fbpx

Литерните досиета и стопанските абсурди на българския комунизъм

В годините на комунистическото управление Държавна сигурност и МВР имат изключително важна роля за налагането на централизиран модел на националното стопанство от съветски тип и за пълния контрол върху него. За целта ДС и МВР използват секретни сътрудници, които получават задачи и изготвят информации и справки за негативни прояви и слабости, извършват анализи и подготвят доклади за състоянието на икономическите обекти. Много от секретните сътрудници са водещи експерти и специалисти или работят на ключови длъжности в предприятия, стопански обединения и министерства и с тяхна помощ ДС разработва литерните им досиета[1].

Една от основните причини за разкриване и разработване на литерните досиета в икономиката е, че след 1944 г. се появяват сериозни затруднения в управлението и производството на много предприятия, те силно задлъжняват към БНБ и изпадат в пълна зависимост от държавните дотации. Наред с това се увеличава корупцията на всички нива, съставят се нереални планове и се представят фалшифицирани отчети за извършената работа. Прахосничеството на суровини и материали в производството е смайващо, загубите от рекламации и брак и обемът на незавършеното строителство нарастват с всяка година. Дефицитът на стоки от първа необходимост за населението, в съчетание с нискокачествени и залежали стоки в търговската мрежа, е основна характеристика на вътрешния пазар. Износът на голяма част от българската продукция на капиталистическите пазари е на загуба. Въпреки всички усилия на БКП тези слабости не са преодолени и с всяка година се задълбочават.

Според каталога в Комисията по досиетата броят на литерните досиета достига 7076. Повечето от тях след 1989 г. са унищожени или попадат в частни ръце, но наличните досиета, някои от които се състоят от по няколко тома, със стотици документи в тях, дават възможност да се добие реална представа за по-важните характеристики и събития в различните сектори и предприятия от националното стопанство, както и за икономическото състояние на страната.

За разлика от политическите досиета на вражеските контрареволюционни елементи, в литерните досиета по линия на икономиката отсъства нападателният и агресивен език, както и планове за компрометиране, разобличаване, интерниране и съд над враговете. Почти всички информации, справки, отчети и анализи на секретните сътрудници представят реалната ситуация откровено и със загриженост за финансовото състояние и производствените резултати на съответното предприятие или сектор в икономиката и се изпращат до всички отговорни нива в държавата – от градските и окръжни комитети на БКП, до Политбюро на ЦК на БКП. Информацията от литерните досиета, данните от отчетите на БНБ, които дълги години бяха недостъпни, разсекретените анализи и доклади на ръководителите на ДС и МВР и признанията на комунистическите вождове след 1989 г., безкомпромисно разбиват митовете на комунистическата пропаганда за цветущото състояние на икономиката в НРБ и показват истинското лице на разрухата, която БКП остави след себе си.

„Консерваторъ“ представя откъс от книгата „Стопанските абсурди на българския комунизъм“ с автор  проф. Вили Лилков, която предстои да излезе от печат през 2022 г.

В нея за първи път се публикува систематизирана информация от литерните досиета за трудовата и технологична дисциплина на социалистическия работник, за амортизираните производствени фондове и тежките условия на работа, за планираните загуби, работата на дотации и фалшификациите на стопанските резултати. Читателят ще остане изненадан от броя на трудовите злополуки, авариите и пожарите, масовите кражби, нехайството и безотговорността в производството, които предопределят ниско качество на продукцията, брак и залежали стоки и беден вътрешен пазар. Представени са данни и документи за губещия износ и ограбването на задграничните дружества, за работата в условия на реален фалит на фабрики и заводи, на АПК и ТКЗС, както и за дейността на научно-техническото разузнаване, което чрез кражби на научно-технически информации, изделия, машини и технологии от капиталистическите страни се превръща в „двигател на прогреса“ в сферата на електрониката, фармацията, битовата химия, военното производство и др.

