Зелена сделка започват да проглеждат, което е позитивен сигнал, че това безумие може да бъде спряно или поне забавено. Франция планира амбициозна ядрена програма още преди войната, а други държави вече удължават или планират нови подобни мощности. Явно ще бъде забавено и затварянето на въглищните централи, което има огромно значение за България. (Ако в крайна сметка някога успеем да внесем вече прословутият план за възстановяване). Единственото, което остава, e да се присъединим към шистовата революция.
Това е единствената истинска и възможна диверсификация – разчитане на собствените ресурси.
Военна възможност
Безспорно изпращането на военно оборудване, разбира се, ако получим аналогично такова като компенсация, е възможност да обновим част от военния си инвентар. Това важи най-вече за C-300 противовъздушните си отбранителни системи, както и вече разпадащият се авиационен парк.
Тук дори не става дума за тактико-техническите характеристики и сравнение на оборудването, а за това, че трябваше да се случи в някакъв момент. Няма по-добър такъв от сегашния, защото едновременно можем да помогнем за отбраната на Украйна и да се снабдим с нова военна техника. Която е съвместима със стандартите на НАТО и не се ремонтира в държава, която не просто не е съюзник, но напада други без никаква провокация.
Караниците, докато къщата ни гори
Нека да разнообразим математиците с малко химия. Казусът с ветото срещу Република Северна Македония беше чудесен лакмус, за да излезе наяве едната група, която предпочита да защитава чужди интереси пред българските.
Сега войната на Путин в Украйна изкара на преден план диаметрално противоположната такава. Която също слага други интереси пред българските.
На „принципно“, фундаментално ниво няма особена разлика между двете общностни – от истеричното им поведение, та чак до аргументите.
Едните твърдят, че защитават българския интерес, защото приемането на РСМ щяло да доведе да нечувани икономически облаги и щяло да парира чужди интереси в името на други чужди интереси. Да ги наречем за кратко групата на Д-тата.
Другите се крият зад гърба на някакъв неутралитет, с който уж защитавали българския интерес, а реално вършат далеч по-професионална работа от една Митрофанова, да речем. Да ги наречем за кратко Чуковците.
Какъв е този прословут „български интерес“? Изключително прост в момента.
В първия случай е да не се допуска държава, чието съществуване е създадено чрез отрицание и безочлива кражба на историята, културата и народа на собствената ни държава.
Във втория – вече сме го писали – необходимо е „нашите кучи синове“ да победят „чуждите чужди синове“. Защото иначе ние ще бъдем следващите. Вътрешните, европейски, западни и български проблеми и караници не са маловажни, но във военно положение трябва да останат на заден план. Когато общата ни къща гори, не е времето да се караме кой не е измил чиниите.
