Откакто оргазмът е естетическо-физиологическа самоцел, а не явление, съпътстващо продължаването на рода, то неговото предизвикване също се подчинява на законите на модата. И така е не от вчера. Доказателство е древният турски виц, в който младоженката, след цял месец щастлив брак, се обадила разтревожена на майка си:
– А пък мъжът ми е извратен! Иска да го правим от другата страна!
– Не издребнявай, дъще – отвърнала старата кадъна. – Нали все пак трябва да се раждат и деца…
Не съм пророк, но мога да се ангажирам със средносрочна прогноза за бъдещето на хетеросексуалния човек. Днес е прието на него да се гледа като на агресор, дискриминатор и онеправдител. От висотата на прогласената от самия него нормалност той тъпче с напукани пети клетите обезправени малцинства и ги принуждава да търсят справедливост чрез пъстри прайдове с щраусови пера и кожени корсети. Затова нищо чудно в недалечно бъдеще хетеросексуалността да се инкриминира или поне публичното ѝ деклариране, парадирането с нея. Както сега е престъпление да казваш, че си бял и нямаш нищо против това, така и в бъдеще ще стане с хетеросексуалността. С всеки изминал ден обаче хетеросексуалният човек ще се превръща от потисник и престъпник в обикновен извратеняк. Хетеросексуалността все повече ще добива облика на нещо ненормално и срамно. Всеки, който иска да е модерен, да е прогресивен, за нищо на света не би допуснал да го мислят за хетеросексуален. Дори да е такъв, ще го крие, защото ще му бъде трудно да е пълноценен и общоприет член на обществото. И ще бъде така, докато един ден хетеросексуалните наистина не се окажат малцинство. Тогава ще се намерят бунтовници, които ще изкрещят в лицето на света, че са хетеросексуални. Първоначално ще ги подложат на гонения, но с времето движението за правата на хетеросексуалните ще набере инерция. Ще дойде ден, когато да си хетеросексуален ще стане модерно. И тогава безсрамни момичета и момчета ще се целуват на пейките в парковете, ще дълбаят сърца с инициалите си в кората на дърветата, а отстрани с възмущение ще ги гледат свъсени консервативни ЛГБТ.
Ще попитате откъде ми дойде всичко това на ума. От Агенция “Фокус” научаваме, че миналата седмица във Вашингтон са излезли резултати от проучване на Галъп (истинския Gallup), според които все повече американци се идентифицират като ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и трансджендър) хора. Ако през 2017 са били 4.5%, то само за три години са се увеличили на 5.6% от цялото население на Съединените щати. А че може би става дума за мода, съдим от факта, че от родените след Втората световна война до края на 60-те, когато започва и т.нар. “сексуална революция” (“бейбибумъри”), за ЛГБТ се определят 2%, а при родените между 1997 и 2002 (поколението Z) те вече са 15.9%. Друг показателен профил е политическия – 13% от либералите са ЛГБТ, докато при консерваторите са само 2%. А от Z-либералите 30.7% са ЛГБТ или така твърдят, което далеч не е същото. Тоест модата на хомосексуализма съвпада с модата и възхода на най-новия ляв либерализъм.
Защо е така? Разбира се, че си има обяснение за всичко! Така било, защото всъщност 1/3 от човечеството е ЛГБТ, но не смее да си признае от срам или от страх, не смее, защото гадните хетеро го потискат. Така твърдят самите ЛГБТ организации, подкрепени от изследване на Йейл от 2019, което, екстраполирайки количеството ЛГБТ в Европа върху населението на целия свят, твърди, че 83% от ЛГБТ хората все още се крият и не могат да бъдат отчетени. Аз пък се питам, ако екстраполираме милионерите от Съединените щати върху населението на Сомалия, дали няма да се окаже, че Сомалия е една твърде богата страна, а пък световният брой на милионерите е много по-голям, отколкото сме свикнали да мислим. Също така се питам дали след като допускаме, че има ЛГБТ, които се крият, не можем ли да допуснем, че има ЛГБТ, които се правят на такива, просто защото е модерно, а и защото все по-често вече се свързва и със съвсем конкретни привилегии?