Книгата се препоръчва и за соцносталгици, но задължително с чувство за хумор, защото много от документалните факти са толкова шокиращи и непосилни за възприемане от здравия разум, че единственият начин за това е смехът!

За достоверността на икономическата информация и фалшификациите

През 1981 г. министърът на финансите и председателят на БНБ отбелязват, че много от информацията, която се представя на Министерството на финансите и БНБ не е вярна и предлагат на министър-председателя Гриша Филипов „националната планова комисия в съответствие със своя план да предложи на Министерския съвет цялостна програма от мероприятия за решително издигане достоверността на информацията“[2]. Неверни са и информациите на Централното статистическо управление (ЦСУ). Началникът на Четвърто управление на ДС полковник Асен Георгиев информира: „Продължаващата от години порочна практика да се изпращат неверни отчети за изпълнението на стопанските планове от болшинството от окръзите затруднява даването на обективна и навременна информация от ЦСУ. В резултат висшестоящите органи не получават реална представа за състоянието на икономиката и по тази причина не са в състояние да вземат правилни управленски решения… През последните години качеството на статистиката у нас бележи известен спад, което се отразява неблагоприятно и в отношенията със статистическите органи на останалите социалистически страни и уронва авторитета на международния статистически обмен“[3].

През 1986 г. Четвърто управление на ДС представя информация, че „в някои от окръзите е възприета практиката да се подготвят и изпращат в Комитета за социална информация неверни данни за изпълнението на месечните и годишните стопански планове. Три години по-късно ДС информира, че въпросът с достоверността и пълнотата на статистическата информация не е решен. Още на ниво предприятие и стопанска организация отчетните данни съзнателно се деформират и се представят по-добри показатели с цел гарантиране на материални и морални награди – в промишлеността непроизведена продукция се отчита като реализирана, а в селското стопанство се укриват действително засетите площи и истинският брой на животните. Много често изкривяването на информацията става по внушение от страна на висшестоящата организация, асоциация и др., а областните и общинските комитети на БКП оказват натиск върху статистическите звена по места за предаване на по-благоприятни данни, като в някои случаи се стигало до саморазправа с ръководителите на статистическите служби, които били обвинявани в нелоялност. От друга страна и ЦСУ се подава на натиск и внушения от страна на Министерството на икономиката и промишлеността. Проверките на ДС показват, че резултатите от стопанската дейност се манипулират чрез:

1. Неточно отчитане на произведената продукция, защото на база показателя „произведена продукция“ се определят заплатите на работниците.

2. Неточно отчитане на реализираната продукция.

3. Отчитане на допълнителна печалба от внедряване на научно-техническия прогрес без никакви основания за това.

4. В селското стопанство се укриват засети площи с цел по-късно да се отчетат по-високи добиви; определени площи се засяват с едни култури, а се описват като засети с други; добиват се едни култури, а ако е по-изгодно на ръководствата, се отчитат различни.

5. Някои предприятия умишлено отчитат по-ниски темпове на развитие, с цел да се занижават плановете им за следващата година, за да могат да отчетат преизпълнение и да получат премиални възнаграждения.

6. Масова е практиката незавършена продукция да се представя като завършена, което много често става с разрешение на по-високи инстанции. Получава се така, че работниците получават пълните си заплати, а в някои случаи при завършването на продукцията се организират бригади от служители и работници, на които се заплаща за допълнителен труд.

7. За да се осигурява изплащането на заплати и премии произведена продукция в един месец се прехвърля в друг, а по искане на стопанските ръководства се коригират приетите планове, за някои предприятия по няколко пъти годишно.

8. Често не се начисляват амортизационни отчисления, а от рационализаторски предложения се отчита икономически ефект, който не съществува, но се съставят фалшиви документи за това.

На национално ниво ДС установява, че:

– Темповете на икономическия растеж се определят на база на планираните, а не на реалните показатели. Съставянето на плана на страната не почива на реална икономическа база;

– Икономическите нормативи и регулатори не отговарят на изискванията за управление на икономическа основа. С данъчната система се изземват до 70–80% от печалбата на някои предприятия, което ги поставя в критично финансово състояние, без близка перспектива за излизане от това положение;

– Цените се определят субективно, което довежда до диспропорции в производството и потреблението, масово дотиране на редица производства и до икономически необосновано и хаотично развитие. Добивните и суровинните отрасли са доведени до катастрофално положение;

– Валутният курс на лева е нереален, което води до засилен стимул към внос по второ направление предимно на суровини и материали до постоянно намаляване на износа и силно намаляване на технологичното обновление на съществуващите мощности;

– Слаба е обвързаността на внедряването на научно-техническия прогрес с организацията и заплащането на труда, като не се отчита ефективността от икономията на жив труд. Не се привличат чуждестранни партньори и чужди инвестиции поради липса на гаранции за техните средства и имущества;

– Трайни са затрудненията в изхранването на населението и задоволяването на потребителското търсене с основни видове стоки. Разширява се номенклатурата на дефицитните стоки на пазара. Причината за това е изключително тежкото състояние на селското стопанство, което налага през последните години ежегоден внос на хранителни стоки и фураж от по 200–500 млн. лв. годишно, а вече е трайна практиката на опрощаване и отлагане на плащанията по кредити;

–  Намаляват експортните възможности на страната и се влошава общото състояние на икономиката;

– Години наред от държавния бюджет се изразходват повече средства, отколкото са реалните приходи;

– Предприятията не разполагат с необходимите им оборотни средства – недостигът е около 10 млрд. лв.;

– Години наред се поддържат ниски амортизационни норми и разходи, което дава възможност да се отчита изкуствено занижена себестойност, големи обеми и ръстове на продукцията, по-висока печалба и т.н.;

– Средната норма за възстановяване на основните фондове за страната е два пъти по-ниска от тази в развитите страни и затова цели подотрасли и производства в химическата, хранителната, хартиено-целулозната промишленост, металургията и енергетиката са в състояние на почти постоянна аварийност;

– Използват се редица източници на „лесни пари“ за бюджета – отлагане на погашения по банкови кредити или опрощаване; вътрешни (небюджетни) дотации, увеличаване на цените на стоковите запаси, ниски лихвени проценти по влогове и депозити, изземване на данъка върху оборота преди да е реализирана продукцията и др. Всичко това предопределя създаването на инфлационен ресурс от 24 млрд. лв.

– Не е преустановена вредната практика да се изготвят нереални планове. Официално се отчитат темпове на развитие на страната, които са два пъти по-високи от действителните, което се дължи на неправилно изчисляване на индекса на цените и използване на невярна статистическа информация. На различни нива продължават да се укриват или фалшифицират данни за резултатите от стопанската дейност.

На 13 ноември 1989 г. пред Политбюро на ЦК на БКП е представена информация за тежките стопански проблеми на страната и манипулациите, които се прилагат за балансиране на държавния бюджет, тактично наречени „икономически необосновани форми за създаване на нереална представа за истинското финансово състояние на страната и проблемите на икономиката“:

„На компетентните държавни органи се предоставя изопачена информация, негодна да послужи за сериозен финансов анализ. Продължава тенденцията на манипулиране на данните на най-високо равнище. Министерството на икономиката и промишлеността търси всякакви начини за да докаже, че ръстът на националния доход за 1988 г. в сравнение с 1987 г. е 6,2%, а фактическите счетоводни данни на ЦСУ показват, че ръстът е 2,4%. Липсата на достоверна информация затруднява извършването на финансов анализ. Няма обобщена информация за финансовото състояние на селското стопанство, вътрешната търговия и общинските предприятия, не се отчитат и разходите за МНО и МВР. Липсва реално отчитане на инфлацията и анализ на последиците от нея… Изопачава се отдолу догоре. Силно се деформира информацията в ЦСУ. Ние считаме, че това ведомство трябва да стане независимо от всякакви други органи. Известно е, че на ЦСУ му се подават предварителни разчети и цифри. И те със сетни усилия се мъчат да разпънат данните и сведенията, за да се вложат в дадените нормативи“. Петър Младенов отговаря: „Те може статистически да отчитат, но важното е, че когато влезеш в магазините, няма нищо.“[4]