Какво е модата като цяло и защо в частност предмет на модерност трябва да е начинът, по който си причиняваме оргазъм? Като цяло модата е интересно явление. Ново явление, свързано с култа към прогреса, произлизащ от убеждението, че светът е обречен безкрайно да се усложнява и усъвършенства. Модата е убеждението, че всеки следващ етап, всеки нов ден, всяко поредно поколение са по-съвършени от предишните, единствено по причина че са следващи и по никаква друга. Това е модата. Да си модерен означава да си по-готин от онези, които не са. Да си модерен е сравнително лесен и не чак толкова скъп начин да демонстрираш превъзходство над ближния. Между две еднакво красиви момичета коя е пò тарикат: онази, която току-що е защитила докторат, или онази с последния модел обувки на Маноло Бланик?
То е ясно. Но защо и оргазмът може да е модерен и демоде като дамските обувки и чантички? Кого го интересува как си стигнал до заветните спазми, не е ли това твоя си работа? Защо трябва да се превръща в социален идентификатор? Та чак измерват и потребителите на порнография!
Този въпрос има два отговора: нисък и висок, конкретен и обобщаващ, злободневен и стратегически. Нека ги наречем съвсем профански “малък” и “голям”. Малкият отговор е следният. Чрез прогласяване на нестандартна сексуалност, каквато днес все още е хомосексуалността, но по закона на клатещото се махало утре ще бъде хетеросексуалността, човек си доставя усещане за някаква псевдостойност при отсъствие на истинска. Той се показва като модерен, като неформален, като достатъчно изтънчен и “различен” (бъди какъвто си, следвай мечтите си!) от сивата маса. Получава повод да се чувства осъществен и не иска нищо друго от обществото, което на обществото му излиза съвсем изгодно в краткосрочен план. Пък и световният капитализъм предпочита пролетариатът да танцува по улиците с перо в задника, отколкото да троши машините с чукове.
Големият отговор е по-тревожен. Той казва, че всичко това – поощряването на трансджендъризма, разглеждането на половете като относителни, насаждането с помощта на авторитетни свидетелства, че ЛГБТ е едно от двете нормални състояния на човечеството днес, а утре може би единственото нормално състояние – всичко това е опит да се промени структурата на човешката същност. Човекът е създаден мъж и жена и в тайнството на брака постига своята цялост и завършеност. Тайнството на брака създава най-малката, но и най-важна общност – семейството. От нея израства кланът, племето, общината, градът, народът, държавата. Чак след това плахо се прокрадва неясният образ на глобалното човечество, който обаче за днешните леви либерали , 1/3 от които са ЛГБТ, е единствена форма на човешко обобщаване. Семейството, кланът, племето, общината, градът и народът пречат на глобалното човечество да добие по-конкретни очертания и затова са нежелани. Всяко нещо, което дискредитира семейството, включително и философията, че отговорността на обществото за поколението е по-голяма от тази на семейството, е добре дошло за новия и изсмукан от пръстите световен ред. Да отнемаме деца от биологичните им родители и да ги даваме за осиновяване на хомосексуални двойки – това е на път да се превърне в официална политика на социалната държава като начало и в крайна сметка на глобалното общество.
Ето по тези две причини иначе конфиденциалният въпрос за начина, по който получаваме оргазмите си, се превръща не само в мода, но и в политическа тенденция. От определена гледна точка се оказва по-целесъобразно човек за се грижи за оргазма си, отколкото за душата си. И накрая – аплодисменти за всички т.нар. “ЛГБТ хора”, които не ни навират сексуалността си и не смятат, че е наша работа как задоволяват нуждите си. Не сме ние тези, които ще ги съдим. Освен това мисля, че Картаген (а може би и Вавилон) трябва да бъде разрушен.