В доклад, представен пред ЦК на БКП на 23 ноември 1989 г. и озаглавен „Състояние на икономиката и пътища за развитие“, неговият секретар Емил Христов признава, че твърденията в официалните планове и отчети за икономическия растеж на НРБ са неверни и заблуждаващи:

„Непризнаването на инфлацията и липсата на съответен анализ са довели до загубването на представата за реалното нарастване на работната заплата и на жизненото равнище на населението като цяло и на отделните категории трудещи се. Политиката на увеличаване на заплатите ни е била хаотична.“

„Следва да се изтъкне и преднамереното преиначаване на представяните статистически отчети в Министерството на икономиката и планирането. Така например за изтеклата 1988 г. действителният темп на растеж на националния доход по съпоставими цени е 2,4%. Този отчет е представян трикратно от ЦСУ в МИП и е бил връщан, докато не се запише резултатът 6,2%, както е бил предварително обявен и желан. На такава основа са били правени и официалните декларации на бившия генерален секретар, че НРБ се развива с „най-високите темпове в света.“[5]

Информацията за състоянието на външния държавен дълг също е манипулирана. Костадин Чакъров, един от най-приближените сътрудници на Тодор Живков, разказва:

„Така към края на 1988 г. вече се натрупа над 8 млрд. долара външен дълг, който старателно се криеше не само от народа, но и от Тодор Живков. Как ставаше това? Редица години към края на третото тримесечие правителството обявяваше спиране на вноса и разходите се изчисляваха за девет месеца от годината. Вносът през четвъртото тримесечие се правеше за сметка на планираните средства за следващата година. По този начин ежегодно се криеше катастрофалният дисбаланс на страната и от Тодор Живков, който чак до 1989 г. говореше само за 6 млрд. долара дълг.“[6]

Заключенията на БНБ през 1989 г. са, че националният доход и темповете на растеж намаляват; изготвят се нереални планове; валутните разходи силно надхвърлят валутните приходи; фалшифицират се резултатите от стопанската дейност; в икономиката царят безстопанственост и разхищения, а енергоемкостта и материалоемкостта на продукцията са сред най-високите в света.

Откровено за илюзията и заблудите

След преврата на 10 ноември 1989 г., с който бе свален от власт Тодор Живков, лидерите на БКП изпадат в откровения с цел да прехвърлят вината за катастрофата на комунистическия експеримент на диктатора Живков, за да получи БКП отново доверие да управлява. Трябва много ясно да се каже, че във всички стопански предприятия, обединения и министерства, градските, окръжните комитети на БКП, ЦК на БКП и неговото Политбюро, начело с Тодор Живков, са били наясно с тежките проблеми в икономиката. Държавна сигурност ежедневно събира и представя безспорни доказателства за това, което се случва във всяка стопанска единица, а в годишните отчети на БНБ, предоставяни ежегодно на членовете на Политбюро на ЦК на БКП, макар и в много „захаросан вид“, се посочват всички проблеми на националната икономика и финанси.

На заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 13 юли 1989 г. Андрей Луканов обвинява политическото ръководство на страната, че е с „деформирани представи за индустриализацията на страната“, тъй като е поставило „акцент върху развитието на производства, които при специфичните национални условия – недостиг на основни суровини и материали, на технологично оборудване, недостатъчно развита приложна наука – вместо да осигурят предимства, са се превърнали в тежко бреме. Разгръщането на отрасли, силно зависими от вноса на оборудване и материали по второ направление, при нереална оценка на възможностите за самофинансиране, неизбежно е довело до изтощаване на източниците за акумулиране на средства за по-нататъшно развитие“[7].

През всичките години, заявява Луканов, поради привличане на значителни кредитни ресурси, използваният национален доход системно превишава произведения, а кредитите се използват „не толкова за технологично обновяване, колкото за внос на суровини и материали, необходими за текущо осигуряване на производствения процес“ в електрониката, биохимическата промишленост и машиностроенето и базовите отрасли. Необоснованото изграждане на нови мощности и нежеланието да се преструктурират външноикономическите връзки за да се увеличи износът и да се намали зависимостта от вноса на суровини и материали срещу конвертируема валута, също са влошили икономическото състояние на страната. Всичко това води до изпадане в кризисно състояние на производства и отрасли, обявени за стратегически, с намалена рентабилност, изоставане на качеството и конкурентноспособността на продукцията.

Андрей Луканов добавя, че експортът на водещите отрасли в българската икономика е изцяло на загуба. Неконкурентният износ и големият консумативен внос водят след 1984 г. до непрекъснато нарастване на отрицателното валутно салдо. Външният дълг на страната бързо нараства от 3 млрд. щ.д. през 1984 г. до 10,8 млрд. щ.д. прeз 1989 г. и изисква за 1989 г. да бъдат платени лихви, които надвишават 1,5 пъти всичките валутни постъпления на страната.

Луканов обвинява политическото ръководство на страната в дълбоко извратено социално и икономическо мислене и заявява, че немалка част от населението живее около и под социалния минимум, а „стопанската криза в страната е криза на един икономически модел, построен върху утопични основи“.   

На 20 ноември 1989 г. секретарят на ЦК на БКП Емил Христов представя доклад „Състояние на икономиката и пътища за развитие“[8], в който признава, че страната е обхваната от „дълбока и всеобхватна криза, белязана от отчуждение на производителите от собствеността и отчуждение на народа от властта“ и се намира в „предфалитно“ състояние. Високорентабилните предприятия в НРБ са около 10%, а останалите 90% не са, но те са определящи в националната икономика. Дълбоката криза се изразява в тежък стоков, валутен и бюджетен (натрупан) дефицит и кредитна задлъжнялост на стопанските организации. Налице са неконтролиран инфлационен процес; неконтролирана емисия на парични знаци; голям консумативен внос по второ направление, който е неизбежен; голямо по обем незавършено строителство, срещу което са изплатени заплати; умъртвени капитални вложения в неефективни фондове и престижни обекти; амортизирани основни фондове в почти всички сфери на производството и липса на ресурси за тяхното обновяване; липсват средства за технологични инвестиции и нови структурни решения; реално и системно понижаване на жизненото равнище на населението.

Според Емил Христов кризата се подхранва от наличие на крупни неефективни обекти, работещи с ненатоварени мощности; производство на некачествена и неконкурентоспособна продукция; гарантирано заплащане на труда, независимо от резултата; непроизводителни разходи от най-различен характер (изграждане на представителни обекти, раздут държавен апарат, високи разходи за поддържане на обществени организации, за непродуктивни научни и научноизследователски звена и т.н.); покриване на бюджетните дефицити с емисия на пари и превръщане на влоговете на населението в скрити бюджетни дефицити. Вътрешната задлъжнялост на държавния бюджет и на стопанските организации е за около 26,5 млрд. лв. Този дълг е формиран в течение на много години главно по линията на ежегодни скрити бюджетни дефицити, прикривани чрез изземване на спестените пари на населението в ДСК[9] и чрез кредитиране от банките на стопанските организации със заеми, за които предварително е било ясно, че никога няма да бъдат върнати.

Към доклада си Емил Христов прилагасправка за социалния минимум на човек от населението, според която над 70% от населението на страната през 1987 г. е живяло под екзистенциалния минимум[10].

На среща с актива на МВР на 25 ноември 1989 г. генералният секретар на ЦК на БКП Петър Младенов е откровен:

„Картината е потресаваща. Ние всяка година казваме, че имаме прираст 5,6%, 6% и т.н. А знаете ли каква е истинската картина? Ако вземем за база 1983 г. следващите години ние не само, че нямаме никакъв прираст на националния доход. Ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т.е. нашите задължения, които се увеличават, се оказва, че ние имаме непрекъснато намаляване – 1984 г. е по-лоша от 1983 г.; 1985 г, е по-лоша от 1984 г.; 1986 г. е по-лоша от 1985 г. и т.н. до края, до последната 1988 г. В областта  на нашите задължения сме достигнали критичната точка.“[11]

Пред пленума на ЦК на БКП, проведен на 11 декември 1989 г., Петър Младенов нарича политиката на БКП от последните години „След мен – потоп“. Той говори за увеличаване на инфлацията[12], за тежки трудности на вътрешния пазар, влошаване на жизненото равнище, широко разпространена корупция, сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности:

„Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пъ­тя на увеличаването на външните и вътреш­ните задължения на страната. Тази полити­ка с основание може да бъде наречена „след мен – потоп“. По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека.“

 „Създа­доха се условия за корупция, за разгръща­не на икономика в сянка, за най-различни мафии… Засили се тенденцията на изоставане на количеството и качеството на произведените стоки от изискванията на потребителите. Производството на редица стоки през последни­те няколко години е по-малко в сравнение с 1980 г. Това се отразява преди всичко върху жизненото равнище на хората и върху състоянието на вътрешния пазар. Особено опасна за цялостното развитие на страната е нарастващата пропаст между па­ричните средства на населението и налични­те стоки и услуги.“[13]

На 10 октомври 1990 г. Андрей Луканов, вече министър-председател на България, представя пред Великото народно събрание програма за по-нататъшна демократизация на обществото и ускоряване на прехода към пазарна икономика, в която говори за състоянието на националната икономика, за деформираните представи за ролята на държавата и необходимостта от радикални промени.

За икономиката на абсурдите и лъжливата стабилност

„Българската икономика днес е икономика на абсурдите. Основната част от тези абсурди бяха вътрешно-присъщи на сталинския, утопичния модел на социализма и са наследство от последните десетилетия.“

„Искаме да запазим възможно по-дълго лъжливата стабилност на нашето ежедневие, която отдавна вече не почива върху реални основания. Този списък на абсурдите може да бъде продължен, но изводът и без това е ясен. Нашата нация трябва да се събуди за реалностите на света в който живее. Мисля, че думите на нашата национална песен „от сън дълбок се събуди“ не са звучали така актуално, както днес.“

„Произвеждаме все по-малко и по-зле, а консумираме повече… Деформирани от няколкото десетилетия, през които държавата беше всичко, ние сме изгубили способността да се грижим за себе си… Всеки продължава да иска от държавата с убеждението, че тя му е длъжна, без да държи сметка за това дал ли е нещо на обществото, допринесъл ли е с труда си някаква полза и въобще трудил ли се е.“

За илюзията и отговорността

„В крайна сметка тя (икономиката) рухна не толкова под въздействието на външните фактори, макар че тяхната активна намеса е неоспорима, колкото под тежестта на породените от самата нея абсурди и проблеми. Заедно с нея си отиде илюзията, че една съвременна и богата икономика може да се развива на непазарна основа, чрез тотално подчиняване и тотален планов контрол на държавата – собственик върху факторите на производството“.

„Тоталитарната върхушка стана жертва на собствената си колебливост, непоследователност и кастов егоизъм, които задушаваха всякакъв действителен реформаторски стремеж.“

 „Като социалист смятам, че моята партия носи отговорност и като партия, която беше гръбнакът на една система, оказала се утопична, а в много случаи ретроградна и репресивна. Поради тази причина не бива и не може да отхвърляме отговорността си за състоянието на страната днес… За себе си съм дълбоко убеден, че кризата нe можеше да се предотврати“.

Но може би най-откровен в оценката си за крайния резултат от социалистическия експеримент е Тодор Живков, който през 1989 г. заявява:

„Политбюро твърдо застана на тази позиция, че ние имаме
работа с недоразвито общество – социализъмът е едно
недоносче, ето това е самата истина!“[14]
„Всичко, което ви говорихме за социализма,
все едно, че църния дявол ви го е казвал!“[15]


  • [1] Литера – название за буква, буквено обозначение или метално трупче с релефно изображение на буква или печатен знак, използвано в типографията.
  • [2] ЦДА, ф. 163, оп. 98, а.е. 96, л. 22–25, информация от Белчо Белчев, министър на финансите и Веселин Никифоров, председател на БНБ, относно резултатите от разглеждането на годишните отчети и баланси на стопанските организации за 1981 г.
  • [3] АКРДОПБГДСРСБНА – ф. 2, оп. 6, а.е. 184, л. 87–90, информация № 141 относно слабости в дейността на ЦСУ при Министерски съвет.
  • [4] АКРДОПБГДСРСБНА – ф. 1, оп. 11А, а.е. 732, л. 62, информация от ген.-майор Кирил Величков – началник на 4-то управление на ДС, относно някои проблеми на икономическото развитие на страната и тяхното отражение върху държавния бюджет, 13 ноември 1989 г.
  • [5] ЦДА, ф. 1Б, оп. 100, а.е. 11.
  • [6] Мартин Иванов, Цветана Тодорова, Даниел Вачков. История на външния държавен дълг на България, част 3, „Външният дълг на България през периода на комунизма“, Изд. БНБ, 2009 г., с. 281.
  • [7] Андрей Луканов. Луканов за кризата, Изд. „Сиела Норма“ АД, 2011, с. 70, изказване на Андрей Луканов на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП, 13 юли 1989 г.
  • [8] ЦДА, ф. 1Б, оп. 100, а.е. 11.
  • [9] Те са оформяни като дълг на бюджета към ДСК, а бюджетите са представяни като уравновесени. Тегленето на пари от влогове от ДСК от спестителите се е покривало в недостигащата част с нова емисия на пари. От началото на 1989 г. до 8 август с.г. са емитирани нови книжни пари за около 1 млрд. и 360 млн. лв. В края на 1989 г. срещу стокови запаси за около 4 млрд. лв. стоят 26 млрд. лв. пари на населението, от които 20 млрд. лв. са спестявания в ДСК и около 6 млрд. лв. са наличните пари.
  • [10] Размерът на социалния минимум е определен за работещи 209 лв, за подрастващи 111 лв, за пенсионери 99 лв. За да живее над социалния минимум през 1987 г., едно четиричленно семейство е трябвало да има доход над 640 лв.
  • [11] ЦДА, ф. 1Б, оп. 83, а.е. 134, слово на генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов на срещата с актива на МВР, 25 ноември 1989 г.
  • [12] Инфлацията до 1989 г. не е призната като явление в НРБ, няма методика за нейното отчитане и  инфлационните процеси не подлежат на държавно регулиране. Много често при утвърден вече бюджет, по решение на партийното и държавното ръководство за изграждане на нови обекти, за покриване на превишени сметни стойности в строителството, за увеличение на заплатите, за финансиране на престижни мероприятия и др., са емитирани нови пари и така са покривани разходите.
  • [13] Петър Младенов. Зa cъcтoяниeтo нa cтрaнaтa, пaртиятa и нeпocрeдcтвeнитe зaдaчи. Пленум на ЦК на БКП, 11 декември 1989 г., в. „Работническо дело“, 12 декември 1989 г.
  • [14] Из речта на Тодор Живков пред журналисти в резиденция „Бояна“, 1 ноември 1989 г.
  • [15] https://www.pan.bg/8 септември 2019 г.

Споделете:
Default image
Вили Лилков
Проф. д-р Вили Лилков e народен представител в 43-то Народно събрание. Общински съветник и зам. председател на Столичен общински съвет 1999 – 2014 г. Професор по физика в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, ръководител на катедрата по физика. Защитил докторат по неутронна физика в Института по ядрена физика и ядрена енергетика – БАН.